Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4504 от 14.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10841/2024
Вид
Решение № 4504
Подписан
14.10.2024
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.265, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.265, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4504 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА М.А при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА М.А

Административно наказателно дело № 20241110210841 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

ИНСТИТУТА ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА към

БАН /Института/, представляван от директора – проф. д-р Д. Т. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №НП-ПБЗН-СД0-31/24.06.2024г. на директора на СДПБЗН, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че нарушението, за което на Института е наложено наказание, не е описано в пълнота, без да са ясни обстоятелствата, довели до неговото извършване, както и доказателства, които го потвърждават. Липсвало основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на Института. Допуснато било и противоречие между правната квалификация на деянието в АУАН и тази в НП, които представлявали състави на различни административни нарушения, ограничило правото на наказаното лице да разбере извършеното от него нарушение. Намира, че в акта и НП липсвало задължително съдържание - датата на извършване на деянието. В случай, че съдът не се съгласи с тези доводи за отмяна на НП, счита че случаят е маловажен, тъй като нарушението е констатирано за първи път, не са настъпили вреди и няма вредни последици, а Института не е собственик на сградата, в която използва определени помещения. Така, нарушението се отличавало с по-ниска степен на обществена опасност и изпълвало дефиницията по §1, т.4 от ДР на ЗАНН за маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят се защитава от юрк. Н. и юрк. Й., които поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Депозират писмени бележки, в които акцентират върху изложените съображения в жалбата.

1

Допълват към съображенията си за маловажност, че веднага след констатиране на нарушението са предприети действия за отстраняването му и представят доказателства за отпуснато финансиране на тези дейности. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Наказващият орган, чрез юрк. К. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, очертани в чл.23, ал.1 и чл.24 от Наредба №882/2014г. и чл.58 от ЗМВР. Категорично по делото се доказало извършените нарушения на чл.22, ал.5 и ал.2 от Наредба №647/2014г. Що се отнасяло до представено в съдебно заседание от жалбоподател удостоверение за допуснати технически грешки при посочване на неизправните кранове в констативен протокол, което е възприето акта и НП, моли да се отчете като техническа грешка, което не засягало по същество извършеното нарушение. Противопоставя се на квалифициране на деянието за маловажно, тъй като имало дадено предупреждение на 30.01.2024г. с разпореждане по §1, т.4 от ДР на ЗАНН и настоящото нарушение не можело да се възприеме като извършено за първи път. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на ИНСТИТУТА ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА към БАН е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за това, че на 22.04.2024г. в гр. София, бул. ”Цариградско шосе” №72, експлоатиращо обект - централна сграда на ет.1 и ет.4, е установено, че пожарните кранове на тези етажи не са поддържани и обслужени, съгласно изискванията на чл.22, ал.2 и ал.5 от Наредба №8121з-647/2014г., предвид на последно извършена проверка за техническа изправност на същите на 08.03.2023г. и съставен констативен протокол №230000011 от „Пожарна техника“ ООД, а следващата проверка е трябвало да се извърши на 09.03.2024г. - нарушение на чл.23а, т.2, вр. чл.22, ал.2 и ал.5 от Наредба №8121з647/2014г. за плавилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /НПНПБЕО/.

НП е издадено въз основа на АУАН №АУАН-ПБЗН-СД7-6-28/26.04.2024г.

Разпитани по делото са свидетелите П. Е. М. - актосъставител и Г. Д. Л. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при извършена проверка на 18.04.2024г. и на 22.04.2024г. в сграда, в която три етажа - ет.1, ет.4 и ет.5 се използват от Института е установено, че всички кранове на тези етажа не са поддържани и обслужени, като липсвали стикери за техническо обслужване, а по вертикалата до западното стълбище на всеки от етажите на крановете имало поставен стикер „не е на дежурство“, което означавало, че до тези кранове не достига вода. При 2 проверката се установило, че последното обслужване на крановете било на 08.03.2023г., което означавало, че на 09.03.2024г. трябвало да има следващо обслужване от специализиран търговец. До датата на съставяне на акта не се представил протокол за такова техническо обслужване, за което нарушение съставили акта в присъствие на директора на Института. Констативен протокол от фирма „Пожарна техника“ ООД за техническо обслужване бил представен в последствие - от 07.05.2024г., според който от общо девет крана на трите етажа, на шест от тях отново бил поставен стикер „не е на дежурство“, тъй като до тях не достигала вода, а за останалите три крана, било констатирано, че спирателният кран е развален.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

При проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, в това число по т.3 и т.4 – дата на извършване и описание на нарушението, с обстоятелствата на неговото извършване и доказателства, което го потвърждават. Спазени са изискванията за съставяне по чл.40, ал.1 от ЗАНН и за предявяване на акта по чл.43, ал.1 от ЗАНН.

