Решение № 33 от 05.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 576/2024
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 05.02.2025
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.1 т.3 пр.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 252 ал.1 пр.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Велико Търново, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500576 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и образувано по:
1.Въззивна жалба № 9551 от 08.08.2024г. на КОНПИ гр. София против Решение № 429/24.07.2024 г., постановено по гр.д. № 730/2020 г. по описа на ОС - Велико Търново, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от КОНПИ гр. София по реда на чл. 153 от ЗОНПИ против С. Х. М. ЕГН **********, с адрес гр.Лясковец, *********, иск с правно основание чл. 147 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на:
- златни бижута, с левова равностойност в размер на 2 005 лева по централен курс на Българска народна банка, намерени и иззети на 27.06.2019 г. с протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-ЗМ6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р. България от С. Х. М. в помещение на адрес гр. Лясковец, общ. Лясковец, обл. Велико Търново, *********, - сумата 10 610 лева, представляваща парични средства, намерени и иззети на 27.06.2019 г. с протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-ЗМ6/2019 по описа на ТСБОП Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България)
1
В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение, като се поддържа, че с помощта на заключението на вещото лице по приетата допълнителна съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ по делото е установено, че несъответствието между нетния доход и имуществото на ответниците е /-/ 207 447 лв.
Поддържа се, че при втория вариант на заключението на тази СИЕ, възприет от първоинстанционния съд, при изчисленията са включени доходи на ответниците, които не следва да се отразяват в приходната част на заключението, тъй като не е доказан законния им произход, като съдът не е съобразил, че заключението на експертизата е оспорено от Комисията в тази му част и не е обсъдил останалите варианти на експертизата. Счита, че този пропуск на съда, както и липсата на мотиви и преценка на събраните по делото писмени доказателства, съставлява съществено нарушение довело до ограничаване на правото на защита на Комисията и до нарушаване на основните принципи на гражданския процес. Позовава се на цитирана практика на ВКС в тази насока. Поддържа, че от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че през 2014г. и 2015г. ответниците не са разполагали със законни средства за закупуване на имотите, поради което получените продажни цени от тези имоти не следва да се отразяват като техен приход при икономическия анализ.
Моли, въззивният съд да отмени решението на ОС - Велико Търново и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсулстско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. Х. М. и Т. С. М., чрез пълномощника им адвокат Р. М. от ВтАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни доводи относно правилността и законосъобразността на обжалваното решение, като се поддържа, че не е налице значително несъответствие по смисъла на закона, че ответницата С. М. е оправдана по повдигнатото й обвинение и отнемането на имуществото й в тази хипотеза ще съставлява непропорционална намеса в правото й на мирно ползване на собствеността й, че стойността на имуществото на ответниците води до безпредметност на изследването на значително несъответствие.
Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемите направените по делото разноски.
2.Частна жалба на КОНПИ гр.София с вх.№ 11629/04.10.2024г. против Определение № 1209/24.09.2024 г. постановено по гр.д. № 730/2020 г. по описа на ОС-Велико Търново, с което е уважена молба на С. Х. М. и Т. С. М. с правно основание чл.248 от ГПК и Решение № 429/24.07.2024г. по делото е изменено в частта относно разноските, като КОНПИ е осъдена да заплати на адв. Р. М. –ВтАК сумата от 5000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в полза на ответниците.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното определение като се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в размер на 5 000 лв. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, че 2 е налице заобикаляне на закона, тъй като КОНПИ няма как да доказва налице ли са близки отношения между ответниците и адвоката им, а безспорно същите не са материално затруднени лица. Излага, че адвоката сам е решил да предостави безплатна адвокатска помощ на свои близки, поради което за същата не му се следва възнаграждение.
Моли ВтАС да отмени обжалваното определение на ВтОС.
В по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по частната жалба С. и Т. М.и, чрез пълномощника им адвокат Р. М. от ВтАК, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни доводи относно правилността и законосъобразността на обжалваното определение, поддържа, че с оглед отхвърляне на исковете и оказаната безплатна правна помощ от нейна страна на ответниците, които са нейни близки, са налице основанията на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Счита, че съдът е обвързан от изявлението за оказана безплатна правна помощ от адвоката на негов близък и се позовава на цитирана практика на ВКС в тази насока.
Моли въззивният съд да отхвърли частната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното определение на ОС-Велико Търново.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, чрез процесуалните си представители, поддържа депозираната въззивна и частна жалби, претендира уважаването им, отмяна на обжалваното решение и определение, уважаване на предявения иск и отмяна на обжалваното определение с правно основание чл.248 от ГПК , за изменение на решението в частта за присъдените разноски за оказана безплатна правна помощ. Прави възражение по чл.78 ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемите, чрез процесуалния си представител, поддържат депозираните отговори на въззивната и частна жалби. Претендират отхвърлянето им и потвърждаване на обжалваното решение и определение, както и присъждане на сторените по делото разноски, за оказана безплатна адвокатска помощ.
