Решение № 95 от 17.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Враца, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500612 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 7774/04.12.2023г., подадена от „***" ЕООД, ЕИК: ***, гр.Мездра, чрез адв.

Н. М. АК - Ст. Загора, против решение № 557/12.10.2023г., постановено по гр. дело № 990/2023г. на Районен съд - Враца, в неговата цялост, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от дружеството против „***” ЕООД, ЕИК: ***, гр.Враца иск с правно основание чл.49, вр. чл.52 ЗЗД за заплащане на сумата 18 322 лева, от които: 14 476 лева, представляваща невъзмездената част от стойността на причинените на ищеца имуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.01.2019 г., около 7,00 часа, в гр.Враца, на ул.

„Втори юни”, срещу „Химко” АД, между собствения на ищцовото дружество автобус марка „Мерцедес Бенц” модел „0350”, с рег. № ВР***СА и тролейбус с рег. № ВР***Т, собственост на ответното дружество „***” ЕООД, и 3846.00 лева, представляваща сбора от присъдените на „***" ЕООД разноски в производството по делото против виновния водач на тролейбуса - Ц. Д. И. разноски в производството пред първоинстанционния съд в размер 1926,00 1 лева, присъдени с Решение № 260016/13.01.2021г. на Окръжен съд Враца, постановено по гр.д. № 521/2019 г., и разноски в производството пред въззивната инстанция в размер 1920.00 лева, присъдени с Решение № 959 от 10.08.2021г., постановено по в.гр.д. № 20211000500885/2021г. на Апелативен съд София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; осъдено е дружеството, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на „***” ЕООД сумата 2100.00 лв., представляваща направените по делото съдебни разноски.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на PC - Враца е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Счита за изцяло неправилни изводите на районния съд, че от негова страна не са били ангажирани доказателства за наличието на материално-правните предпоставки за съществуването на претендираното от него парично вземане спрямо ответното дружество, като единствените доказателства, на които се позовавал, са съдебни решения по дело, водено между ищеца и трето за настоящия спор лице, както и че тези решения, съобразно нормата на чл.298, ал.1 ГПК, не можели да послужат като доказателство, което да обоснове основателност на исковата претенция, поради обстоятелството, че ответника по делото не е взел каквото и да е участие в предходното производство.

Твърди, че за установяване на материалните предпоставки на иска още с исковата молба е заявил доказателствено искане съдът да изиска и приложи свършеното гр.д. № 521/2019г. по описа на Окръжен съд Враца , по което с влязлото в сила решение са надлежно установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД по настоящия казус, но с определение № 1226 от 09.08.2023 г. в закрито заседание Районен съд Враца е оставил без уважение това искане. Поддържа, че в първото проведено по делото открито съдебно заседание на 12.09.2023г. своевременно е заявил възраженията си против това определение на съда: против отхвърлянето на искането му за прилагане на гр.дело № 521/2019г. по описа Окръжен съд Враца и против вменената му доказателствена тежест за установяване от него отново в настоящото производство, при условията на пълно и главно доказване, наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, като е поискал съдът да измени доклада си в частта му относно указаната му доказателствена тежест като приеме, че елементите на фактическия състав на деликта, на основание чл.297 от ГПК, не следва да се установяват в настоящото производство при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, тъй като същите вече са били установени по непререшим начин в хода на производството по гр. дело № 521/2019 г. на Окръжен съд Враца, с влязлото в сила решение, постановено по това дело. Посочва, че първоинстанционният съд е отхвърлил заявените от него искания за изменение на доклада и за изискване на гр.д. № 521/2019 г. по описа на 2

Окръжен съд - Враца, с което е допуснал двояко съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до непопълване на настоящото дело с иначе единствено относимия и релевантен доказателствен материал за доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, и до вменяване отново на доказателствена тежест за вече установени по непререшаем начин елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Счита, че тези допуснати от Районен съд Враца съществени нарушения на процесуалните правила са и основната причина съдът да приеме за недоказана исковата претенция по делото и да отхвърли предявените искове. Изтъква също, че съдът е определил погрешна правна квалификация на спора, приемайки, че е предявен осъдителен иск за причинени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 49, вр. чл. 52 ЗЗД, без ищецът да е заявявал претенция за възмездяване на неимуществени вреди, поради което и нормата на чл.52 ЗЗД няма място в настоящото производство. Моли въззивният съд да приеме, че предвид идентитета на фактическата обстановка по настоящата искова претенция (против възложителя на работата – „***” ЕООД, гр.Врац а) и тази по свършеното гр.д. № 521/2019г. по описа на Окръжен съд Враца (против прекия причинител на вредите - водача на тролейбуса Ц. Д. И.), по което с влязло в сила решение са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, на основание чл.297 от ГПК, в производството по настоящата искова претенция, наличието на тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не е необходимо да се установява отново. Моли, също така, въззивният съд да приеме за доказан по делото и последния елемент, обуславящ отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД - че виновното лице за настъпилото ПТП - водача на тролейбуса Ц. Д.

