Определение № 457 от 27.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Варна, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500030 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалва с вх. 7818/14.11.2024 г. от Т. Б. Т., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Долни чифлик, ************ против Определение № 692/24.10.2024 г. постановено по гр. дело № 868/2024 г. на районен съд – гр.

Девня, с което е прогласено на основание разпоредбата на чл. 17 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявените от Т. Б. Т., ЕГН: **********, чрез адв. А. С. от ВАК срещу Н. Т. Т., ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени искове за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Р. и Б., определяне режим на лични контакти на децата с бащата, определяне местоживеене на децата и дължимата им издръжка, поради подсъдността им на съда на Република Германия и е ПРЕКРАТЕНО производството по гр. дело № 868/2024 г. г. по описа на Районен съд – Девня.

В жалбата се излагат следните съображения:

Съдът неправилно е приел, че не е предоставил доказателства за обичайното си пребивание на територията на страната. Неправилно е прието, че е пропуснат срокът за изпълнение на дадените указания. Молбата за удължаване на срока е депозирана по електронен път на 21.10.2024г. в 18:39 часа, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ГПК тя се счита за подадена в срок независимо, че е подадена по електронен път след края на работното 1 време.

С оглед на изложеното счита, извода на съда за неправилен, тъй като едва след предоставяне на доказателства за обичайното пребиване, би могло да се прецени подсъдността.

Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд, с указания за удължаване на срока.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК и към настоящия момент не е постъпил отговор на частна жалба от насрещната страна Н. Т. Т..

Варненски окръжен съд приема, че подадената жалба е редовна и допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, има необходимото съдържание.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в частната жалба и приложените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред ДРС е образувано по искова молба от Т. Б. Т., с която са предявени следните искове:

1/ иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК предявен от Т. Б. Т. срещу Н. Т. Т.

2/ за предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака между Т. Б. Т. и Н. Т. Т. малолетни деца - Р. Т. Т. и Б. Т. Т..

3/ определяне режим на лични контакти на децата Р. Т. Т. и Б. Т. Т. с бащата Т. Б. Т., определяне местоживеенете на децата и дължимата им издръжка.

Ищецът е изложил следните твърдения:

С ответница сключили граждански брак в Испания през 28.09.2007 г., от брака си имат две непълнолетни деца.

Семейството е живяло в Испания, като първото дете е родено там, а в последствие се е преместило в Германия. Отношения между него и съпругата му се влошили, за което вина имат и двамата.

Моли да се прекрати брака му, упражняването на родителските права да се предостави на Н. Т. Т., да бъде осъден да заплаща 400 лв. месечна издръжка на всяко от децата и да му се определи режим на лични отношения с Р. Т. Т. и Б. Т. Т..

С разпореждане № 2733 от 01.10.2024 г. поставено по гр. д № гр. дело № 868/2024 г. на районен съд – гр. Девня, получено на 14.10.2024г., са дадени указания на ищеца да заяви изрично, в коя държава е живял през последните шест месеца, преди подаване на исковата молба, както и къде е обичайното местопребиваване на децата по времето, когато съдът е сезиран.

В отговора на исковата молба с вх.№ 6884/14.10.2024г. Н. Т. посочва, че от 2015г. с ищеца и общите им деца живеят в Германия. Съгласно Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, българския съд не е компетентен да разгледа иска, 2 тъй като и двамата съпрузи и общите им деца са с обичайно местопребиваване в Германия, и изрично изразя несъгласие производството по прекратяване на брака да с гледа от български съд.

От удостоверение за посещаване на училище е видно, че детето Р. Т. Т. е ученик в училище „Крал Хелбинг“ намиращо се в град Елмендинген, Германия.

Видно от удостоверение за адресна регистрация, Н. Т. Т., Р. Т. Т. и Б. Т. Т. пребиват на адрес „********** община Денцлинген – Германия.

С молба от 21.10.2024г. подадена по електронен път в 18:39 часа, адв. А.

С. е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията дадени с разпореждане № 2733 от 01.10.2024г., тъй като ищецът е извън страната.

С обжалваното определение районният съд е постановил прекратяване на делото. Мотивите са му, че ищецът в указания му срок не е предоставил доказателства, че през последните шест месеца има обичайното местопребиваване в България, каквото е изискване на чл. 3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003. Приел е, че срокът за предоставяне на доказателства е изтекъл на 21.10.2024г., а молба за удължаването му е просрочена тъй като е подадена на 21.10.2024г., но в 18:39 часа тоест, 1 час и 39 мн. след приключване на работното време.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

По настоящото дело приложение следва да намери Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.

