Решение № 725 от 29.10.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3685/2021
- Вид
- Решение № 725
- Подписан
- 29.10.2021
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.128 т.2 · Кодекс на труда
- чл.270 ал.2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.270 ал.2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1, изр. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 725 гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20212120203685 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ред на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "*" ООД, ЕИК:
*, против Наказателно постановление № 02-0003659/22.07.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Бургас, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр. с чл.270 ал.2 и 3 от Кодекса на труда, на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, излагайки доводи за съставомерност и доказаност на нарушението. Изтъква, че дружеството многократно е проверявано по повод подадени жалби на работници за сходни нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните в съдебно заседание, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
"*" ООД е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на работниците в стопанисвани от него обекти и предоставящи куриерски услуги.При извършена документална проверка от служители на АНО се установило, че жалбоподателя е начислил, но считано от 30.06.2021г. не е изплатил в пълен размер уговореното възнаграждение за м.май 2021г. на работника * на длъжност „шофьор-куриер“, полагало труд в офис на дружеството в гр.Бургас ул.*. До приключване на проверката не били представени доказателства за извършено плащане на работника. При тези данни св.В. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.128 т.2 КТ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани възражения и не са ангажирани доказателства за изплатени трудови възнаграждения.
Административно-наказващият орган е приел фактическите констатации по акта за доказани 1 и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените към делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства – св. В..
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:
Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление. Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр.
1 от КТ, така и НП, на основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление.
АУАН и НП съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника. Посочени са протоколът и съдържанието на неизпълненото задължение. Така описаното нарушение дава възможност на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере точните правни рамки на обвинението.
Събраните по делото доказателства сочат на описаното в НП деяние, с което жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение във връзка със задължението му като работодател да заплати трудово възнаграждение на конкретен служител за конкретен период.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не е представил по делото, нито по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН надлежни и относими доказателства, от които да се установява противното, следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение действително е осъществено. То се потвърждава и от разпита в с.з. на актосъставителя. Доказването на обстоятелства, дисквалифициращи деянието като административно нарушение /такива, сочещи на правомерно и съобразено с изискванията на КТ поведение на работодателя/ са в тежест на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Правилно е определен и размера на наложеното наказание с оглед съдържащи се в преписката данни и за други такива нарушения извършени от жалбоподателя. НП следва да се потвърди изцяло.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003659/22.07.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Бургас, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр. с чл.270 ал.2 и 3 от Кодекса на труда, на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на "*" ООД, ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП "*" ООД, ЕИК: *, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна дирекция инспекция на труда“ – София 2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3