Решение № 3692 от 25.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3692 гр. С., 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110152433 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. П. Р., действаща лично и със съгласието на своята майка М. Л. Б., срещу П. К. Ц..

Ищцата извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е собственик на недвижим имот - апартамент № 27, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 06.06.2024 г., с адрес на имота: гр. С., район В., ж. к. „В.

2“, бл. 616, вх. Б, ет. 2, ап. 27, който обект се намира в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1 /едно/, с площ по схЕ. 67,60 кв. м., с прилежащи части: мазе № 27, и с 1,321 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, ***, под обекта ***, над обекта - ***, който апартамент съгласно доказателствен нотариален акт представлява апартамент № 27, находящ се в гр. С., ж. к. „Н.

6“, бл. 20/616 – стар, сега бл. 616, вх. Б, ет. 2, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 67,60 кв. м., при съседи: стълбище, Ц. Б. С., двор, заедно с избено помещение № 27, без посочена площ в документа за собственост, с 1 площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 2,50 кв. м. при граници/съседи: коридор, Ц.

Б. С., В. Й. З., заедно с 1,321 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж мястото, върху което е построена сградата. Посочва, че е придобила собствеността върху посочения имот по дарение съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. С. под акт № 190, том 106, вх. рег. № 46398/17.06.2024 г. Твърди, че имотът е в държане на ответника, който обитава апартамента и към момента.

Сочи, че след придобиване на собствеността ответникът бил уведомен за смяната на собствеността, както и че може да ползва апартамента за известно време, съгласно договор заем за послужване от м. юни 2024 г. През месец юни 2025 г. Ц. бил уведомен, че следва да освободи заетия от него имот в срок най-късно до месец септември, но ответникът отказал.

На 28.10.2025 г. ищцата изпратила и нотариална покана за освобождаване на имота до ответника, която била връчена чрез ЧСИ Р. М. с рег. № 790, на 04.11.2025 г. Сочи се, че до датата на завеждане на исковата молба, ответникът обитава процесния недвижим имот и отказва да предаде държането на ищцата. При тези твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде държането на апартамент № 27 с административен адрес: гр. С., ж. к. „Н. 6“, бл. 20/616 – стар, сега бл. 616, вх. Б, ет. 2.

Претендира разноски за производството.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага твърдения за недопустимост на иска, тъй като липсват твърдения за наличие на облигационно правоотношение между страните, както и поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, тъй като не твърди да е наемодател или заемодател на имота. По същество твърди, че между страните не е налице договор за наем или договор за заем за послужване. Сочи, че е установил фактическа власт върху имота през 1998 г., от когато е започнал да го владее като свой явно, необезпокоявано и с намерение за своене, поради което е негов собственик на основание придобивна давност. Добавя, че относно правото на собственост върху имота има висящо гр. д. № 51616/2025 г. по описа на СРС. Моли за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, том II, рег. № 2999, дело № 161 от 17.06.2024 г., Л. Б. М. е дарил на своята внучка Е. П. Р. – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. Л. Б., процесния недвижим имот: апартамент № 27, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 06.06.2024 г., с адрес на имота: гр. С., район В., ж. к. „В. 2“, бл. 616, вх. Б, ет. 2, ап. 27, който обект се намира в сграда с идентификатор ***, с 2 предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1 /едно/, с площ по схЕ. 67,60 кв. м., с прилежащи части: мазе № 27, и с 1,321 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж мястото, върху което е построена сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, ***, под обекта - ***, над обекта ***, който апартамент съгласно доказателствен нотариален акт представлява апартамент № 27, находящ се в гр. С., ж. к. „Н. 6“, бл. 20/616 – стар, сега бл.

616, вх. Б, ет. 2, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 67,60 кв. м., при съседи: стълбище, Ц. Б. С., двор, заедно с избено помещение № 27, без посочена площ в документа за собственост, с площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 2,50 кв. м. при граници/съседи: коридор, Ц. Б. С., В. Й. З., заедно с 1,321 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж мястото, върху което е построена сградата.

По делото е приета нотариална покана от ищцата Е. П. Р., действаща със съгласието на своята майка М. Л. Б., до ответника П. К. Ц., чрез ЧСИ Р. М. с рег. № 790 на КЧСИ, с която ответникът е уведомен, че по силата на дарението от 17.06.2024 г. ищцата е собственик на процесния имот, като въпреки поканата от м. юли 2025 г. да освободи процесния апартамент, същото не е сторено, поради което е поканен да освободи апартамента в срок до 07.11.2025 г., както и да предаде ключовете за него. Видно от уведомително писмо за връчване по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, нотариалната покана е връчена на ответника лично срещу подпис на 04.11.2025 г.

Видно от приетото по делото Удостоверение за промени на постоянен адрес с изх. № 4 от 07.11.2025 г., издадено от С. община, район „В.“, ответникът П. К. Ц. от 04.02.2000 г. има вписан постоянен адрес адреса на процесния апартамент № 27 в гр. С., ж. к. „В. 2“, бл.

616, вх. Б.

Между страните не е спорно, а и се установява след служебна справка, че между тях е висящо гр. д. № 51616/2025 г. по описа на СРС, 157 състав, образувано по предявен от П. К.

Ц. срещу Е. П. Р., действаща лично и със съгласието на законния си представител и майка М.

Л. Б., положителен установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на процесния апартамент на основание давностно владение продължило от 1995 г. до момента на предявяване на иска – 11.11.2025 г. С определение от 17.02.2026 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По делото е приета поръчка от ответника до ЕТ „МИРАЖ“ от 22.10.1998 г. за изработка и монтаж на врата за процесния апартамент.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства.

От разпита на свидетеля Л. Б. М. – дядо на ищцата, се установява, че ответникът е негов зет, заедно с дъщерята на свидетеля заживели в процесния апартамент през 1995 г., тъй като свидетелят ги оставил да живеят там, понеже бил получил друго жилище от 3

Строителни войски. След смъртта на дъщерята на свидетеля не е ставало дума да остави апартамента на ответника, а просто го оставил да живее там заедно с дъщерите си. Добавя, че дарил апартамента на друга своя внучка, от другата му дъщеря. След като го дарил последната ходила до апартамента, но ответникът отказал да го освободи. Никога не е ставало дума, че ответникът е собственик на имота, през 2023 г. свидетелят поискал от ответника да освободи имота, но той отказал. Добавя, че когато дарил апартамента на своята внучка й предал ключ от апартамента. До 2014 г. контактите с П. Ц. били непрекъснати, свидетелят посещавал имота, уговорката била ответникът да живее там и да си плаща сметките.

Свидетелят Й. И. Й. заявява, че е виждал ответника веднъж, помагал на Л. М. в земеделието. Знае, че Любомир е собственик на апартамента в кв. „Н.“, заедно със свидетеля правили остъклението на терасата и парното, преди 2000 г., сега там живее П..

От разпита на свидетеля С. К. Петров се изяснява, че са съседи с П., който живее в кв.

„В.“, „Н. 6“, бл. 616, вх. Б, ап. 27, от 1998 г. (първоначално със съпругата си Б.), преди тях живеела баба С., когато починала дошли те, сменили вратата, направили ремонт, последните години никой не е посещавал апартамента. Петров не знае ответникът да е имал уговорка да ползва апартамента временно, пояснява, че в домовата книга той е записан като собственик.

Л. М. го е виждал 3-4 пъти навремето. Според свидетеля през лятото на 2024 г. П. работил в Г., двете му деца били в апартамента.

Свидетелката И. Н. К. заявява, че познава П. Ценов, съседи са, от 1998 г. ответникът живее във входа, преди това там живеела баба С.. Б., съпругата на П., гледала бабата, която починала 1995 – 1996 г., след което П. и Б. си сменили вратата, направили ремонт. П. и децата му живеят там и до днес. Не е живял друг там. Говорел о се, че апартаментът е на семейството на П.. От 2016 г. до преди година свидетелката била домоуправител на входа, в домовата книга за процесния апартамент пишело С. З. – собственик, и П. и дъщерите му живущи. Никой не е представял документ за собственост, нито е искал да се вписва, че има нотариален акт до 2025 г. Преди една – две седмици от разпита на К. М. поискала домовата книга, но свидетелката я насочила към новия домоуправител. Свидетелката заявява, че не познава Л. М.. През лятото на 2024 г. П. бил на работа в Г. за 2-3 месеца, дъщерите му били в апартамента.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 249 ЗЗД, вр. чл. 243 ЗЗД за опразване и предаване н а владението на апартамент № 27 с административен адрес: гр. С., ж. к. „Н. 6“, бл. 20/616 – стар, сега бл. 616, вх. Б, ет. 2, предоставен на ответника въз основа на неформален договор за заем за послужване от м. юни 2024 г.

За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на 4 облигационно правоотношение между нея и ответника, възникнало от валиден договор за заем за послужване, въз основа на който е предоставила на последния държането на процесния апартамент № 27, с административен адрес: гр. С., ж. к. „Н. 6“, бл. 20/616 – стар, сега бл. 616, вх. Б, ет. 2, както и че договорът е прекратен поради отправена покана до заЕ.теля за връщане на имота.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да предаде държането на процесния имот на заемодателя.

С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в определение № 1713/14.01.2026 г. и обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че ответникът упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот.