Решение № 4991 от 17.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4991 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100512026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на С. Ж. И., ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. С.

Ц . срещу решение № 9 502/23.05.2025 г. на СРС, 39 състав, постановено по гр.д. 19 724/23 г., с което е отхвърлен предявения от същата установителен иск срещу Столична община с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Ж. И. е собственик на реална част от недвижим имот, представляващ югозападната част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ.

Столична, обл. София /столица/, по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Красна поляна“, целият с площ 2 746 кв.м. , с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ на реалната част от 455 кв.м., разположена по букви А-Б-В-Г-А на комбинирана скица – приложение 1 към заключение на СТЕ.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и 1 незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано.

Твърди се в жалбата, че не е изпълнено задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства по делото, поотделно и в тяхсната съвкупност, както и да съобрази изявленията на страните и тяхното поведение по делото.

Твърди се, че ответникът никога по делото не бил твърдял, че тази реална част е била владяна от него като не били ангажирани и доказателства в тази насока. Причината за това била, че имотът реалната процесна част от ПИ е владяна от собствениците на ПИ с идентификатор *** като оградата между двата имота през последните повече от 30 години винаги е била на мястото, на което се намира и в момента. Не били и ангажирани доказателства, че владението преди 2023 г. е било смущавано.

Твърди се, че представените от ответника документи – протокол за трасиране, договор за наем и писмо от 18.01.2023 г. не били известни на ищцата – въззивник преди завеждане на исковата молба, но дори те не опровергавали тезата й, че е владяла имота като е присъединила владението на нейните праводатели и техните наследодатели, продължило повече от 30 години.

Изложени са съображения, че спорът между страните е правен като в решението били объркани имената на свидетелите и така не ставали ясни изложените от съда аргументи. Сочи се, неправилен извод на СРС, че показанията на свидетелите С. и З. не били годни да установят владението върху процесната идеална част. Първоинстанцонният съд, съобразно изложеното в жалбата, се твърди, че подходил изключително критично към показанията на свидетелката М. като не взел предвид нейната малограмотност и невъзможността й да чуе добре и разбере правилно въпросите респ. обяснимото й притеснение в съдебна зала. Твърди се, че докладът по делото не бил правилен с оглед твърденията на страните респ. не била правилно разпределена тежестта на доказване. Допуснато било и нарушение на правото на защита, изразяващо се в недопускане на доказателствено искане на ищцата за допълнителна СТЕ. В жалбата се сочат подробни съображения за осъществено давностно владение, считано след 1996 г. до настоящия момент.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което заявената претенция да бъде отхвърлена.

2

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Столична община, чрез процесуален представител юрк. Т.В., в който са наведени съображения относно правилността на решението и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Исковете са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Предмет на първоинстанционното производство са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС.

За успешното провеждане на сочения иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на вещта на соченото от него придобивно основание – изтекла в негова полза придобивна давност вкл. присъединяване на владението, упражнявано от праводателите респ. ответникът следва да установи възраженията си срещу претендираното от ищеца право.

Доказателствената тежест по делото е правилно разпределена от състава на СРС в определение 8259/22.02.2024 г., постановено по реда на чл.

140 от ГПК. Докладът е приет без възражение от страните, видно от протокола на проведеното открито съдебно заседание от 25.03.2024 г., поради което заявените възражения в тази връзка в жалбата са преклудирани, а дори разгледани по същество неоснователни, доколкото тежестта на доказване, разпределена от СРС е правилна и съобразена с императивните изисквания на чл. 154 ал.1 от ГПК.

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че ищцата – въззивник се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** на основание разпоредителна сделка, сключена в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма и това се установява от представения по делото нотариален акт № 179, дело 947/2020 г. на нотариус с рег. № 508 – С.Ф.

3 и район на действие – СРС.

Спорът, концентриран между страните е по повод реална част от недвижим имот, представляващ югозападната част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/, по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Красна поляна“, целият с площ 2 746 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ на реалната част от 455 кв.м., разположена по букви А-Б-В-Г-А на комбинирана скица – приложение 1 към заключение на СТЕ. Този извод се потвърждава и от представената по делото скица № 15-307826/23.03.22 гна СГКК – гр. София.

По делото е представен АОС /частна/ № 1167/25.05.2015 г., съгласно който ПИ с идентификатор *** е актуван като частна общинска собственост.

