Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 22.02.2024, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 1242/2023
Вид
Решение № 73
Подписан
22.02.2024
В сила
22.02.2024
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 372 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. гр.Велинград, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210101242 по описа за 2023 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 372 ТЗ, вр.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на "ЕМИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК: 204552973 да заплати на „А.И ТРАНС БГ“ ООД, ЕИК: 204552973 сумата 2 112,30 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършен вътрешнообщностен превоз, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2023 г. до окончателното й погасяване, както и 177,85 лева мораторна лихва от 15.04.2023 г. до предявяване на исковата молба 11.12.2023г.

Ищецът твърди, че се занимава с транспортна дейност, предоставяйки транспортни услуги на територията на страната, в Република Турция и на територията на всички държави членки от Европейския съюз и е регистриран, като член на транспортната камара в съответните регистри.

Излага и че за целите на дейността си притежава транспортни средства автомобили и ремаркета.

Поддържа, че през месец февруари 2023г. получил на електронната си поща съобщение от ответника ЕМИС ТРАНС ЕООД, ЕИК: 204552973 със запитване разполага ли с транспортно средство, което да се намира на територията на Кралство Нидерландия, защото има товар, който спешно се налага да бъде транспортиран до Република България. Управителят на ищеца потвърдил, че има подходящо превозно средство и дружеството може да поеме заявката.

На 20.02.2023 г. на електронната си поща ищецът получил заявка Договор за извършване на транспортна услуга № 0455/21.02.2023 г. от 1 ответника "ЕМИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК 204552973. С нея "ЕМИС ТРАНС" ЕООД възложил на "А.И ТРАНС БГ" ООД извършването на международен превоз с дата на натоварване 20.02.2023 г. Доставката трябвало да бъде извършена до 22.02.2023г. и стоката да се разтовари в офис на Спиди в гр.

София, Република България. Договорено било навло на стойност 900 евро без ДДС, като платец на навлото бил "ЕМИС ТРАНС" ЕООД. Плащането следвало да се извърши до 45 календарни дни, считано от датата на представяне пред ответника на фактура и два броя ЧМР, попълнени без забележки или рекламации.

Заявката за извършване на транспортната услуга била приета, с което бил сключен договор за превоз между двете дружества - „ЕМИС ТРАНС“ ЕООД в качеството си на възложител и „А.и Транс Бг“ ООД в качеството си на изпълнител.

Сочи, че в изпълнение на поетото задължение, транспортно средство, собственост на ищеца с номер ***********, пристигнало на адреса на изпращача в „Aero Expres” B.V. Pukong-veg 11-13 NI 1437 EM Rozenburg и стоката била натоварена. През цялото време на натоварването и съставянето и подписването на превозните документи двете дружества поддържали връзка.

Ищецът изпълнил задължението си да достави стоката в срок и да я предаде на получателя, без да има възражения от страна на получателите. За извършената транспорта услуга се попълнил ЧМР.

На 22.02.2023 г. ищецът издал Фактура на обща стойност от 2 112,30 лв.

(1 760,25 лв. + начислено ДДС 352,05 лв.) за извършената транспортна услуга, която заедно с ЧМР били изпратени по електронна поща на ответника.

Същите били получени от ответника в оригинал на 28.02.2023г. по пощата.

От този момент започнал да тече 45-дневния срок за ответника да изпълни доброволно задължението си. Срокът за доброволно изпълнение изтекъл на 14.03.2023 г., но задължението не било изпълнено.

От 15.04.2023г. дружеството изпаднало в забава, поради което дължало и обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 2 112,30 лв., в размер на 177,85 лв.

След тази дата управителят на ищеца се свързвал неколкократно с представители на "ЕМИС ТРАНС" ЕООД, които обещавали, че ще изпълнят задължението, но изпълнение не последвало.

Счита, че е налице неизпълнение от страна на "ЕМИС ТРАНС" ЕООД на задълженията по сключения договор за превоз.

Претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 2 112,30 лв. с ДДС дължимо възнаграждение по договор за превоз от 20.02.2023г., 177,85 лева мораторна лихва от 15.04.2023 г., до предявяване на исковата молба на 11.12.2023г., както и законна лихва от 12.12.2023г., до окончателното плащане на сумата.

Претендира разноски в исковото и обезпечителното производство.

2

Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ответникът по иска Емис Транс ЕООД не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явява в първото по делото открито съдебно заседание, макар да е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК - указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 11.12.2023 г., както и в постановеното по реда на чл.140 ГПК определение от 17.01.2024 г., преписи от които са надлежно връчени на адресата. В проведеното по делото първо открито съдебно заседание ищцовото дружество е поискало съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.

1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Доколкото обаче в исковата молба се твърди, а и от представените по делото доказателства се установява, че възнаграждението по договора за превоз е уговорено в евро, следва да бъдат съобразени указанията в Тълкувателно решение № 4/ 29.04.2015 г. по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, че при предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума и в решението присъди вземането във валутата, в която е уговорено. По този начин не се нарушава диспозитивното начало /чл.6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.

239 ГПК, с което предявените искове с правно основание чл. 372 ТЗ, вр.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да се уважат изцяло, като Емис Транс ЕООД бъде осъден да заплати на А.и Транс БГ ООД сумата от 900 евро без ДДС или 1080 евро с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение за извършен вътрешнообщностен превоз, считано от 12.12.2023 г., до окончателното й погасяване. Ответникът не е изпълнил задължението на падежа, изпаднал е в забава и на ищеца се дължи и мораторна лихва, която също следва да бъде присъдена в евро, доколкото в тази валута е уговорено главното задължение. Същата изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, с апис калкулатор е 90.93 евро за периода от 15.04.2023 г. до 11.12.2023г.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 134,50 лв. държавна такса и 530 лв. адвокатско възнаграждение или общо 664,50 лв.

3

Искането за присъждането им е заявено своевременно, а заплащането им е доказано от представените по платежно нареждане и Договор за правна защита и съдействие / л. 9 и л. 11 по делото/.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 372 ТЗ, вр.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 З З Д , "ЕМИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК: 204552973 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Острец“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на А.И ТРАНС БГ“ ООД, ЕИК: 204552973 със седалище и адрес на управление с. Рогош, общ.

Марица, обл. Пловдив, местност „Кераните“, кв. 19 № 3 сумата 1080 евро с ДДС /хиляда и осемдесет евро с ДДС/, представляваща незаплатено възнаграждение за извършен вътрешнообщностен превоз, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2023 г. до окончателното й погасяване, както и 90.93 евро /деветдесет евро и 93 евро цента/ мораторна лихва от 15.04.2023 г. до 11.12.2023г.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, "ЕМИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК:

204552973 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Острец“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на „А.И ТРАНС БГ“ ООД, ЕИК: 204552973 със седалище и адрес на управление с. Рогош, общ. Марица, обл. Пловдив, местност „Кераните“, кв. 19 № 3, разноски по гр. д. 1242/2023г. на Районен съдВелинград в размер на общо 664,50 лв.

Решението не подлежи на обжалване,

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4