Решение № 280 от 13.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Плевен, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. З.В

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. П. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500234 по описа за 2023 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 21/09.02.2023 г., постановено по гр.д. № 92/2022 г.

Левченският РС е приел за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК по отношение на страните С. К. К., К. С. Н., З. С. К. – П., Й. В. Т. и И. М. Т., че ищците С. К. К., К. С. Н. и З. С. К. – П. са собственици на основание давностно владение и наследяване на следния недвижим имот: ГАРАЖ с площ от 24 кв.м., построен в урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ V103, в кв. 65 по плана на с. ****, с административен адрес ул. **** и е осъдил ответниците Й. В. Т. и И. М. Т. да предадат на ищците С. К. К., К. С. Н., З. С.

К. – П. владението върху посочения по-горе ГАРАЖ.

Със същото решение Левченският РС е осъдил ответниците Й. В. Т. и И.

М. Т. да заплатят на ищците С. К. К., К. С. Н., З. С. К. – П. направените от тях деловодни разноски в производството в размер на 642,24 лв..

В решението на Левченския РС е посочено, че решението е постановено 1 с участието на третите лица - помагачи на ответниците А. Д. Х. и Х. С. Х..

Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците Й. В.

Т. и И. М. Т. от гр. Левски, които го обжалват в законния срок чрез пълномощника си адвокат Ф. П. от ПлАК. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение и се правят оплаквания за недопускане на направено от страната доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което според тях има отношение към предмета на спора.

Според ищците от събраните по делото доказателства не се установява кога е построен процесния гараж, законно ли е построен като се имат предвид разпоредбите на ЗТСУ /отм./, действащия към посочения от ищците период на построяване на гаража, кой и с какво предназначение е ползвал постройката. Според ищците процесната сграда е представлявала селскостопанска сграда - навес, която се е ползвала както от собственика на дворното място, така и от третото лице - помагач Х. С. Х., когато е гостувал в имота, а също и от ищеца С. К. К., който е имал къща на около 2 км. от селото, но не представлява гараж по смисъла на закона, както и не е построена въз основа на надлежно учредено право на строеж. Твърди се, че сградата е ползвана инцидентно от въззваемия С. К. К. и това ползване не обосновава изтекла в негова и на починалата му съпруга придобивна давност. Позовава се на разпоредбите на чл. 56 от ЗТСУ /отм./ относно правната възможност да се построи сграда от най-близките роднини в чужд имот и се твърди, че в конкретния случай по делото не са събрани доказателства собствениците на имота да са учредили право на построяване на сградата в имота си с декларация – съгласие с нотариална заверка на подписите им. Твърди се, че сградата е съществувала от дълги години като навес и в някакъв момент е изградена още една стена, но това не означава, че същата е станала гараж, тъй като не са спазени техническите изисквания за построяване на гараж в имота, липсват издадено разрешително и линия за строеж. Въззивниците твърдят, че неправилно районният съд е приел, че незаконно изградена постройка може да бъде предмет на давностно владение и считат, че този извод е в противоречие със закона, като се позовават на разпоредбите на чл. 160 т. 7, чл. 162, чл. 164 т. 5 от ЗТСУ /отм./. Поддържа се, че ако сградата е била законно построена тя е следвало да бъде декларирана, а обстоятелството, че не е декларирана доказва, че не е законно построена. Въззивниците твърдят, 2 че въззиваемите не са заявили претенции върху процесната сграда въпреки извършените две сделки през периода 1996 г. – 2020 г. и правят извод, че исковете са предявени след изтичане на законно установените срокове за това. Според въззивниците ищците са имали възможност в 6 – месечен срок от изповядване на всяка от сделките да поискат да отпадне претендираната от тях сграда от нотариалния акт и като не са направили това са сделката е породила валидно правно действие в полза на въззивниците. В жалбата се цитира също разпоредбата на чл. 63 от ЗС и се прави извод, че при липса на писмен документ, удостоверяващ учредено право на строеж в чужд имот, както и на доказателства ищците да са отблъсквали владението на собствениците на имота не може да се направи обоснован извод, че последните са станали изключителни собственици на имота. Твърди се, че ако е имал някакви претенции за вложените материали и средства за построяването на гаража в чуждия имот ищецът С. К. К. е следвало да ги насочи към праводателя на третите лица- помагачи Д.В.Ч. след продажбата на имота на същите през 1996 г.. Излагат се и алтернативно възражения за прекъсване на давността върху имота при условията на чл. 81 от ЗС при изгубване на владението за повече от шест месеца. Моли се въззивния съд след като съобрази събраните по делото доказателства и закона да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск и присъди на въззивниците направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни С. К. К., К. С. Н. и З. С. К. – П. чрез пълномощника им адвокат Н. Д. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Въззиваемите възразяват, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че процесната сграда е построена от първия въззиваем и съпругата му В. Д. К. преди повече от 30 години в имота на родителите на последната, като всички разходи и труд за построяването са поети от семейството на въззиваемите. Твърди се, че след построяването на гаража въззиваемият и съпругата му са владеели имота като свои явно, непрекъснато и необезпокоявано, като са демонстрирали това по отношение на собствениците на имота и последните не са се противопоставяли. Твърди се, че владението на въззиваемите върху имота е отнето след покупката на имота от въззивниците, поради което същото е продължило повече от 10 3 години и въззиваемият й съпругата му са придобили собствеността върху имота преди отнемане на владението. Възразява се, че сградата е законно построена, както и че от значение е обстоятелството, че не е декларирана, като се твърди, че същата не е декларирарана и от купувачите по сделката от 1996 г.. Позовават се на заключението на приетата в първата инстанция СТЕ, съгласно което сградата отговаря като разположение, архитектура и предназначение на изискванията за гараж и е търпима съгласно изискванията на ЗУТ. Според въззиваемите възраженията на въззивниците свързани със сроковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС са неотносими към предмета на спора, тъй като е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Моли се въззивния съд след като съобрази събраните по делото доказателства и закона да постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционното решение и да присъди на въззиваемите направените по делото разноски. С отговора не се правят доказателствени искания.

