Акт от 26.02.2020, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 254 гр. Сливен, 26.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6158 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на А.С.В., ЕГН: ********** *** чрез адв. Н.П. *** против Главна Дирекция „ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, с която са предявени обективно кумулативно съединени главен осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 и чл.

179 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лв., съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд за общо 200 часа през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на коефициента на положения нощен труд като 1,143 ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане и акцесорен осъдителен иск за заплащане на сбор от мораторни лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд за исковия период от датата на възникването му /от първо число на по-следващия месец след тримесечието на полагането на извънредния труд/ от 01.11.2019 г.

Ищецът твърди, че е държавен служител в ответната ГДПБЗН с местоизпълнение на служебните задължения в РД ПБЗН Сливен. В периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. бил изпълнявал служебните си задължения при работа на смени, като работното му време се било изчислявало сумарно в часове за отчетен период на всяко тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работното време било с нормална продължителност съгласно чл.

187, ал. 1 ЗМВР 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, като ал. 5, т. 2 , че извънредния труд за служителите работещи на смени при сумираното работно време се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд, което съгласно ал. 6 се било изчислявало с 50 % увеличаване върху основното възнаграждение на държавния служител. През исковия период ответникът не бил изчислявал правилно работното му време, тъй като не бил превръщал нощните часове от нощните му смени в дневни такива с правилния коефициент при преобразуването им от 1,143, което било ощетило ищеца, тъй като тези неотчетени часове се били явявали извънреден труд, който не бил отчетен и не бил заплатен от неговия работодател. В процесния период състоящ се от 12 тримесечия ищецът бил положил незаплатен извънреден труд, в резултат на това, че нощните часове не били правилно преизчислени в дневни в общо размер от 200 часа или допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд се било равнявало на общо 1200 лв.

Ищецът претендира и обезщетение за забава, тъй като счита, че ответникът бил изпаднал в забава по отношение на това свое задължение, тъй като допълнителните възнаграждения за положения от него извънреден труд следвало да му бъдат заплатени заедно със заплатата за месеца следващ тримесечието през което били положени. Заплатата била заплащана на ищеца в края на месеца или ответникът бил в забава за всяко вземане за извънреден труд от 1-во число на месеца следващ месеца през който извънредния труд е следвало да бъде изплатен. Общия размер на всички мораторни лихви върху незаплатените възнаграждения за извънреден труд се бил равнявал на общо 120 лв.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв., съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ведно със сумата от 120 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане на главницата от възникването му, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил допустим, но не бил основателен. Не оспорва, че ищецът работи по служебно правоотношение при него. Оспорва останалите обстоятелствата изложени от ищеца. Правилото за превръщането на нощните часове в дневни било с цел да се определи неговото възнаграждение, така че когато работи 7 часа през нощта да получава възнаграждение за 8 часа и в този случай не бил полагал извънреден труд. Не била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът бил държавен служител и се прилагала спрямо него специалната уредба предвидена в ЗМВР, където липсвала подобна разпоредба. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. не била приложима, тъй като не била обхващала процесния период и била отменена. Цитира чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР като счита, че това е специалната уредба приложима към служебното правоотношение на ищеца и от която било следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа. Позовава се на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Коефициентът при преобразуване на нощните часове в дневни следвало да бъде 1, а не 1,143. Било налице разграничение между правото да бъде заплатен нощен труд уредено в чл. 179, ал. 1 ЗМВР и правото да бъде заплатен извънреден труд уредено в чл. 178, т. 3 ЗМВР. Полагането на нощен труд в установеното работно време не било съставлявало полагане на извънреден труд и се било заплащало като нощен труд по т. 1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Часовете над установеното работно време при преобразуването на нощния в дневен труд не се били явявали извънреден труд, а следвало да бъдат заплатени по реда, по който се заплаща нощния труд, тъй като се било целяло да се заплати нощния труд.

Положеният от ищеца нощен труд бил правилно отчетен и заплатен. Претендират сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявения от него главен иск като иск се счита за предявен в размер на 1642,90 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 235 часа и изменя размера на предявения от него акцесорен иск за заплащане на мораторни лихви на 224,74 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност „Началник на дежурна смяна”в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените.

Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че през периода от 01.10.2016 до 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 5168 часа труд, като разликата между индивидуалната норма на ищеца и действително отработените часове е 288 часа, които съставляват извънреден труд, от които са му били заплатени само 53 часа. Извънредният труд подлежащ на доплащане се равнява на 235 часа. Размерът на паричното обезщетение за положения извънреден труд от ищеца за процесния период се равнява на 1642,90 лв. Дължимите лихви върху незаплатените възнаграждения за извънреден труд за процесния период, като за начална дата се вземе предвид 1-во число на месеца последващ месеца след тримесечието на полагането на труда, а за крайна дата 01.11.2019 г. са в размер на 224,74 лв. изчислени върху брутната дължима сума от 1642,90 лв. и в размер на 202,05 лв. изчислени върху нетната дължима сума от 1478,61 лв. Разпитано в съдебното заседание вещото лице заявява, че за нито едно от тримесечията на процесния период ищецът не е положил повече от 70 часа извънреден труд, който да не подлежи на парична компенсация.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.

6 от ЗМВР за осъждане на Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на иска сумата от размер на 1642,90 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 235 часа в чл. 187, ал. 5, т.

2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като Началник на дежурна смяна”в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените.

Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение.

Положения извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете отработено време след преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143. Ответната страна не е изплащала допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период в изчисления от вещото лице размер.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.