Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 831 от 20.07.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1219/2022
Вид
Решение № 831
Подписан
20.07.2022
Състав
Симона Пламенова Кирилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. П., 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720101219 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на С.Б. Г. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П..

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който с молба от 25.10.2013 г. е образувало изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за вземанията – 3-годишна, според ищеца, е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ВиК“ ООД – П. не съществува изискуемо вземане спрямо С.Б. Г. за следните суми: 462,25 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 04.10.2011 г. до 04.12.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2013 г. до окончателното и изплащане, сумата от 36,72 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2011 г. до 25.03.2013 г., както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ** г. по описа на РС П., и е образувано изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Д.. Претендират се разноски.

1

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.

Направено е възражение по чл. 78, ла. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От страните се признават следните права и обстоятелства по см. на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: прекратяването по право в условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изп.д. № ** г. на ЧСИ С.Д.. По изложените съображения, съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с които ищецът оспорва съществуването на изпълняемо право в полза на ответната страна, като се позовава на изтекла погасителна давност. В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, а от представените писмени доказателства се установява, че за отричаните вземания ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 15.05.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ** г. на ПРС, като въз основа на същия е било образувано и изп.д.

№ ** г. по описа на ЧСИ С.Д., по молба на ВиК П. ООД като взискател и прекратено с постановление от 29.12.2017 г. в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и процесуалното му поведение – оспорване основателността на иска, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. По въпроса за процесуалната възможност на длъжника от защита в изпълнителния процес чрез общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди влиза-нето в сила на сега действащия процесуален закон, е налице трайно установена практика на ВКС – напр. Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по описа на ВКС, Определение № 262/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. по описа на ВКС, II ТО и др., съг-ласно която съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване на недължимостта на претендирани от взискателя вземания. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кре-дитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е из-дадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство

Доколкото ответникът разполага с изпълнителен лист срещу ищеца съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за процесните вземания. В допълнение следва да се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск цели внасяне на яснота в отношенията на страните и препятства възможността в по – късен момент отново да бъдат разглеждани идентични съображения на ищеца за недължимост на вземанията, обективирани в изпълнителния титул.

В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист. В тежест на 2 ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.

От приложеното копие на изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от 25.10.2013 г. , в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ е извършвал справки за имущественото състояние на длъжника до различни институции и е изпратил ПДИ.

С резолюция от 10.10.2014 г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху МПС, какъвто е бил наложен, видно от връченото съобщение до ОДМВР-П..

С молба от 02.06.2016 г., т.е. в период, надхвърлящ 2 години от молбата за образуване, взискателят е депозирал молба за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне на способа за изпълнение.

В последствие съдебният изпълнител е изпратил съобщения до страните, че изпълнителното производство е било прекратено с постановление от 29.12.2017 г.

Към момента на образуване на ИД № ** г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.

№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 25.10.2013 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 26.10.2015 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а новата давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г., съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.

Същевременно отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, че делото е прекратено с постановление от 29.12.2017 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за 3 изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.