Решение № 1239 от 24.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. Плевен, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430101111 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против В. Д.

Б., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 3122,08 лева главница, 482,99 лева договорна лихва за периода 10,12,2021 г. – 30,09,2022 г., 530,52 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода 01,10,2022 г. – 27,10,2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 13,11,2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №6372/2023 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди се, че на 23,11,2021 г. ответникът сключил Договор за паричен заем №4321716 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е получил сумата от 3250,00 лева, срещу което се съгласил да върне 22 броя вноски по 171,67 лева в срок до 30,09,2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителния план, които бил неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 35%, както и годишен процент на разходите в размер на 40,78%. Сочи се, че на 23,11,2021 г. Ответникът сключил с дружеството „Файненшъл България“ ООД договор за предоставяне на гаранция №4321716, по силата на който дружеството „Файненшъл България“ ООД се задължило спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД за всички задължения на Длъжника по Договора за паричен заем. Твърди се, че в срока за изпълнение, длъжникът по договора за заем не 1 изпълнил задълженията си, с оглед на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД поканил „Файненшъл България“ ЕООД да изплати всички изискуеми задължения на длъжника по сключения договор за кредит на 03,10,2022 г. Излага се, че „Файненшъл България“ ЕООД е погасило към „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички дължими суми по договора за заем с В.

Д. Б. на 03,10,2022 г. в размер на 3757,41 лева. Посочва се, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02,03,2020 г. и Приложение №1 към него от 04,10,2022 г., „Файненшъл България“ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за заем на цесионера и ищец по делото “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***. Твърди се, че бил направен опит длъжникът да бъде уведомен за сключения договор за цесията на посочения от него постоянен адрес, но обратната разписка се върнала като неполучена със статус „получателят се е изместил на друг адрес“. Релевират се доводи, в случай че съдът не приеме редовността на уведомяването, по отношение на сключения договор за цесия, то следва с връчването на исковата молба ответникът да се счита за уведомен и заа цесията. С оглед изложеното, ищецът моли съда да уважи иска и да му се присъди разноски. С молба, депозирана преди съдебно заседание, ищецът моли съда да постанови неприсъствено решение , в случай че са налице процесуалните предпоставки за това.

В рамките на предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В с.з., за което е редовно призована, ответницата не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№6372/2023 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника В. Д. Б., ЕГН **********, лично е връчен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.57 от делото/, редовно уведомена е за първото съдебно заседание по делото /разпореждане от 29,08,2024 г./. Ответницата не е подала в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявила становище по определението на съда от 15,07,2024 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призована, и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства 2

/договор за паричен заем №4321716 от 23,11,2021 г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и погасителен план към него; договор за предоставяне на гаранция №4321716 от 23,11,2021 г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД; рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02,03,2020 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, и приложение №1 от 04,10,2022 г. към него; актуализирано искане за плащане от „Изи Асет Мениджмънт“ АД към „Файненшъл България“ ЕООД от 03,10,2022 г.; преводно нареждане за сумата от 3757,41 лева от „Файненшъл България“ ЕООД към „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 03,10,2022 г.; пълномощно за уведомяване за извършена цесия и уведомление за цесия/.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер 142,17 лева за платена държавна такса и 100,00 лева за юрк.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24,01,2017 г.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 82,71 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрк.възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ч е В. Д. Б., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата о т 3122,08 лева главница, 482,99 лева договорна лихва за периода 10,12,2021 г. – 30,09,2022 г., 530,52 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода 01,10,2022 г. – 27,10,2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 13,11,2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№6372/2023 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от В. Д. Б., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 142,17 лева за платена държавна такса и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. Д. Б., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените 3 разноски в заповедното производство в размер на 82,71 лева за държавна такса и 50,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4