Определение № 2645 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2645 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20258002901494 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск на С. И. Т. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, предявен на основание чл. 47, ал. 2 ЗА (ДВ бр.

8/2017 г.), за прогласяване нищожността на арбитражно решение от 31.10.2013 г. по арб.д. № 2164/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициариум“.

По допустимостта

Искът е предявен от лице, имащо качеството на ответник в арбитражното производство, и е насочен срещу ищеца по арбитражното решение. С това е удовлетворено изискването за активна и пасивна процесуална легитимация, независимо от твърдението за последвала решението цесия (вж. Решение № 50024/13.12.2024 г. по т.д. № 1953/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.).

Исковата молба е подадена в приложимия за заварените арбитражни решения срок по чл. 48, ал. 1 ЗА. Мотиви:

Течението на срока по чл. 48, ал. 1 ЗА започва от получаване от ищеца на арбитражното решение или от настъпване на факт, който може да се приравни на получаването му, поради това че създава за ищеца сигурна възможност да се запознае с неговото съдържание.

От служебно извършената справка по ч.т.д. № 3085/2014 г. на СГС, ТО, 1 състав, образувано по молба за издаване на изпълнителен лист, се установява, че в арбитражното производство решението е било връчено не лично на ответника, а при условията на чл. 32, ал. 2, пр. 2 ЗА (ред. ДВ 60/1988 г.) – чрез препоръчано писмо, изпратено на адреса, определен съгласно чл.

13.4 от общите условия към процесния договор, и „непотърсено“ от адресата.

Подобно фингирано връчване е било допустимо в производството пред арбитъра, но във фазата пред държавния съд то не удовлетворява специалното и дерогиращо фикцията изискване на чл. 48, ал. 1 ЗА за получаване на решението.

Моментът на изпълнение на наложения върху сметка на длъжника 1 запор също е ирелевантен, щом липсват доказателства за узнаване от ищеца на конкретното основание за запора – напр. доказателства за извършена от него справка по изпълнителното дело (или по делото за издаване на изпълнителния лист) или за получаване от него на покана за доброволно изпълнение, възпроизвеждаща същественото съдържание на изпълнителното основание. Във връзка с последното ответникът се позовава на отправена през 2014 г. покана по чл. 428 ГПК, но макар да заявява, че тя е била изпратена до адрес, на който длъжникът вече не е живее, ответникът не доказва изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК чрез установяване на адресната регистрация на длъжника и залепване на уведомление на регистрирания му адрес.

Следователно за тази покана липсва връчване, което да се третира като довело до узнаване от ищеца за постановеното арбитражно решение. Идентичен е правният ефект и на връчването, предприето по изпълнително дело № 20121924041460 (преобразувано понастоящем в № 20269240414363) чрез залепване на уведомление на 22.07.2024 г. – не се установява то да е извършено на регистрирания адрес на длъжника, нито пък се твърди последният да се е явил и да е получил книжата. Поканата, изпратена на адреса по месторабота, също не е връчена надлежно според изискването на чл.

46, ал. 2, изр. 2 ГПК – получателят не е удостоверил поето от него задължение за предаване на съобщението на адресата, като няма и доказателства фактически такова предаване да е било извършено.

Следователно като най-ранен момент на узнаване за решението от ищеца трябва да се приеме признатият от него – 10.05.2025 г., считано от когато е спазен срокът по чл. 48, ал. 1 ЗА.

По проекта за доклад

Ищецът поддържа, че арбитражното решение е нищожно, защото е постановено по спор, в който той има качеството на потребител по смисъла на § 13, ал. 1, т. 1 ДР ЗЗП (заемополучател по договор за заем). Позовава се на въведената с измененията на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗА (ДВ бр. 8/2017 г.) забрана за арбитриране на потребителски спорове под страх от нищожност на решението. Намира последната за приложима, доколкото към момента на въвеждането й не е бил изчерпан уреденият в чл. 47 ЗА път за защита срещу процесния акт.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва иска.

Поддържа, че валидността на арбитражното споразумение не е засегната от действащата занапред разпоредба на чл. 3, ал. 4 ЗЗП и че законодателните изменения в ЗА и ГПК, с които се установява неарбитрируемост на потребителския спор и се постановява прекратяване на висящото по такъв спор арбитражно производство (§ 6, ал. 2 ПР ЗИД ГПК, ДВ бр. 8/2017 г), са неприложими за процесното решение. Във връзка с последното ответникът сочи, че арбитражът е едноинстанционен и висящността му приключва с постановяване на арбитражния акт, независимо от възможността за осъществяване на извънреден последващ контрол върху решението по реда на чл. 47 ЗА. Позовава се и на § 26 ПР ЗИД ЗА (ДВ бр. 63/2025 г.).

Безспорно е, че арбитражното решение е постановено по спор, произтичащ от договор за заем, по който ищецът е имал качеството потребител.

Не са налице подлежащи на доказване факти предвид правния характер на спора – относно действието на закона (чл. 47, ал. 2 ЗА) по време.

2

По доказателствата

Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети.

Доказателствените искания, направени от ищеца в молбата от 04.08.2026 г., следва да се отхвърлят, тъй като събирането на посочените доказателства не се явява необходимо с оглед формирания от съда извод за нередовност от външна страна на връчването на поканата чрез работодател.

Служебно е изискано арбитражното дело, но арбитърът не е намерен на известния адрес.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца по чл. 186 и чл. 195 ГПК, направени в молба от 04.08.2026 г.

ДА СЕ ВЪРНЕ изисканото за послужване ч.т.д. № 3085/2014 г. на СГС.

Делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

Страните да се призоват за заседанието с препис от настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от отговора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3