Делото е образувано на 05.09.2024г. съгласно чл. 105 т. 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111, същият следва да се прилага по дела образувани от 01.08.2022г.

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 следа да се прилага за дела образувани преди 01.08.2022г.

По отношение на предявения иск за развод:

В чл. 4 буква „б“ от Регламент (ЕС) 2019/1111 е дадена възможност на съда чиито граждани са двамата съпрузи, да разгледа иска за развод. В настоящия случай не се оспорва, че съпрузите са български граждани, поради което компетентен да разгледа иска е българският съд.

На следващо място срокът за изпълнение на указанията дадени с разпореждане № 2733 от 01.10.2024г. изтича на 21.10.2024г. Молбата за удължаване на срока е подадена по електрона поща на 21.10.2024г. в 18:39 часа. Подаване на молба по този начин попада в хипотезата на чл. 62, ал. 2, изр. първо ГПК и срокът не се счита пропуснат. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. второ ГПК, а тази на изр. първо на същия член. Приключването на работното време на съда е релевантно само 3 в случаите, когато става дума за извършване на действие или представяне на нещо на място в съда./ Определение № 163 от 14.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2251 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/ Предвид тези съображения първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата за продължаване на срока за изпълнение на указанията дадени разпореждане № 2733 от 01.10.2024г., е просрочена и не се е произнесъл по съществото й.

С оглед изложеното обжалваното определени следва да се отмени в частта му, с която е прекратено гр. дело № 868/2024 г. на районен съд – гр.

Девня по отношение на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК от Т. Б.

Т. срещу Н. Т. Т..

По отношение на останалите предявени небрачни искове:

Според чл. 7 от Регламента от № 2019/1111 Съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда, съгласнo ал. 2 на същата разпоредба параграф 1 се прилага при спазването на условията на чл. 8, 9 и 10.

Съгласно чл. 18, когато съд констатира, че е некомпетентност съгласно правилата на Регламент /ЕС/ 2019/1111, той следва да я констатира и обяви служебно.

Предвид установеното по делото и неоспорено от ищеца, че децата са с обичайно местопребиваване в Германия. Съдът в тази държава-членка е компетентен съобразно правилата на чл. 7 от Регламента да се произнесе по въпросите свързани с родителската отговорност.

Не са налице обстоятелства, които да обуславят запазена компетентност на българския съд. Изключението по чл. 10 от Регламента предвиждащо избор на съд е неприложимо, доколкото макар децата да са български гражданини, не са налице кумулативно изискванията на параграф 1, б. "Б" и б. "В", а именно да е налице доброволно постигнато между страните съгласие относно компетентността към момента на сезиране на съда, т. нар. пророгация на компетентност, нито са наведени твърдения и представени доказателства, че тази компетентност е във висш интерес на децата. Приемане на компетентността на българския съд няма, предвид изрично направеното възражение от ответника в отговора на исковата молба за международна некомпетентност на българския съд. Що се отнася до висшия интерес на децата, той в случая изисква въпросите относно родителската отговорност да бъдат разрешени от държавата по обичайното му местопребиваване, доколкото същите ще предполагат проучвания и сведения от съответните местни социални служби.

С оглед на изложеното, следва да бъде прието, че българският съд на основание чл. 18 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 не е компетентен да се произнесе по родителските права, местоживеенето на децата и контактите им другия родител и дължимата им издръжка, поради което правилно 4 производството по предявените искове е прекратено

Частната жалба срещу прекратителното определение по отношение на предявените небрачни искове се явява неоснователна, а обжалваното определение в тази му част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 692/24.10.2024 г. постановено по гр. дело № 868/2024 г. на районен съд – гр. Девня, в ЧАСТТА МУ с която е съдът е прекратил производството по дело по предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК предявен от Т. Б. Т. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ************ Т. срещу Н. Т. Т. ЕГН: **********, *********** ПОТВЪРЖДАВА Определение № 692/24.10.2024 г. постановено по гр. дело № 868/2024 г. на районен съд – гр. Девня в останалата му част ВРЪЩА делото на Девненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.

274, ал. 3, т. 1 от ГПК. са му в частта с която е потвърдено Определение № 692/24.10.2024 г. постановено по гр. дело № 868/2024 г. на районен съд – гр.

Девня

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5