Определение № 154 от 12.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Ямбол, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500048 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против определение № 2579/16.12.2025г. постановено по гр.д. № 504/2025г. по описа на Районен съд – Ямбол, постановено в производство по чл.248 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания по същество за неправилност незаконосъобразност на определението, като моли същото да бъде отменено. и

Излага твърдения, че дружеството е заявило възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните съдебни разноски, като счита за неправилни изводите на съда относно размера на присъдения адвокатски хонорар. Счита, че същия е следвало да се намали, тъй като не е налице нито фактическа нито правна сложност на делото, като те не съответстват на цената на претендираните адвокатски услуги. Същият е прекомерен, тъй като производството развило се пред ЯРС не е сложно нито от фактическа, нито от правна страна. Счита, че в обжалваното решение е приложен единствено критерият за материалния интерес, но не и този за реално извършените действия по защита на ответницата.

На следващо място счита, че съда следва да съобрази възприетото в Решения на Съда на ЕС ( Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на СЕО), които са задължителни и за националните съдилища, и в които е направен общия извод, че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба №1/2004г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничение 1

„би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС“. Излага аргументи, че съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на легитимни цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. С оглед на изложеното счита, че следва да бъде определен адвокатски хонорар под минимума по Наредбата за възнаграждевия за адвоката съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. и в този смисъл моли да се отмени обжалваното определение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от П. И. П. чрез пълномощника си – адв.Н. М. от АК-Ямбол, в който се излага по същество становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че съдът правилно е определил адвокатския хонорар в съответствие с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, като същите са присъдени пропорционално на уважената част от иска, което съответства на трайната съдебна практика. Счита, че жалбоподателят не е представил обосновани доказателства, които да налагат промяна на първоначално определеното възнаграждение. Според ответницата цитираните решения на СЕС не задължават съда във всеки един случай да намали размера на платеното от страната адвокатско възнаграждение. Това е само възможност, като при прилагането й следва да се държи сметка за гарантиране правото на защита всяка от страните в процеса, както и да се съобрази обстоятелството, че адвокатския труд е възмезден, същия следва да се цени и съответно – дължи се уважение за положените усилия на адвокат, който чрез реализирането на доходите си обезпечава дейността си на самоосигуряващо се лице. Наред с изложеното, счита, че ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с кредитора-търговец, предоставящ заеми по занятие. Счита, че размера на дължимото адвокатско възнаграждение при съобразяване с практиката на СЕС, същото е определено в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като осигурява баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъобразено на фактическата и правна сложност на делото, същото не сочи нито прекомерноскт, нито несъразмерност, поради което няма основания за изменение на решението в частта за разноските.

Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба, доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намери следното:

2

От фактическа страна се установи, че с Определение № №2579/16.12.2025г. постановено по гр.д. № 504/2025г. по описа на Районен съд – Ямбол, съдът не е уважил искането на "Профи Кредит България" ЕООД за изменение на Решение № 539/14.11.2025г. постановено по гр.д. № 504/2025г. на ЯРС в частта за разноските.

С решение № 539/14.11.2025г. постановено по гр.д. № 504/2025г. ЯРС е признал за установено в отношенията между страните, че ответника П.И.С. дължи на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 271,12 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40016021491/ 14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда - 30.12.2024 г. до окончателното и изплащане, като иска за главница за разликата над сумата от 271, 12 лева до претендирания размер от 2 208, 58 лева, както и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗДД за договорна лихва в размер на 815, 34 лв., дължима за периода от 05.11.2023 г. до 04.10.2024 г. и законна лихва в размер на 128, 17 лв. дължима от 04.10.2024 г. до 29.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 с № 2316/ 31.12.2024 г. по гр. дело № 4053/2024 г. год. по описа на ЯРС е отхвърлил, като неоснователни. С решението съдът е отхвърлил предявения от Профи Кредит България“ " ЕООД с ЕИК 175074752 срещу ответника П.И.С. с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.3, вр. ал.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40016021491/ 14.03.2023 г. сумата в общ размер на 2449, 61 лева, от които: неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" в размер на 816, 55 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 1633, 06 лв., за които суми с Разпореждане № 4574/31.12.2024 г. год. по ч.гр. дело № 4053/2024 г. год. по описа на ЯРС е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. С решението П.И.С. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ " ЕООД с ЕИК 175074752 , сумата от 44,13 лева разноски за настоящата инстанция по делото и разноски в заповедното производство в размер на 9,72 лв., а Профи Кредит България“ " ЕООД е осъдена да заплатят на П.И.С. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 843, 97 лв.

С обжалваното определение № 2579/16.12.2025г. по реда на чл.248 от ГПК , е оставена без уважение молбата на „Профи Кредит България“ " ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските присъдени на ответника П.И.С..

Искано е да бъдат намаление възложените в тежест на молителя разноските за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и определянето на същите под минималния размер, а именно 200,00 лв. за производството. Съдът е посочил, че в постановеното решение е изложил подробни мотиви относно начина на определяне на възнаграждението, като възражението за прекомерност е приел за неоснователно и не е намирил основания за промяна на тези свои 3 изводи. В мотивите на постановеното по делото решение ЯРС не е споделил възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото, с оглед цената на исковете е под определения размер посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като ги е определил на 843, 97 лв. по съразмерност на отхвърлената част от исковете.

Разгледана по същество съдът намира частната жалба за основателна.

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Отговорността за разноски в гражданския процес се определя в зависимост от резултата от предявения иск и в зависимост от поведението на ответника по делото– чл.78, ал.1, 2, 3 и 4 от ГПК.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство.

Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.

С Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.

В посочените от частния жалбоподат ел Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на 4

България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.