Представят писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
По въззивната жалба.
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК, проверка по валидността на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството по гр.дело № 730/2020г. по описа на Окръжен съд –Велико Търново е образувано по искова молба на КОНПИ по реда на чл. 153 от ЗОНПИ срещу С. Х. М. и Т.
С. М. за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 12 615 лв.
/ след допуснато изменение и направен от ищеца отказ от иска /, както следва:
На чл. 147 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ от С. Х. М.:
3
- златни бижута с левова равностойност на 2 005 лева по централен курс на Българска народна банка, иззети на 27.06.2019 г. с протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-ЗМ6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България от С. Х. М. в помещение на адрес гр. Лясковец, общ. Лясковец, област Велико Търново, *********- предадени за съхранение в трезор / сейф № 1652 на БНБ.
- сумата 10 610 лева, представляваща парични средства, намерени и иззети като веществени доказателства на 27.06.2019 г. с протокол за претърсване и изземване по ДП № 12329-ЗМ6/2019 по описа на ТСБОП - Велико Търново (пр.пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на Р България)-на съхранение в ТСБОП Велико Търново .
Основателността на предявения иск с правно основание чл.153, ал.1 от ЗОНПИ, изисква доказването на следните материалноправни предпоставки: Установяване, че дадено физическо и/или юридическо лице е придобило незаконно имущество, т. е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; Имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска. Извеждане на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като обосновано предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, възлизащо на 150 000 лева за целия проверяван период; Лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца, респ. юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице, да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление измежду изброените в чл.108 от закона;
В конкретиката на настоящия правен спор, от ангажираните по делото доказателства е видно, че с уведомление на Специализираната прокуратура на Р.България, вх.№ УВКПКОНПИ- 853 от 05.07.2019 год., КОНПИ е била уведомена за образувано досъдебно наказателно производство - пр. пр. 948/2019г. по описа на СП на РБ срещу С. Х. М. за престъпления по чл. 321 ал. 3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК и по чл. 252 ал.1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, за които е привлечена в качеството на обвиняема, които попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 и т.23 от ЗОНПИ. С Протокол № ТД09РУ/УВ-3194/17.07.2019г. на Директора на ТД – Велико Търново, Комисията е образувала проверка по чл.107, ал.2 от ЗОНПИ срещу обвиняемата. Проверката обхваща периода 16.07.2009г. – 16.07.2019г. Въз основа на констатациите от същата е взето решение № 1119/01.07.2020г. за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, приключило с вземане на решение за внасяне на настоящия иск срещу С. Х. М. и Т. С. М. – неин съпруг.
С Влязла в сила Присъда № 40001/23.04.2024г. по НОХД № 661/2021г. по описа на СГС, С. М. е призната за невиновна и е оправдана изцяло по повдигнатите й обвинения.
За да отхвърли предявения иск, ОС –Велико Търново е приел , че не е налице несъответствие, надхвърлящо изискуемия се праг по см. на §1, т.3 от ЗПКОНПИ, касателно ответницата.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „Имущество“ дадена в §1, т.4 от ДР на 4
ЗОНПИ, то е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. На отнемане подлежи само незаконно придобито такова - чл.141 от ЗОНПИ и налично в патримониума на лицето в края на проверявания период -ТР № 4/18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г., ОСГК, ВКС.
Нетният доход на ответницата и свързаните с нея лица, по см. на & 1 т. 8 от ДР на ЗОНПИ, е установен от допусната по делото съдебно-икономическа експертиза.
Констатациите в заключенията на вещото лице – основно и допълнителни, са направени въз основа на доказателствата по делото и при зачитане на заключенията на приетите в хода на производството съдебно - строителна и съдебно - оценителна бижутерска експертизи.
Съобразно допълнително заключение на СИЕ /л.258-300 от първоинстанционното производство/, неоспорено от страните в тази част, което съдът кредитира като обективно и изчерпателно, за проверявания период доходите на С. М. и свързаните с нея лица, са общо 177 480.79 лв. , от които: 19343.27 лв. от НОИ- пенсии на С. М.;13849.00лв. от НОИ – пенсии на Т. М.; 24 739.23 лв.- продажба на имущество/недвижими имоти/; 39.38лв.- теглен спестовен влог; 118 923.16лв. суми от трети лица чрез Mоney Gram и TRANSFERWISE от Г.С. /син/ ; 586.75лв. превод чрез Western Union от К. Р..
Разпечатката съдържа 46 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42714782-117f-42ef-b72f-c4cf8c2a7e49