Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3887 от 06.08.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19606/2024
Вид
Решение № 3887
Подписан
06.08.2025
В сила
17.09.2025
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3887 гр. Пловдив, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330119606 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. М. М. ЕГН *** срещу “Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК 203670940, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2193.57 лева по Договор за заем № ***/*** год., сключен между ищеца и Кредихелп ООД, вземанията по който са прехвърлени на ответното дружество, въз основа на Договор за цесия от *** год. и която сума е посочена като дължима от ищеца в писмо изх. № ***/*** год., изходящо от ответното дружество.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е получила от ответника писмо с изх. № ***/*** год., в т.11, на което било посочено, че ищцата дължи на Кредихелп ООД сумата от 2193.57 лева по Договор за заем № ***/*** год, както и че вземането е придобито от ответното дружество, въз основа на Договор за цесия от *** год. Излагат се съображения, че ищцата не дължи такова плащане, тъй като не помни да е сключвала такъв договор за заем, а и дори и да го е сторила, то вземането било погасено, поради изтичане на петгодишната погасителна давност, считано от *** год. Поради изложеното се иска от съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в който се признава, че между ищцата и Кредихелп ООД е сключен договор за паричен заем, по който не са извършвани плащания от ищцата, като заемател, поради което и е изпаднала в забава за изпълнение на задълженията си. Сочи, че вземанията по този договор за прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия. Счита, че неправилно е приложен института на погасителната давност. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

1

Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да посочи, че с уточняваща молба вх. № 42683/14.04.2025 г. /л. 34 /, ищецът признава сключването на Договор за кредит между М. и Кредихелп ООД от *** год., като заявява, че същият е недействителен, поради което се дължи единствено чистата стойност по договора, а именно сумата от 800 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Кредихелп“ ООД като заемодател и А. М. М. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Индивидуален договор за заем код № *** от *** год./ л. 18-20/, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 409.03 евро, с общо подлежаща на връщане сума от 917.66 лева. Отразеният в договора лихвен процент е 40.80 %, годишният процент на разходите е 39.52 %, а задължението следва да се погаси на 17 равни вноски. По повод сключения договор между страните е сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги от *** год.

/л.21,22/, по силата на който срещу предоставяне на услуга „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“ срещу заплащането на такса в размер от 10 до 70 лева.

Предвид приобщеното по делото писмо изх. № *** от *** год., изхождащо от ответника, със съдържание, че ищцата дължи на ответното дружество прехвърлени му с договор за цесия от *** год. вземания на Кредихелп ООД спрямо ищцата, произтичащи от индивидуален договор за заем код № *** от *** год. в размер към *** год на 2193.57 лева, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за недължимост на тази сума за допустим.

По основателността:

Въпреки изрично разпределената доказателствена тежест и дадените указания по чл. 146, ал.2 ГПК, ответната страна Агенция за събиране на вземания ЕАД не доказа твърденията си, че вземанията по процесния индивидуален договор за заем код № *** от *** год., сключен между ищцата и Кредихелп ООД са му прехвърлени от дружеството – кредитор, поради което и се дължат именно на Агенция за събиране на вземания ЕАД. В хода на процеса не се събраха доказателства, че между Кредихелп ООД и ответното дружество е сключен твърденият от ответника и посочен в писмо изх. № *** от *** год. договор за цесия от *** год.

Предвид изложеното, съдът счита, че ответната страна не доказа, че е носител на процесното вземане и че същото му се дължи на валидно правно основание. Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че съдът споделя възраженията на ищцовата страна, че процесният договор за кредит е недействителен. Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От приетото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че шрифтът на индивидуален договор за заем код № *** от *** год. е с размер 11,1 pt., а на договора за допълнителни услуги – 11 pt. На основание чл. 22 ЗПК, това обстоятелство само по себе си води до заключение за недействителност на 2 процесния договор за заем и договора за допълнителни услуги към него.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски. В рамките на настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 75.74 лева разноски за държавна такса и препис на исковата молба, както и разноски в размер на 340 лева – депозит за вещо лице.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което и с оглед изхода на правния спор в полза на процесуалния представител на ищцата – адв. Д. Б., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При съобразяване на така посочената практика и с оглед материалния интерес, липсата на фактическа и правна сложност на производството по делото съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на сумата от 400 лева.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, в отношенията между страните, че А. М. М., ЕГН: **********, не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 сумата от 2193.57 лева по Договор за заем № ***/*** год., сключен между ищеца и Кредихелп ООД, вземанията по който са прехвърлени на ответното дружество, въз основа на Договор за цесия от *** год.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Агенция за събиране на 3 вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 да заплати на А. М. М., ЕГН: **********, сума в размер на 415.74 лева, сторени разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 да заплати на адв. Д. Г. Б. сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ответницата А. М. М. безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4