Съгласно нормата на чл. 5 ал.2 от ЗОбС, АОС е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, откъдето следва, че същият е официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал акта. Представеният по делото АОС е приет като доказателство като неоспорен от страните, поради което настоящият съдебен състав приема, че същият легитимира СО като собственик на ПИ с идентификатор ***.

Соченото придобивно основание за процесната реална част от този имот, предвид твърденията в исковата молба, поддържани и в рамките на въззивната жалба е за придобиването й на основание давностно владение.

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост или друго вещно право посредством фактическото упражняване на съдържанието на това право през период от време, определен в закона.

Съгласно нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, предвид въведеното от ищцата – въззивник основание за придобиване на владение – фактическото предаване на владение от страна на нейните праводатели по разпоредителния договор, обективиран в нотариален акт № 179, дело 947/2020 г. на нотариус с рег. № 508 – С.Ф. и район на действие – 4

С Р С , което предполага винаги недобросъвестно такова, доколкото тази процесна реална част е извън предмета на сключения разпоредителен договор между страните, а добросъвестно владение, съобразно разясненията, дадени с т. I от ППВС 6/1974 г. на ОСГКВС предполага наличие на транслативни сделки, административни актове с вещноправни последици, конститутивни съдебни решения. От друга страна необходимо е и фактическата власт в този срок да се упражнява непрекъснато т.е. владението да не е изгубено или отнето в рамките на 6 месечен срок, с оглед нормата на чл. 81 от ЗС, да е явно, несмущавано, постоянно, несъмнено, като и наличие на намерение у владелеца за своене на вещта.

На свой ред, нормата на чл. 82 от ЗС постановява, че владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. В този смисъл, присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота / в този смисъл решение 958/15.12.2009 г. по гр.д. 2246/2008 г. на Първо ГО на ВКС, решение 699/ 02.11.2010 г. по гр. д. № 1572 от 2009 г. на Първо ГО на ВКС/.

Видно от данните по делото, въззивника не сочи хипотеза на общо правоприемство между него и предходния владелец, не сочи и хипотеза на частно правоприемство доколкото реалната процесна част от имота не е част от предмета на разпоредителния договор, легитимиращ същата като собственик на съседния имот, поради което по мнение на настоящият съдебен състав правилото на чл. 82 от ЗС е неприложимо в конкретната хипотеза.

За пълнота на мотивите и изцяло хипотетично ако се приеме, че сочената норма е приложима, в рамките на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели за установяване факта на владение върху процесната реална част. Свидетелят Ч.Ц. е посочил, че дворът бил голям, било много мочурливо, много бурени, те го обработвали. Свидетелства, че ищцата е направила ограда от ламарини като преди това имало телена ограда, а ламарините били поставени тъй било отворено и влизали наркомани. Свидетелят заявява, че не може да каже дали оградата от ламарини е на мястото на старата ограда. Свидетелят дава показания, че преди С. да купи имота дворът бил като тресавище и тя го 5 изчистила, но не е обърнал внимание дали границите са същите. Свидетелката В. М., майка на ищцата, е заявила, че къщата има голям двор и когато е купена от дъщеря й не е местена оградата като още тогава имало ограда, но била мрежа и тя слагала ламарина на дупките. Свидетелката заявява, че когато минавала покрай имота виждала Б. да сади картофи и лук в двора, там имало и дървета като не е местено нищо. По делото е разпитан и свидетеля З. С., син на ищцата, който е заявил че единствената разлика била добавянето на ламарина за ограда, заради влизането на диви животни и крадци. Заявил е, че преди да бъде закупен имота имало бетонни колчета, на които е имало ограда, която не била местена, само била сложена ламарина, а целият имот бил ограден с бетонни колчета. Заявява, че знае предишните собственици по физиономия, минавал бил оттам, когато бил на 8-9 години и бай Б., предишния собственик си владеел имота като гледал зеленчуци, вътре в двора, имало малки бараки и гледал кокошки, кучета като имота бил ограден и никой не е оспорвал нищо.

Преценени в съвкупност тези свидетелски показания, показанията на свидетелите М. и С. при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че свидетелите в най-благоприятната за ищцата-въззивник хипотеза установяват факта на фактическа власт, упражнявана по отношение на процесната реална част от страна на „бай Б.“, който съобразно данните по делото е Б. Якимов Димитров, починал на 24.06.2006 г., видно от описаните документи при съставяне на нотариалния акт, легитимиращ ищцата като собственик на ПИ ***.