Решение № 173 от 18.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Шумен, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20263630200720 по описа за 2026 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.Обжалвано е наказателно постановление №26-0869-000206 от 13.03.2026 год. издадено от Началник на група в ОДМВР гр.Шумен с което на Д. С. М., с ЕГН********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 255,65 евро и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява, изпраща представител адв. В. при ШАК .

Процесуалният представител на Началника на РУ към ОД на МВР гр.Шуменадминистративно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61 от ЗАНН, в първото съдебно заседание не се явява представител.

В съпроводително писмо моли за потвърждаване на наказателното постановление и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят, на 10.02.2026 год. управлявал лек автомобил марка „Ауди А 3“ с рег. №Ш0209 АН, собственост на Р. М. , като се движел в гр.Шумен, по ул.“А.Константинов “ № 8 в посока бул.“С.Велики“ .

Около 17.20 часа на същия ден бил спрян за извършване на проверка от служители на ПП при ОДМВР - Шумен.

1

В хода на проверката било установено, че МПС което управлява жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация от 10.02.2026г.

Бил съставен АУАН серия GA № 5055219 за нарушение на чл. 140 ал.1 пр.1 ЗДВП.

В хода на проверката било установено, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация, считано от 10.02.2026г.

По повод констатираното управление на МПС с прекратена регистрация, била образувана преписка вх.№897/16.02.2026г. по описа на Районна прокуратура гр.Шумен, за евентуално престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление от 26.02.2026г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен е отказано образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена, като материалите са изпратени на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен.

Настоящото административно - наказателно производство е образувано по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

Издадено е наказателно постановление №26-0869-000206 от 13.03.2026 год. от Началник на група в ОДМВР гр.Шумен с което на Д. С. М., с ЕГН********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 255,65 евро и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се изяснява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на 10.02.2026 г. е управлявал лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация от същата дата 10.02.2026 г., поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е представен документ (стр. 35)за заплатена гражданска отговорност за процесното МПС с валидност също от дата 10.02.2026 г. в 17:51 часа. Същевременно, от материалите по делото не се установява собственикът на автомобила / или водача ползвател, да е знаел към момента на проверката, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно.

За да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина, която, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и че вредоносният резултат ще настъпи. Уведомяването на собственика за прекратената регистрация безспорно не е част от фактическия състав по прекратяване на регистрация, но настоящият съдебен състав намира, че последващото неуведомяване на собственика от страна на органите на сектор ПП за вече прекратената регистрация рефлектира върху 2 субективната страна. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В производството не се събраха доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят / или собственикът/е знаел, че същият е с прекратена регистрация.

Независимо, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП в действащата й редакция към момента на проверката (обн. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), липсва законово предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, към датата на нарушението, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В случая не само липсват каквито и да е било данни и доказателства, че собственикът/респ. ползвателят/ на процесното МПС е бил уведомен за служебно прекратената регистрация , в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, както и не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР, в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г.

След като собственикът /респ. ползвателят/ на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, по т. д.

№ 3/2022 г. Съгласно Тълкувателното постановление не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите към посоченото Тълкувателно постановление е посочено, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП. Прието е, че ако уведомяването на собственика/ в случая ползвателя/ на МПС за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание 3 чл. 143, ал. 10 ЗДвП представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Ето защо, в случая дори регистрацията на автомобила да е била действително служебно прекратена на основание чл.

143, ал. 10 ЗДвП на дата 10.02.2026 г., когато е извършена и процесната проверка и е съставен АУАН, то жалбоподателят не е знаел това обстоятелство. При съобразяване на задължителното за съда ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС и с оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че не е доказана противоправна деятелност от субективна страна – виновно извършено от жалбоподателя, като водач на МПС, административно нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС.Поради изложеното НП следва да бъде отменено .

За изчерпателност съдът намира че следва да се посочи и следното : Дори да се приеме противното становище, а именно, че нарушението е извършено по непредпазливост под формата на небрежност, настоящият съдебен състав намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно нормата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Посоченото предполага преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства и конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението. Действително касае се за нарушение, което засяга важни обществени отношения свързани с изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата и конкретно - режима на регистрация на моторните превозни средства, което по принцип рефлектира върху възможността при необходимост да бъдат идентифицирани. В случая доколкото ППС е било с регистрационни табели издадени за него, по никакъв начин идентификацията му не е била затруднена. Нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално.

Законодателят е предвидил административно наказателната отговорност в тези случаи да се реализира предвид самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен вредоносен резултат. Степента на обществена опасност на деяние, което формално осъществява признаците на определено нарушение, следва да бъде преценявана в съответствие със степента, с която конкретното деяние уврежда или застрашава обекта на наказателноправна защита. При изследването на 4 степента на обществена опасност на процесното деянието съдът приема, че тя е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Разпечатката съдържа 33 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4271cd6a-ee06-42b5-a2f7-794b0a719811