Решение № 4 от 12.01.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Русе, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20254500900135 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Исковете са кумулативно съединени, с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Община Русе твърди, че с договор № 5792/13.09.2017г. за отдаване под наем на имот — частна общинска собственост (вписан под № 294, т. 8, ДBP 12719, вх. № 12912 от 18.09.2017г. пo описа на Службата пo вписвания - Русе), сключен между Община Русе като наемодател и ,,Радо Груп" ЕООД, EИK 203620282 като наемател, в полза на дружеството-ответник били предоставени за временно и възмездно ползване, за срок от пет години, считано от датата на сключване на наемния договор, двуетажна сграда с идентификатор пo кадастралната карта (KK) на гр. Русе ***, със застроена площ от 1559 кв.м., с предназначение — друг вид обществена сграда, заедно с функционално свързана с нея двуетажна сграда с идентификатор пo KK на гp. Pyce ***, със застроена площ от 166 кв.м., с предназначение — друг вид обществена сграда, находящи се в гр. Русе, ***А, собственост на наемодателя — Община Русе, съобразно съставен Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6890 /21.02.2013 г. (вписан под № 106, т. 8, н.д. 1498, ДBP 3476, вх. № 3524 / 12.03 1

.2013 г. пo описа на Службата пo вписвания - Русе), срещу поето задължение от наемателя да заплаща на наемодателя наемна цена в размер на 3655,20 лв. с включен ДДC на месец, при условия, уговорени между страните в договора за наем. Наемателят бил определен със Заповед № PД-01-1958/31.07.2017г., издадена от Кмета на Община Русе (въз основа на протокол № 1/ 25.07.2017г., съставен от тръжна комисия, назначена със Заповед № PД-01-1877 / 24.07.2017г. на Кмета на Община Русе), като спечелил проведен публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на описаните сгради, открит със Заповед №PД-01-1581/27.06.2017г. на Кмета на Община Русе, издадена на основание чл. 14, aл. 1 и 2 от ЗОС. Сградите били отдадени под наем за производствени помещения, като в тях наемателят обособил фактически шивашка фабрика / цех. Наемодателят предал на наемателя фактическата власт на сградите - обект на възникналото наемно правоотношение на 09.10.2017г., което било удостоверено с приемо-предавателен протокол от същата дата, подписан от представители на страните no наемния договор.

Съобразно постигнатите уговорки между страните, предвид клаузата на чл.

12, ал. 1, т. 4 от договора, наемателят се задължил да заплаща консумативните разходи, свързани с ползването нa сградите - обект на наемното правоотношение, както и да възстановява на наемодателя парични суми в размер на установените такси за битови отпадъци за отдадените под наем сгради, през периода на действие на възникналото наемно правоотношение.

Съобразно допълнително споразумение към наемния договор, сключено на 27.05.2021г. между страните (вписано под № 291, т. 3, ДBP 6181, вх. peг. № 6217 от 10.06.2021г. по описа на Службата пo вписвания - Русе), месечната наемна цена, дължима от наемателя пo наемното правоотношение, била увеличена на 4492,24лв. с ДДС, считано от датата на подписване на споразумението. Наемното правоотношение, възникнало от сключения между страните договор № 5792/13.09.2017г. било прекратено поради изтичане на уговорения срок, считано от 14.09.2022г., според чл.18, т.2 от договора.

Ищецът твърди, че ответникът не e въpнaл наетите сгради след прекратяването на наемния договор, като не изпълнил своето задължение, регламентирано в чл. 233, aл. 1, изр. първо от ЗЗД, съответно уговореното между страните в клаузата на чл. 12, ал. 1, т. 10 от договора за наем. C влязло в сила Решение №104/14.10.2024г., постановено по т.д.№15/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе, ответникът „Радо Груп" ООД, EИK 203620282, бил осъден 2 на основание чл. 233, aл. 1, изр. първо oт ЗЗД, да опразни и да освободи наетите сгради с оглед на прекратения договор № 5792/ 13.09.2017г., поради изтичане на срока му, считано от 14.09.2022г., като предаде фактическата власт спрямо сградите, предмет на договора на наемодателя Община Pyce, в състоянието, в кoeтo същите са се намирали към 09.10.2017г., освободени от вещи на дружеството-длъжник. До доброволно връщане на сградите — обект н а прекратеното наемно правоотношение от наемателя „Радо Груп" ЕООД обратно на Община Русе не се стигнало дори и след постановяване на осъдителното решение от Окръжен съд-Русе. Въз основа на издаден в полза на Община Русе изпълнителен лист на основание влязлото в сила решение по т.д.

№15/2024г., било образувано изпълнително дело №1309/2024г. по описа на ЧСИ рег.№832 и с протокол Община Русе е въведена във владение на 05.03.2025г. спрямо сградите с идентификатори пo KK на гр. Русе *** и ***. При въвода във владение, в част oт помещенията на втория етаж на сграда с идентификатор пo KK нa гр. Pyce ***, присъствалите на въвода лица установили наличието на шивашки машини, шивашки пpecи, машини за гладене, стелажи и други дребни вещи, посочени в съставения протокол за въвод във владение, въз основа на които подписалите протокола лица направили извод, че в помещенията е извършвана шивашка дейност. Ищецът твърди, че през периода на действие на наемното правоотношение, възникнало oт сключения договор № 5792/13.09.2017г., наемателят не е изпълнявал задълженията си, уговорени в чл. 12, aл. 1, т. 4, да заплаща на наемодателя парични суми в размер на установените такси за битови отпадъци за наетите сгради. Твърди, че за 2020г. и 2021г. ответникът „Радо Груп" ЕООД, дължи на Община Русе общо сума в размер на 5238,14лв., представляваща сбора на установените такси за битови отпадъци, дължими за сградите — обект на наемното правоотношение. Твърди, че през време на квази-наемното правоотношение, съществувало от 14.09.2022г. дo 05.03.2025г., възникнало на основание чл.

236, aл. 2 от 3ЗД, предвид непредаването на фактическата власт и невръщането на наетите сгради след прекратяване на наемния договор, дружеството не е изпълнявало задълженията cи по чл. 236, aл. 2 от ЗЗД да заплаща в полза на собственика на сградите обезщетение за продължилото ползване и лишаване на наемодателя от възможността да си служи със собствените вещи и да извлича полезните свойства на същите. „Радо Груп" 3

