Решение № 3841 от 19.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5306/2022
- Вид
- Решение № 3841
- Подписан
- 19.12.2022
- В сила
- 19.12.2022
- Състав
- Любомир Василев, Калина Анастасова, Стойчо Попов
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3841 гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Калина Анастасова
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100505306 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20024863 от 25.03.2022 г. по гр.д. № 42812/2018 г. по описа на СРС, 127 с-в са осъдени Х. В. Г., гражданин на Република Гърция, роден на ********** г. в РГърция, с паспорт № ****, изд. на **** г. от префектура Атина и Н.
В. С., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София, ул. **** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. **** на основание чл. 59 ЗЗД в условията на разделна отговорност при равни квоти сумата в размер общо на 611,45 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с аб. № 005822, представляващ офис № 26, находящ се в гр. София, бул. „****, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, с която ответниците неоснователно са се обогатили, като са отхвърлени исковете за осъждане на ответниците да заплатят дължимата сума в условията на солидарна отговорност, както и предявеният иск за главница за разликата над уважената част до пълния заявен размер за сумата общо в размер на 1310,27 лева, предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата общо в размер на 36,11 лева, представляваща стойност на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2017 г., с която ответниците неоснователно са се обогатили, и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер общо на 228,67 лева, представляваща 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 13.06.2018 г. и за сумата в размер общо на 6,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2017 г.
С постановеното решение са осъдени Х. В. Г., гражданин на Република Гърция, роден на ********** г., в Гърция, с паспорт № ****, изд. на **** г. от префектура Атина и Н. В. С., ЕГН **********, и двамата е адрес в гр. София, ул. **** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на по 173,02 лева, представляваща сторени съдебни разноски в производството пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на Т.С. ЕООД като трето лице-помагач, страната на ищеца.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответниците Х. В.
Г. и Н. В. С. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Неправилно съдът приел, че дължат сочените суми за посочения период, тъй като не е съобразил, че в производството не е установено реалното потребление на ТЕ в имота за исковия период. Фактическите констатации на съда при постановяване на решението се основават единствено на частни документи изготвени от ищеца, в които същият е отразил изгодни за себе си факти. Същевременно като база за формиране на тези изводи, съдът е съобразил счетоводните записвания при ищеца, които не се основават на обективни данни за реалното потребление.
Същевременно, чрез приетата пред СРС съдебно – техническа експертиза е установено, че за периода м.11-м.12.2016 г. общият топломер в сградата не е преминал изискуемата метрологична проверка.
Заявяват, че насочените срещу тях претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Жалбоподателите отправят искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, в която е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден, че ответниците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на имот, за който са доставяни количества ТЕ за процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., представляващ офис № 26, находящ се в гр. София, бул.
„**** с аб.№ 005822; че ответниците са „потребители на енергия или природен газ за стопански нужди“, които не са сключили писмен договор с ищеца, поради което за исковия период между страните не е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребители на ТЕ в имота – стопански обект, ответниците са се обогатили неоснователно, спестявайки дължими разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на сумата 611,45 лева при съобразяване представените в производството от ищеца и фирмата за дялово разпределение документи и констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ.
Решението е правилно.
Чрез представения пред СРС договор за учредяване на договорна ипотека от 12.09.2005 г., обективиран в нот. акт № 77, том IV, peг. № 5640, нот. дело № 610/2005 г. по описа на нотариус И.И. се установява, че ответниците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ: офис № 26, находящ се в гр. София, бул. „**** с аб.№ 005822.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства се установява, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Чрез представените от фирмата за дялово разпределение Т.С. ЕООД документи и констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че реално потребената в имота ТЕ възлиза на сумата 611,45 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., като при формиране на тази констатация експертът е съобразил, че за месец ноември и декември 2016 г. общият топломер в сградата не е преминал изискуемата метрологична проверка 3 и отчетените и начислени суми за този период не са включени в общото потребление.
Именно и поради това доводите на въззивниците за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на постановеното от СРС решение, настоящият състав намира за неоснователни. Както сам е посочил СРС в постановеното решение и настоящият състав възприема изцяло, дължимата стойност от ответниците е определена единствено за потребената в имота ТЕ за БГВ по реалния отчет на монтирания в имота водомер за топла вода. Съдът намира, че стойността на реално потребеното количество топлинна енергия следва да бъде определено единствено въз основа на извършения реален отчет на монтирания в имота водомер за топла вода, тъй като от една страна за част от периода общият топломер на сградата не е минал през изискуемата метрологична проверка, а от друга количеството топлинна енергия отдадено от сградната инсталация не е изчислено при съобразяване на особените правила разписани в Наредбата за топлоснабдяването при констатирани разлики надхвърлящи предвидения в подзаконовия нормативен акт процент.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20024863 от 25.03.2022 г. по гр.д. № 42812/2018 г. по описа на СРС, 127 с-в, В ЧАСТТА, с която са осъдени на основание чл.59 ЗЗД, Х.
В. Г., гражданин на Република Гърция, роден на ********** г. в РГърция, с паспорт № ****, изд. на **** г. от префектура Атина и Н. В. С., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София, ул. **** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. **** в условията на разделна отговорност при равни квоти сумата в размер общо на 611,45 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с аб. № 005822, представляващ офис № 26, находящ се в гр. София, бул. „****, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2018 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, с която ответниците неоснователно са се обогатили.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С. ЕООД ъэ като трето лицепомагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5