Определение № 1347 от 13.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1347 гр. Варна, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500379 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Разпореждане № 262/17.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 10/2025 г. по описа на РС – Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 96303/28.11.2024 г. на РС – Варна, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Я. А. Я., с адрес: гр. Д., обл. В., за сумата от 240,33 лева – договорно възнаграждение за периода 15.11.2019 г. – 04.11.2020 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че заповедният съд в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП неправилно е извършил преценка на неравноправни клауза в договора, включвайки такива, които определят основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Поддържа, че процесният договор отговаря на всички императивни изисквания, а параметрите му са описани на разбираем и достъпен език. Счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Посочва, че в чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал. 5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях не е дадено на нито един държавен съд. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, счита че процесният договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 10/2025 г. по описа на РС – Провадия е образувано по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД и изпращане по подсъдност от РС – Варна, за 1 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Я. А. Я., за следните суми: сумата от 795,96 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 30037659475, сумата от 240,33 лева – договорно възнаграждение за периода 15.11.2019 г. – 04.11.2020 г., сумата от 928,20 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, сумата от 20 лева за такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.10.2019 г. и 400 лева за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, 118,11 лева – лихва за забава върху сумите за периода 16.08.2019 г. – 04.11.2020 г. и 964,70 лева – лихва за забава върху сумите за периода от 04.11.2020 – 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията.

С Разпореждане № 262/17.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 10/2025 г. по описа на РС – Провадия заявлението е уважено в частта за главницата от 795,96 лева, лихва за забава в периода 16.08.2019 – 04.11.2020 г. в размер на 47,86 лева, лихва за забава в периода 04.11.2020 – 27.11.2024г. в размер на 390,89 лева, както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията, и е отхвърлено в останалата част по съображения от чл. 23 от ЗПК с оглед нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона /чл. 19 ЗПК/, и от т. 2 от Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация на правото на заявителя, но само в рамките на конкретно твърдяно от последния правоотношение, без това да представлява разглеждане „по същество” на същото.

Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и „Флекси“ за правото на кредитополучателя да променя погасителния план. Уговорени в общ размер на 1113,84 лева, надвишаващ този на отпуснатия кредит от 900,00 лева, същите представляват 123,76 % от главницата, откъдето следва, че посоченият в договора ГПР от 44,96 % не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с 2 отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и до недължимост на претендираните акцесорни вземания за лихви, такси и неустойки, на основание чл.23 от ЗПК.

Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 262/17.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 10/2025 г. по описа на РС – Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 96303/28.11.2024 г. на РС – Варна (изпратено по подсъдност на РС – Провадия), за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Я. А. Я., с адрес: гр. Д., обл.

В., за сумата от 240,33 лева – договорно възнаграждение за периода 15.11.2019 г. – 04.11.2020 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3