Решение № 1491 от 23.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1491 гр. Пловдив, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330202065 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Сит Билд ООД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Н. Вапцаров №143, ***, против Наказателно постановление № 686723-F686369/17.01.2023 г., издадено от Директора на дирекция Обслужване при ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност / ЗДДС/ на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер 500 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т. Б., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл. юриск.

В. З., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

За периода от 19.04.2022 г. до 13.10.2022 г. дружеството жалбоподател било регистрирано по ЗДДС лице. Регистрацията на дружеството била по избор независимо от облагаемия оборот, а дерегистрацията му настъпила на 13.10.2022 г. по инициатива на орган на НАП по повод установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.

1

При извършена служебна проверка в ТД на НАП на 15.09.2022 г. служители на приходната администрация установили, че дружеството, което е регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в ЗДДС срок за подаване на справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.08.2022 г.- 31.08.2022 г. до 14.09.2022 г. включително.

Предвид констатациите от проверката на името на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение, срещу който в предвидения от закона срок било подадено възражение с приложение на справка- декларация за м. август 2022 г.

Като е запознал със събраните доказателства, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител С. И. Г., възражение срещу съставения АУАН ведно с подадени справки-декларации, вкл. и за м. август 2022 г.

Разпитана пред съда в качеството на свидетел, съставилата акта за установяване на административно нарушение потвърди направените от нея констатации. Видно от съдържанието на подаденото срещу акта възражение и приложените справки е, че след законоустановения срок 14.09.2022 г. на 06.12.2022 г. по повод съставения срещу него акт за установяване на адм. нарушение дружеството е представило в ТД на НАП справка – декларация за м. август 2022 г.

Така описаната в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка не се оспорва и от страна на жалбоподателя.

Предвид събраните по делото доказателства, които съдът оценя като взаимнодопълващи се, следва да се приеме, че фактическата обстановка е правилно установена.

По отношение на оплакванията за неправилно приложение на материалния закон следва да се отбележи, че задължението за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри от данъчнозадължено лице е предвидена в различни разпоредби на ЗДДС. Задължението за подаване на отчетни регистри е предвидено в чл.124 от ЗДДС, а задължението за подаване на справка –декларация за същия данъчен период в чл.125, ал.1 от ЗДДС като в нормата на чл.125, ал.1 от ЗДДС е предвидено подаване на справка декларация въз основа на отчетни регистри. Действително неизпълнението на задължение за подаване на отчетни регистри води и до неизпълнение на задължение за подаване на справка-декларация, но правната природа на отчетните регистри и на справката-декларация е различна. Съгласно чл.86 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен 2 период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Справката декларация е обусловена от информацията в отчетните регистри, но в закона е предвидена поредица от документи, които данъчнозадълженото лице попълва. По тази причина и нормата, санкционираща бездействието на данъчнозадължения по ЗДДС предвижда налагане на отделни санкции както за неподаване на справка –декларации, така и на отчетни регистри. Такова законово разрешение е оправдано предвид значимостта на обществените отношения, които се охраняват. Да се възприеме становището за единство на нарушението, изложено в жалбата, означава да се приеме, че санкция може да има само при неподаване на двата документа едновременно. В същия смисъл е и Решение № 1462 от 01.08.2023 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1172 от 21.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 1059 / 2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Не може да се приеме, че е налице нарушение на принципа „не два пъти за едно и също нещо“, тъй като от приложените към възражението справки декларации, а и от съдържанието на самото възражение става ясно, че срещу дружеството са били съставяни едновременно актове за адм. нарушения за данъчни периоди от м. 04.2022 г. до м.10.2022 г. като с жалбата е приложено и и наказателно постановление №686722-F686373/17.01.2023 г. за неподаване на отчетни регистри за процесния период м. август 2022 г. , като дружеството не е ангажирало доказателства същото да е влязло в законна сила. Напротив, твърди се в хода на съдебните прения пред районния съд, че същото е било отменено, като съдебният акт не е влязъл в законна сила. Изложеното води до извод, че дори и с издаването на наказателно постановление за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период срещу същото лице, доколкото няма данни това наказателното постановление да е влязло в законна сила, то няма нарушение на посочения принцип.

Във връзка с принципа на пропорционалност, на който се позовава практиката на СЕС, същият не е нарушен. На дружеството е наложена санкция към минимума, предвиден в закона, което съпоставено със значимостта на отношенията, които се охраняват не води до извод за нарушение и на този принцип. Посочената за нарушена законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения.

Търговските дружества, регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Такова следва да е и разрешението и в случаите на справки-декларации с нулеви стойности. В този смисъл е и Решение № 1308 от 06.07.2023 г. по к. адм. н. д. № 1182 / 2023 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2430 от 09.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2420 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. Да се приеме обратния извод означава да се толерира всяко необосновано забавяне 3 или неизпълнение на законовите задължения за отчетност на данъчнозадължените лица за сметка на други такива, които изпълняват вменените им законови задължения точно и добросъвестно. Следва да се отбележи също, че в случая от жалбоподателя не се изтъква и каквато и да е основателна причина за неизпълнението на вмененото на дружеството законово задължение.

Преоценка на тези изводи на съда би могла да се направи също и при изпълнение на законовите задължения със закъснение, което е незначително, като този случай да се прецени дали нарушението не представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В НП правилно е отчетено, че нарушението е за първи път, което е рефлектирало върху размера на санкцията. Справка - декларация дружеството подава след съставяне на акта за установяване на административно нарушение след настъпила дерегистрация, т.е. в момент, в който нуждата от подаване на справка декларация, за да бъде информирана приходната администрация и останалите данъчни субекти, е отпаднала. Няма и нужда дружеството да бъде предупреждавано, тъй като с оглед промените в данъчния му статус, а именно настъпилата дерегистрация, такова предупреждение се явява безпредметно и не би изпълнило целите, които преследва закона с този институт, а именно да се въздейства предупредително върху субекта, че при последващо нарушение от същия вид, ще бъде санкционирано. Предвид това че към датата на представяне на справката - декларация дружеството е било дерегистрирано не може и не следва същото да бъде предупреждавано, тъй като такова предупреждение може и следва да бъде отправено единствено на лице, което е данъчно задължено по ЗДДС, а такова качество към момента на представяне на справката-декларация дружеството няма.

Безспорната доказаност на нарушението и нарушителя е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания при съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното постановление. За съставяне на акта за установяване на административно нарушение са положени необходимите усилия по установяване на нарушителя, като доказателство за това са множеството изпратени покани до дружеството. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на представител на дружеството и му е бил предявен лично и срещу подпис. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състои нарушението и да организира защитата си.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна следва в тежест на жалбоподателя да се присъдят и претендираните по делото 4 разноски. Такива следва да бъдат определени в минимален размер - 80. 00 лв. по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.

63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Ето защо съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

686723-F686369/17.01.2023 г., издадено от Директора на дирекция Обслужване при ТД на НАП Пловдив, с което на Сит Билд ООД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Н. Вапцаров №143, ***, ЕИК 20682007 за нарушение на чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер 500 лв.

ОСЪЖДА Сит Билд ООД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Н. Вапцаров №143, ***, ЕИК 20682007 да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5