Третите лица – помагачи на въззивниците А. Д. Х. и Х. С. Х. не изразяват становище по основателността на въззивната жалба в срока по чл.

263 ал. 1 ГПК.

В с.з. въззивниците лично чрез пълномощника си адвокат Ф. П. от ПлАК поддържат подадената въззивна жалба. Заявяват пред съда, че ключ за катинара на процесния гараж са им предадени от продавача при сключване на сделката, както и че преди завеждане на делото не са виждали въззиваемия С.

К. в имота си и не са знаели за претенциите му. Заявят, че в гаража е имало мебели на племенника на продавачите, които са изнесли и по-късно са прибрани. Заявяват, че в гаража не е имало автомобил, а покривът на постройката е бил счупен от паднало дърво и са направили ремонт на покрива. Претендират направените по делото във въззивната инстанция разноски общо в размер на 1 040 лв. съгласно представен списък на разноските. В писмените бележки депозирани по делото от пълномощника на въззивниците се поддържат доводите от въззивната жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

Въззиваемите чрез пълномощника си адвокат Н. Д. от ПлАК поддържат депозирания отговор на въззивната жалба. Претендират направените по делото във въззивната инстанция разноски. В писмените бележки депозирани по делото от пълномощника на въззиваемите се поддържат доводите от въззивната жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

Третите лица – помагачи на въззивниците А. Д. Х. и Х. С. Х. се явявят лично и изразяват становище за основателност на въззивната жалба. Пред съда третото лице Х. Х. заявява, че в процесния гараж са се съхранявали мебели на внука на въззиваемия след напускане на квартира, като първоначално са разрешили мебелите да се съхраняват в къщата, а след това 4 при продажбата на къщата в гаража. Заявява, че в гаража преди това са съхранявани стари прозорци, чували с вълна на тъста му и парчета от гардероб.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба /ИМ/ Левченският РС, респ. въззивният съд са сезирани от ищците С. К. К., К. С. Н. и З. С. К. с иск с правно основание чл.

108 от ЗС против ответниците Й. В. Т. и И. М. Т. с искане за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ ГАРАЖ с площ от 24 кв.м., построен в УПИ V-103 в кв. 65 по плана на с. ****, общ.

Левски, с административен адрес на имота: ул. **** и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху собствения им недвижим имот.

В ИМ ищците, въззиваеми в настоящото производство твърдят, че през 1984-1985 г. са построили процесната сграда в имот, собственост на родителите на В. Д. К., която е била съпруга на първия ищец и майка на втората и третата ищца и е починала през 2016 г.. Твърдят, че от построяването на сградата до м. VІІ 2020 г., когато целият имот е придобит от ответниците процесната сграда с предназначение гараж е владяна като собствена явно, непрекъснато и необезпокоявано от ищеца и съпругата му докато е била жива, а след смъртта й само от ищеца, като владението е било без противопоставяне на собствениците на земята. Твърди се, че след изтичане на 10 години от установяване на владението процесната сграда е станала собственост на ищеца и съпругата му при условията на СИО, а след смъртта на съпругата съсобствена между ищеца и децата им – втората и третата ищца. Твърди се, че ответниците са придобили собствеността върху процесната сграда, тъй като праводателите на ответниците също не са били собственици на същата и сделката не е породила вещно-транслативен ефект по отношение на тази сграда.

5

В отговора на ИМ ответниците, въззиваеми в настоящото производство са оспорили основателността на предявения иск като са възразили относно законността на построяването на сградата като гараж предвид липсата на строителна документация за това и недеклариране на имота, както и относно наличието на установено непрекъснато владение върху сградата повече от 10 години. Според ответниците имотът е бил собственик на прехвърлителите по сделката и е станал тяхна собственост. Твърди се, че постройката е ползвана инцидентно от ищеца със съгласието на родителите на съпругата му, но това не доказва изтекла в негова полза придобивна давност, като наред с това сградата не е изключена при изповядване на прехвърлителната сделка през 1996 г., от която черпят права праводателите на ответниците.