АУАН е съставен от оправомощено лице със Заповед №5620з-1/12.01.2023г. на началника на VII-ма РСПБЗН при СДПБЗН, съгласно чл.23, ал.1 от Наред №8121з882/2014г. за осъществяване на държавен противопожарен контрол.

При проверка на НП, съдът установи, че е с предписано съдържанието по чл.57, ал.1 от ЗАНН, конкретно по т.4, с посочени дата, място на извършване, описание на нарушението, с обстоятелствата на неговото извършване и доказателства, което го потвърждават. В тази част е налице пълна идентичност със съдържанието на АУАН.

НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл.24, ал.3 от Наред №8121з-882/2014г. за осъществяване на държавен противопожарен контрол.

Съдът не установи разминаване между посочените за нарушени разпоредби в АУАН и НП, както и несъответствие между текстовата част, при описание на нарушението и законовата разпоредба, под която е подведено като административно нарушение, така, както смята жалбоподателя.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като последователни и незаинтересовани.

Показанията на свидетелите не се оспорват от жалбоподателя, а се потвърждават с представяне на доказателства за извършената проверка за поддържане и изправност на крановете, както и осигуреното финансиране за отстраняване на несъответствията с техническите изисквания за тяхната експлоатация.

Показанията свидетелите се потвърждават от приложените към АНП писмени 3 доказателства - констативен протокол №230000011/08.03.2023г. и констативен протокол №2400000168/07.05.2024г. от „Пожарна безопасност“ ООД. Видно от същите към датата на проверка - 22.04.2024г., когато е установено нарушението, пожарните кранове на ет.1, ет.4 и ет.5 от сграда, в гр. София, бул. ”Цариградско шосе” №72, експлоатирана от Института, не са поддържани и обслужени, съгласно изискванията на чл.22, ал.2 и ал.5 от Наредба №8121з-647/2014г., предвид на последно извършена проверка за техническа изправност на същите на 08.03.2023г. със съставен констативен протокол №230000011 от „Пожарна техника“ ООД.

При положение, че следващата годишна техническа проверка на крановете е трябвало да се извърши на 09.03.2024г., т.е. повече от месец преди да се посети обекта и да се констатира нарушението, крановете са технически обслужени от „Пожарна безопасност“ ООД със съставен констативен протокол №2400000168/07.05.2024г.

Така, категорично се доказа, че Института е извършил нарушението, за което е наказан, като тук е мястото да се отбележи, че това е юридическо лице, вината, на което е обективна и безвиновна, с оглед на направените възражения от жалбоподателя за неправилно ангажиране на администартивнонаказателната отговорност, като не се спори, че три етажа, на които е установено неподдържане на крановете се използват, а по смисъла на наредбите за противопожарна безопасност, се експлоатират от Института.

Правилно наказващият орган е определил имуществената санкция по чл.265, ал.2 от ЗМВР в минимален размер от 500 лева, съобразявайки изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Съдът не може да се съгласи, че случаят е маловажен, тъй като от една страна става въпрос за държавен орган, а на следващо място, техническото обслужване на крановете - девет на брой, които са противопожарни е извършено след като е направена проверка и са констатирани именно липса на техническо обслужване, в началото на м.03.2024г. от компетентните органи. Въпреки това, два месеца по-късно и то след последваща проверка и няколко устни предупреждения на директора на института е извършена годишната техническа проверка на противопожарните кранове, като всички девет на брой са били неизправни, от различно естество - шест от тях въобще не са имали водоснабдяване, т.е. за една година не е имало как да бъдат използвани, а три от тях - с развалени спирателни кранове, което означава, че не могат да работят. Това са значителни вредни последици от нарушението, тъй като се поставя в опасност от пожар унищожаване на държавна собственост, а отделно се поставя в риск живота и здравето на работещите служители в Института. Поради изложеното, нарушението не може да бъде квалифицирано с по-ниска степен на обществена опасност и да се приложи привилегирования, специален състав за маловажни нарушения на чл.265, ал.3 от ЗМВР.

4

Що се отнася до това, че нарушението е първо и друго по пожарна безопасност не е констатирано, както, че са предприети мерки и в кратки срокове е осигурено финансиране за отстраняване на техническата неизправност, с привеждане на противопожарните кранове в състояние на годност за използване според законовите изисквания, са смекчаващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне на имуществената санкция в минимален размер.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП - ГДПБЗН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган беше защитаван в съдебното производство от юрк. К.. Съдът, счита че следва да се определи минимален размер от 80 лева на юрисконсултското възнаграждение по правилата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, при липса на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в едно съдебно заседание и извършените процесуални действия от юрк. К.. Така жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на ГДПБЗН определеното юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№НП-ПБЗН-СД031/24.06.2024г. на директора на СДПБЗН като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя ИНСТИТУТА ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И

ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА към БАН да заплати на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП - ГДПБЗН юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.