Определение № 72 от 02.02.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Монтана, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500475 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Определение №1532 от 24.11.2023година постановено по гр.д.

№2868/2022година по описа на районен съд Монтана е оставена без уважение молбата на В. Д. чрез пълномощника й адв.Е. за допълване на решение №404 от 14.09.2023година по описа на РС Монтана в частта за разноските.

Това определение е обжалвано с частна жалба вх.

№12395/30.11.2023г от В. Д. чрез пълномощника си адв.И. Е. с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са доводи, че не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 от ГПК за да се възложат разноските на ищеца.Ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска, тъй като в писмено становище до ищцата е твърдял, че същата му дължи определена сума, което я поставяло в несигурна положение.Освен това с отговора си е оспорил допустимостта и основателността на исковата претенция и по същество е искал да се отхвърли предявения иск като неоснователен.Смята, че не е налице признанието на иска, уредено в чл.237 от ГПК.Моли съда да отмени атакуваното определение като неправилно и незаканосъобразно, като се присъдят на ищцата направените разноски по делото..

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба подадена от В.Д. чрез адв.И. Е. против Е. М.ЕООД гр.*за установяване на основание чл.439,ал.2 от ГПК , че не дължи сумата от 1399,23лева.

С Определение №594/03.05.2023година по гр.д.

№2868/2022година по описа на РС Монтана в производство по чл.140 от ГПК съдът е приел, че се касае за отрицателен, установителен иск предявен по общия ред на чл.124 ГПК,макар ищецът да е посочил правното основание на специалния иск по чл.439 от ГПК,тъй като липсват въведени твърдения за наличие на издадено в полза на ответника или праводателя му изпълнително основание. Предмет на иска е липсата на годно за принудително изпълнение вземане, поради което евентуалното му отхвърляне има същия ефект като на уважен положителен установителен иск на кредитора. Обективните предели на СПН ще обхванат наличието на вземането и правото му на принудително изпълнение (Р 257 от 30.04.2020 по г.д.694/2019, III г.о; Р 50017 от 27.03.2023 година по г.д.720/2022, IV г.о на ВКС).

С Решение №404/14.09.2023година по същото дело съдът е признал за установено по отношение на Е.М.ЕООД с ЕИК *със седалище и адрес на управление град *, р-н *, жк.*, ул.* - *” *, ет.*, сграда *, че вземането към В.

Д. с ЕГН ********** от град *, ул.*, вх.*, произтичащо от задължение по Договор за издаване на кредитна карта VI8А от 20.04.2007 година от Ю.Б.АД в размер на 1399.23 лева е погасено по давност.

В мотивите на решението е прието, че в исковата молба ищцата не е въвела твърдение за липса на задължение към Ю. Б. АД по повод Договор за издаване на кредитна карта VI8А от 20.04.2007 година, прехвърлено на ответника, а само, че същото е погасено по давност. Същевременно ответникът е заявил, че притежава само едно естествено вземане, което никога не е било предявявано по съдебен ред и признава, че по отношение на него са настъпили последиците на погасителната давност, т.е. погасено е правото му на иск и правото му на принудително изпълнение.

С оглед тези изявления на страните съдът е приел предявения иск за допустим и основателен , тъй като по отношение на вземането е налице 2 настъпила погасителна давност; за ответника липсва възможност да предяви иск за да установи в бъдеще съществуването на това вземане, а предвид факта, че до момента такъв иск не е предявяван - не съществува и правото му да поиска принудително изпълнение и не е присъдил разноски.

В срока по чл.248,ал.1 от ГПК е подадена молба от ищцата за допълване на решението в частта за разноските в резултат на което е постановено атакуваното Определение №1532/24.11.2023година.В същото РС е приел приложимост на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК .. В отговора на исковата молба ответното дружество не е оспорило, че вземането за процесната сума е погасено по давност. Също така „Е.М. “ ЕООД с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, тъй като не е предприел никакви действия за принудително събиране. Включването на погасени по давност задължения в издавани до длъжника съобщения за наличие на парични задължения, не представляват действия за принудително им събиране. Изтичането на давността не прекратява самото субективно право - след изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118 ЗЗД). Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът да я прилага автоматично в отношенията си с длъжниците. В този смисъл, отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск. В случая с решението, с което е уважен отрицателен установителен иск за несъществуването на вземане като погасено по давност, се формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено (вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).С оглед на това съдът е приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, не оспорва предявения иск, поради което и на ищеца не се следват разноски.

Така направените изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция.

3

Съгласно чл.78,ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява поведение на ответника, което да даде повод за завеждане на иска.Няма и предприето принудително изпълнение. В хода на производството ответника признава , че правото на принудително изпълнение спрямо процесното вземане е погасено по давност.Вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено задължение и не навлиза в материалната сфера на ищеца.Естествения характер на вземането води единствено до доброволно уреждане на взаимоотношенията.Като е отказал да присъди разноски в полза на ищцата, МРС е постановил едни правилен и законосъобразен съдебен акт.

По изложените съображения МОС намира жалбата за неоснователна и като такава я оставя без уважение.

Водим от горното Окръжен съд – Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№12395/30.11.2023г от В.Д. чрез пълномощника си адв.И. Е. против Определение №1532 от 24.11.2023година постановено по гр.д.№2868/2022година по описа на районен съд Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4