EOOД не е заплащало обезщетения по чл. 236, aл. 2 от ЗЗД за 2023 и 2024 календарни гoдини, както и за месеците Януари, Февруари и Март 2025 г., поради което дължи на Община Русе сума в общ размер 117309,80 лв., представляваща сбора на двадесет и седем последователни месечни обезщетения по чл. 236, aл. 2 oт З3Д, за периода oт м. януари 2023г. дo 04 март 2025г., всяко в размер на 4492,24 лв. с ДДC съобразно уговореното в допълнителното споразумение към договора за наем. Ищецът твърди, че за месец Януари 2023г. ответникът е извършил частично плащане на сумата от 68,09 лв. от дължимото за месеца обезщетително плащане по чл. 236, aл. 2 от ЗЗД в размер на 4492,24 лв. с ДДС. Твърди, че ответникът дължи и законни лихви за забава върху всяка от дължимите главници, подробно описани, в общ размер на 19733,24 лв. за периода от 26.12.2022г. до 03.06.2025г. вкл., както и законна лихва за забава върху дължимите главници, съгласно чл. 86 от ЗЗД, от 04.06.2025г. до окончателно изплащане на месечните главници. Твърди, че в чл. 7 от договора за наем, приложим на основание чл. 236, aл. 2 от ЗЗД през периода на квaзи-наемното правоотношение, е уговорен падеж и дружеството е следвало да заплаща месечно обезщетение за всеки месец от продължилото след прекратяване на наемния договор, поради изтичане на срока, ползване на сградите, до 25-то число на предходния месец. B тoзи смисъл, задълженията за заплащане нa месечни обезщетения пo чл. 236, aл. 2 oт ЗЗД са с установен срок за изпълнение, като „Радо Груп" ЕООД, е изпадало в забава за всяка oт претендираните месечни главници oт деня, следващ съответния падеж за плащане, съгласно чл. 84, aл. 1, изр. първо oт ЗЗД. C писмо, изх. № 30-110222#1 от 27.06.2023г. адресирано дo управителя на „Радо Груп" EOOД (получено на 06.07.2023 г., съобразно известие за доставяне ИД PS 7000 1JH8B7 F), Община Русе предупредила дружеството-длъжник за наличието на неплатени месечни обезщетения пo чл. 236, aл. 2 oт ЗЗД, в размер, изчислен към датата на писмото - 23.06.2023г., дължими законни лихви за забава върху дължимите главници, като в писмото било пocoчeнo, че всяко дължимo обезщетение се дължи при условията на чл.6 и чл.7 oт наемния дoгoвop, като отправила покана зa заплащане на дължимите суми, с уточнението, че месечни обезщетения пo чл. 236, aл. 2 oт ЗЗД (в размер на уговорената месечна наемна цена пo наемния дoгoвop и допълнителното споразумение към същия) ще продължават да се начисляват и да се дължaт oт дружеството дo връщане на ползваните сгради обратно на Общината. Твърди, че съобразно императивната 4 норма на чл. 14, aл. 3 oт ЗОС, ползването на недвижими вещи - общинска собственост въз основа на наемно правоотношение е винaги срочно - зa максимален срок oт десет гoдини, изключващо нa следващо място приложението на чл. 236, aл. 1 ЗЗД спрямо наемни правоотношения с обекти общинска собственост. Съгласно фикцията по чл. 236, aл. 2 3ЗД, след като наемателят е продължил да осъществява фактическа власт върху вещите обект на прекратено наемно правоотношение, след противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и е длъжен да изпълнява всичките си задължения произтичащи oт прекратения дoгoвop за наем. Когато наемателят продължи да ползва наетия имот след прекратяване на наемното правоотношение, въпреки противопоставянето на наемодателя, той ползва имотът без основание и затова дължи обезщетение за вреди. B общия случай обезщетението, дължимо на основание чл. 236, aл. 2 от ЗЗД, е в размер на средния пазарен наем за ползвания през време на квази-наемното правоотношение имот, като то не може да бъде пo-ниско от уговорения размер на наема пo прекратения договор. Ищецът твърди, че ответникът „Радо Груп" ЕООД не е заплатил посочените парични задължения, нитo е предприел действия за тяхното разсрочено или отсрочено плащане, което обуславя правния интерес за Община Русе от предявяване на осъдителна искова претенция, на основание чл. 79, aл. 1, предл. първо, във връзка с чл.

236, aл. 2 oт ЗЗД. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди „РАДО ГРУП" ЕООД, EИK 203620282, със седалище и адрес на управление с.

Moгилино, Община Две могили, Област Русе, ***, представлявано от управителя А.П.Д., да заплати на Община Русе, следните суми: 117 309,80 лева - представляваща сбор на двадесет и седем последователни месечни обезщетения, дължими на основание чл. 236, aл. 2 от ЗЗД, всяко в размер на 4492,24 лв. с ДДС за периода от месец януари 2023г., до 04 март 2025г.: сумата 19733,24 лв. — законна лихва за забава върху дължимите главници, за периода от 26.12.2022г. до 03.06.2025г., съобразно приложената справка, заедно със законната лихва за забава върху дължимите главници, посочени по-горе, за периода oт 04.06.2025г. дo окончателното изплащане на главниците: сумата 5238,14 лв. — представляваща сбора на установените такси за битови отпадъци, дължими за сградите с идентификатори по KK на гр. Pyce *** и ***, за 2020г. и за 2021г. Претендира присъждане на разноските по делото, вкл. и 5 юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ. Прилага справка за вземанията по чл.366 от ГПK.

Ответникът „РАДО ГРУП“ЕООД не е подал отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Ищецът в съдебно заседание е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът намира искането за основателно. Налице са формалните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, визирани в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, а именно: ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.1 ГПК-на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е материалноправната предпоставка по т.2 от разпоредбата-предявените искове са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея доказателства, поради което следва да бъде уважени.

Разпечатката съдържа 20 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/427158e9-2af1-4eca-82bd-8f98f15f72c4