И., е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената му работа от страна на ответника „***” ЕООД гр.Враца. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд Враца и се произнесе по същество по спора, като осъди ответника да му заплати исковите суми, както и направените разноски пред двете съдебни инстанции, с оглед изхода на спора.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „***” ЕООД, ЕИК:

***, гр.Враца, чрез адв. Кр. К. АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита претенциите, за които се иска произнасяне по съществото на спора, за недопустими, същевременно неоснователни и недоказани. Не споделя съждението на въззивната страна, че с прилагане в настоящето производство на гр.д. № 521/2019г. по описа на Окръжен съд Враца, би могла основателно да се ангажира и неговата отговорност, т.к. то е в пряко противоречие с основни начала, закрепени в Глава втора от ГПК: състезателно начало (чл. 8), равенство на страните (чл.

9), установяване на истината (чл. 10). Твърди, че в съответствие с разпределената с доклада по делото на районен съд доказателствена тежест, ищецът-въззивник е следвало да ангажира доказателства за наличие на 3 материално-правните предпоставки за съществуването на претендираното от него парично вземане, именно спрямо ответника-въззиваем по настоящето дело и в производството по гр. дело № 990/2023 г. на PC – Враца същият не би могъл процесуално обосновано да се ползва от доказателства, събирани в друго производство (гр. дело № 521/2019 г. на ОС - Враца), т.к. ответникътвъззиваем по настоящето производство „***“ ЕООД не е участвал в това предходно производство. Посочва, че по делото от страна на „***“ ЕООД не са направени искания за събиране на доказателства, установяващи претенциите му, по надлежния процесуален ред, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че решенията по дела, водени между ищеца и трето за настоящия спор лице, съобразно чл. 298, ал. 1 от ГПК, не могат да послужат като доказателство, което да обоснове основателност на исковата претенция, предвид обстоятелството, че ответникът в настоящото дело „***“ ЕООД не е взел участие в предходното производство пред ОС - Враца. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и недоказана, и да остави в сила обжалваното решение на PC - Враца, като правилно и законосъобразно, както и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, а въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на искова молба, подадена от „***" ЕООД, ЕИК: ***, гр.Мездра против „***” ЕООД, ЕИК: ***, гр.Враца за заплащане на сумата 18 322 лева, представляваща причинени имуществени вреди от ПТП.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 20.01.2019 г. около 7,00 часа в гр.Враца на ул. „Втори юни”, срещу „Химко” АД, възникнало пътно-транспортно произшествие между собствения му автобус марка „Мерцедес Бенц” модел „0350”, с рег. № ВР***СА, и тролейбус с рег. № ВР***Т, собственост на ответното дружество „***” ЕООД, управляван от водача Ц. Д. И.. Поддържа, че за възникналото ПТП бил съставен от контролните органи Протокол за ПТП № 1469260 от 20.01.2019г., в който изрично е записано, че виновен за ПТП-то е участник № 1- водача на тролейбуса Ц. Д. И.. Посочва, че в резултат на настъпилото ПТП, на 4 собствения му автобус са нанесени материални щети в размер 64454.76 лева, част от които в размер 13274,08 лева са възмездени от „Застрахователна компания Евроинс” АД, гр.София по застраховка „Гражданска отговорност”, а за разликата от 51 180,68 лева дружеството е завело против прекия причинител на вредата - виновният за настъпилото ПТП водач на тролейбуса - Ц. И., съдебна претенция пред Окръжен съд Враца, по която е образувано гр. дело № 521/2019г. Изтъква, че в образуваното производство е направило искане за привличане в процеса като трето лице-помагач ответното сега дружество „***” ЕООД, в качеството му на работодател на виновния водач Ц.

И., което искане не е уважено от съда, поради което „***” ЕООД не е било участник в този процес. Твърди също, че по делото Окръжен съд Враца се произнесъл с Решение № 260016 от 13.01.2021г., с което приел, че щетата по процесния автобус, следствие станалото на 20.01.2019 г. ПТП, съставляваща размера на действително причинените му вреди е в размер 27 750 лв., която стойност на щетата следва да се намали с платената извънсъдебно от застрахователя „Застрахователна компания Евроинс” АД, сума от 13 274,08 лв., вследствие на което остатъка от 14 476 лв. му се дължи от ответника Ц.

И., като пряк причинител на щетата, ведно със законната лихва от момента на увреждането и съответните разноски, т.е. ангажирана била отговорността на прекия причинител на вредата - водача на тролейбуса Ц. И., съгласно чл.45 от ЗЗД. В съответствие с това разрешение съдът уважил частично иска му - до размер 14 476 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата част за разликата над присъдените 14 476 лева, до претендираните 51 180,68 лева.