Решение № 260 от 17.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. В.А като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20211110211730 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Л. Г. срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-014604/15.07.2021г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както и глоба в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че фактическата обстановка не е правилно установена.

Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган, правната квалификация на нарушението, фактическата обстановка. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Ю., който пледира за отмяна на НП. Счита, че събраните доказателства не са установили, че 1 жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Счита, че липсват надлежни свидетели на твърдяното нарушение. Поддържа, че наказанията не са достатъчно индивидуализирани. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП имала няколко алтернативи, като не била посочена конкретна. Нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП също имала няколко хипотези, като не била посочена конкретната. Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.07.2021г. около 03.00 часа в гр. София жалбоподателят М. Л. Г. управлявал лек автомобил “БМВ” с ДК № по ул. ”Димитър Моллов” с посока на движението от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Усмивка“.

Жалбоподателят бил спрян за извършване на полицейска проверка от св. В. К. и колегата му В К. В хода на проверката жалбоподателят не представил на полицейските служители свидетелство за управление на МПС, което управлявал, като след извършена служебна проверка било установено, че СУМПС на водача е отнето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП след отнемане на всички контролни точки. За съдействие бил извикан екип на ОПП-СДВР. На място пристигнал св. Б. К., който предложил на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA 0139, като жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверката. Бил изготвен талон за медицинско изследване № 087886, в който било отразено, че Г. отказва да даде проба с техническо средство за употреба на алкохол, като талонът бил предявен на и подписан от Г..

Св. Б. К. съставил на М. Г. АУАН № 383150/04.07.2021г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП като в АУАН било вписано, че нарушителят няма възражения.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 22-4332014604/15.07.2021г. от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и глоба в размер на 300 лева на 2 основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП.

Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. актосъставителят е компетентен да издаде АУАН, а началникът на група в СДВР, ОПП-СДВР е компетентен да издаде атакуваното НП. Видно от заповед № 8121к13180/23.10.19г. е прекратено временното преназначаване на Гергана Б.ова, началник на 01 група „Административно-наказателна дейност” в 03 сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Б. К. и В. К., както и събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК – АУАН № 383150/04.07.21г., талон за медицинско изследване № 087886, справка картон на водача, заповед № 8121з515/14.05.2018г. и заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че фактическата обстановка, приета за установена, се доказва по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Б. К. и В. К.. От показанията на св. К. се установява както факта на управлението от страна на М. Г., така и непредставянето на

СУМПС и установяването впоследствие неправоспособност на водача, а от показанията на св. Б. К. се установява отказа на водача Г. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. От показанията на К. се установява, че е предложил на жалбоподателя да бъде проверен с техническото средство за употреба на алкохол, но той е отказал. Приобщените по делото писмени доказателства изцяло подкрепят гласните доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол в кръвта, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000 лв.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или 3 наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка.

В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 04.07.2021г. жалбоподателят М. Г. е управлявал лек автомобил “БМВ” с ДК № по ул.

„Димитър Моллов“ с посока на движението от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Усмивка“. Безспорно също така се установява, че водачът на МПС Г. е спрян за проверка от полицейските служители К. и К, а извиканият за съдействие служител на ОПП-СДВР – св. Б. К., е предложил на Г. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер 0139, като жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката.

Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали Г. е бил употребил алкохол или не, респ. дали е управлявал МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол със съответното техническо средство /независимо дали преди това жалбоподателят е употребил алкохол или не/ Г. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.

174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната муотговорност. Показанията на разпитания свидетел Б. К. категорично установяват това обстоятелство.

От субективна страна деянието е извършено при форма на винат а пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното НП. Съдът не споделя доводите в жалбата и в съдебно заседание за допуснати съществени процесуални нарушения. В 4

АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като НП е издадено от компетентен орган видно от приетата по делото като писмено доказателство заповед № 8121з-515/14.05.18г. на министъра на вътрешните работи.

В АУАН и НП несъмнено ясно и безпротиворечиво са описани признаците от обективна страна на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Съдът не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението не е надлежно правно квалифицирано. В словесната част на НП при описание на обективните признаци от състава на нарушението са описани всички съставомерни признаци на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, каквато е и правната квалификация на нарушението, която напълно съответства на словесното описание на нарушението. И в акта, и в НП се твърди, че водачът на МПС Г. е отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол, което деяние е подведено под нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която правна квалификация е повече от достатъчна за отразяване надлежно и в съответствие с изискванията на ЗНА на цифровата квалификация на нарушението. Поради това и неоснователно е твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение.

Не е налице смесване на двете хипотези - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Следва да се отбележи, че никъде в АУАН и НП не се твърди, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието на медицинско изследване. Еднопосочно и в АУАН, и в НП са изложени твърдения, че вмененото на жалбоподателя нарушение се изразява в отказ на водача да се тества за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510.

Съдът не споделя и възражението за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като законосъобразно АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, които са присъствали при установяване на нарушенията – едното изразяващо се в отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а другото – управление на МПС от водач, който е неправоспособен, установено след служебна проверка.

5

На жалбоподателя М. Г. е наложена глоба в размер на 2000 лв., какъвто е законоустановеният фиксиран размер на глобата за нарушение на чл. 174, ал.

3 ЗДвП. За това нарушение на жалбоподателя законосъобразно не е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, тъй като е установено, че жалбоподателят е неправоспособен водач.

Жалбоподателят е реализирал и състав на нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал МПС на процесното място и в процесното време, след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, а именно – след отнемане на всички контролни точки. Нарушението се доказва категорично от показанията на св. К., както и от приобщените писмени доказателства. Фактът, че нарушението е правно квалифицирано в АУАН по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а в НП по чл. 150 ЗДвП съдът не отчита като съществено процесуално нарушение, тъй като несъмнено се установява нарушението, нарушителя неговата вина.

От субективна страна и това нарушение е извършено умишлено, като правилно е определена санкционната норма по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като санкционната норма противно на възражението на адв. Ю. е достатъчно прецизно посочена, като правото на защита на наказаното лице не е нарушено. На жалбоподателя законосъобразно е наложена глоба в максимален размер от 300 лева, който съдът намира за съобразен с високата степен на обществена опасност на деянието и не следва да бъде намаляван.

НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено в цялост.

Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт в съдебното производство.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд