Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 30.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 303/2023
Вид
Решение № 302
Подписан
30.05.2023
Състав
Анета Илинска, Миглена Кавалова-Шекирова, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Благоевград, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20231200500303 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивнa жалбa, с вх. № 9034994/22.12.2022 г., подадена от „****“ АД, ЕИК ,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М., чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Т., служебен адрес: *, против Решение №

906925/21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 339/2021 г. по описа на РС – гр. Благоевград.

Въззивникът, недоволен от атакуваното в настоящото производство решение, моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която застрахователят – въззивник е осъден да заплати на ищеца Д. Т. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 4 000 лв., представляващи неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801002694/2018-01 за разликата над 2 500 лв.; в частта, с която застрахователят е осъден да заплати законна лихва за периода от 03.10.2018 г. г. до окончателното изплащане на дължимото застрахователно обезщетение върху сумата от 4 000 лв. и в частта, с която застрахователят е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 697, 25 лв. - разноски по делото. Излага доводи, че при постановяване на решението на РС – Благоевград – предмет на производството пред настоящата инстанция съдът неправилно е преценил събрания но делото доказателствен материал, като не е тълкувал същия в цялост, не се е съобразил с норми в Кодекса на застраховането и Закона за движение по пътищата, поради което е достигнал до неправилни изводи и е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно съдебно решение, поради което намира, че същото следва да се отмени частично, като посочва във въззивната жалба, че възраженията на въззивника не са свързани 1 с наличие на съпричиняване, а единствено са свързани с така определения размер за обезщетение. Счита, че така присъдения размер на обезщетение в размер на 4 000 лв. е прекомерно завишен и не съответства от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и в тази връзка намира, че сумата от 2500 лв. е достатъчна да компенсира в пълна степен ищцата за претърпените болки и страдания. Претендира разноски в първата и настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от иска.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 16.05.2023г., въззивникът чрез молба от 18.04.2023г. поддържа въззивната си жалба, прилага списък на разноски и за двете инстанции.

Въззиваемият - ищец в производството пред РС – Благоевград, е депозирал отговор на въззивната жалба, в която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство пред въззивния съд, като моли въззивният съд да потвърди атакуваното в настоящото производство решение, което становище поддържа и в проведеното по делото пред въззивния съд открито съдебно заседание на 16.05.2023г. чрез молба от същата дата. Претендира разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, депозирана от Д.

К. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: **, против „Застрахователно акционерно дружество ****“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК ,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М. с искане за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 5 100 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2018 г., около 20:15 ч. на път: А3 „Струма“ при км 58+800 в посока Кулата, причинено от Б.К.И. като водач на моторно превозно средство, със сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2018 г. до окончателното погасяване на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 03.10.2018 г., около 20.15 часа на път АЗ „Струма“ при км 58+800, в посока Кулата, водачът Б.К.И., управлявайки собствения си л.а марка „БМВ“, модел „325 Д“, с рег. № Е 9973 МА, paмa № WBAWD31060PF77878, при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, губи контрол, застига и блъска, движещия се отпред лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, с рег. № Е 2442 МН, paмa № WAUZZZ8P36A179296, управляван от М.Г.Т., при което настъпва ПТП, с телесни 2 увреждания и материални щети. Пострадали от процесното ПТП са ищцата - пътник в лекия автомобил марка „Ауди“ и шофьорът на същия автомобил – М.Г.Т..

Поддържа се, че виновен за настъпване на инцидента е водачът на л.а марка „БМВ“, за което му е съставен АУАН № 862645, серия Д и е издадено Наказателно постановление № 185310-001531/18.10.2018 г. от ОДМВР Кюстендил, влязло в законна сила на 10.11.2018 г.

Сочи се, че лекият автомобил марка „БМВ“, към датата на ПТП-то е имал сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със срок на валидност от 27.06.2018 г. до 26.06.2019 г. Твърди се, че вследствие на ПТП-то, ищцата е получила травматични увреждания, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вследствие на тези увреждания, ищцата претърпяла редица неудобства, физически дискомфорт, болки и страдания, свързани със затруднението за движение, особено силни болки в гърба, със засилен интензитет нощем и при физически натоварвания, силно главоболие за дълъг период от време. В резултат на травмите се подложила на лечение чрез рехабилитация и в домашни условия. Излага се, че вследствие на инцидента, ищцата е изживяла силен стрес и е отключила депресия, като и към настоящия момент, отказва да шофира и изпитва силен страх и при пътуване като пътник в автомобил. Твърди се, че ищцата е изпълнила всички дължими от нея действия при настъпване на застрахователно събитие, съгласно Кодекса за застраховането, като във връзка с това застрахователят е образувал застрахователна претенция с щета № 0801-002694/2018-01 за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят обаче, отказал да изплати застрахователно обезщетение по заведената щета, поради липса на причинно-следствена връзка между ПТП-то и нанесените травми на ищцата.

В законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който се излагат твърдения за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил марка „БМВ“, сключена с ответното дружество. Твърди се, че претендираният от ищцовата страна размер на обезщетението е завишен спрямо критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се фактическите твърдения на ищцата по отношение на процесното ПТП. Сочи се, че са налице обстоятелства, които изключват вината на Б.К.И., в качеството му на водач на застрахованото МПС. Поддържа се, че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците, изграждащи фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно – противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Оспорват се констатациите на контролните органи, отразени в представените копия от Протоколи за ПТП от 20.09.2019 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”.

Оспорват се вида и характера на претърпените от ищцата травми, както и причинноследствената връзка между тях и процесното ПТП. В случай че съдът приеме, че е налице връзка между причинените на ищцата травми и реализираното ПТП, се твърди, че е налице съпричиняване.

Установено е по делото, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „325 Д“, с рег. № Е 3

9973 МА, paмa № WBAWD31060PF77878, е имал сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност“ със „Застрахователно акционерно дружество ****“ АД, със срок на валидност от 27.06.2018 г. до 26.06.2019 г.

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, се установява, че на 03.10.2018 г., около 20:15 ч., на път А3 „Струма“ при км 58+800, в посока Кулата, е настъпило ПТП, при което водачът Б.К.И., управлявайки собствения си л.а марка „БМВ“, при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, губи контрол, застига и блъска, движещия се отпред лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, с рег. № Е 2442 МН, paмa № WAUZZZ8P36A179296, управляван от М.Г.Т..

Видно от Наказателно постановление № 18-5310-001531/18.10.2018 г., издадено от ОДМВР Кюстендил, на 03.10.2018 г. е настъпило ПТП, вследствие на това, че водачът на л.а. марка „БМВ“ не е контролирал ППС-то, което управлява, с което е създал непосредствена опасност за движението и не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и обстоятелствата, като виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП, като му е наложено наказание „глоба“ в общ размер от 220 лв.

С Молба с вх. № 2670/24.10.2018 г., ведно с Уведомление за настъпило застрахователно събитие, ищцата е поискала да бъде образувана застрахователна преписка за нанесени вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди и материални щети.

Видно от Писмо с изх. № 1156/29.03.2019 г., се установява, че ответното дружество е отказало да заплати застрахователно обезщетение по заведената щета, поради липса на причинно-следствена връзка между ПТП-то и нанесените травми на ищцата.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.Т., Ян К и Б.И.. От показанията на свидетеля Т, живущ на семейни начала с ищцата - взъззиваема, се установява, че на въпросната дата – 03.10.2018 г., с ищцата са се прибирали от разходка в гр.

София, като той е шофирал л.а. марка „Ауди“. Пътната обстановка била суха, без мъгла.

Скоростта на движение на л.а. „Ауди“ била 90 км/ч. В района на моста на гр. Дупница, движейки се по АМ „Струма“ в посока Кулата, шофирания от свидетеля Т л.а. марка „Ауди“, получава удар в задна дясна част от л.а. марка „БМВ“, вследствие на който, колата се е завъртяла челно и се е ударила в мантинелата, като след това л.а. „Ауди“ получил още един удар – странично. След настъпилите удари, ищцата е седяла около 5-6 минути в колата, без да може да излезе от нея, като била много уплашена. Вследствие на подаден сигнал на тел. номер 112, на място пристигнали служители на МВР, като свидетелят Т бил транспортиран до Спешен Център в гр. Дупница, където му била направена рентгенова снимка, поради оплаквания, свързани с болки в тялото в следствие удара. В деня след инцидента, ищцата отишла на лекар, тъй като имала оплаквания, впоследствие приемала медикаменти, като и към днешна дата изпитва страх, когато се вози с кола. И към настоящия момент, ищцата носи „пояс“ за изправяне на гърба.

От показанията на свидетеля К се установява, че на 04.10.2018 г., той е направил 4 оглед на автомобила, управляван от свидетеля Т, като била ударена задна дясна част на автомобила и предната броня. След инцидента свидетелят не е виждал ищцата да ходи на работа в продължение на около 1 месец, като след връщането й на работа, носила шина на кръста за изправяне на гърба. Ищцата Т. приемала медикаменти след инцидента.