Решение № 18925 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18925 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ********** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110150364 по описа за 2024 година Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

И щ е ц а ***********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от ****** – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 29358 от 30.09.2023 г. по ч.гр. д. № 37955 по описа за 2023 г. на СРС, като поради подадено възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл.

422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответникът В. П. П. с ЕГН **********, от *******, в срока по чл.

131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Третото лице-помагач ********, със седалище и адрес на управление ********* не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 37955 по описа за 2023 г. на СРС, на 06.07.2023 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 30.09.2023 г., по ч.гр. д. № 37955 по описа за 2023 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същият в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качеството му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период. В доказателствена тежест на ответника да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за 2 топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота. По делото съществува спор между страните относно качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор ответника оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което на първо място следва да се разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко лице, което притежава право на собственост, пълно 3 или ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на имот, който изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия. От страна на ищеца като доказателства за удостоверяване на качеството на ответника на потребител на топлинна енергия са представени следните документи:

Нотариален акт № ************ г. /лист 16-17 от делото/.

Искане за вписване на възбрана – 2 бр. /лист 19-21 от делото/.

Служебна бележка от Столична община, район „********“ /лист 18 от делото/.

С отговар на исковата молба ответника е представил препис от писмо № 74793 от 06.03.2024 г., ведно с приложено към него копие от декларация по чл.

14 ЗМДТ за недвижим имот с административен адрес ********, които са приложени към гр. дело № 30112 по описа за 2022 г. на СРс, 59 състав.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответника, в качеството си на наследник на ********* П. е притежавал качеството потребител на топлинна енергия през исковия период по отношение на топлоснабденото жилище. В исковата молба се твърди, че същият е собственик на процесния имот и на това основание се явява клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.

1 ЗЕ. По делото обаче не бяха представени несъмнени доказателства, установяващи принадлежността на правото на собственост в патримониума на наследодателя ***** П.. Представеният по делото нотариален акт № ******* г. /на лист 16-17 от делото/ визира недвижим имот, находящ се на адрес *********, а не посочения от ищеца топлоснабден имот с адрес ********** Представените искания за вписване на възбрана – 2 бр. /на лист 19-21 от делото, както съдът има възможност да заяви за пореден път, не представляват доказателства за правото на собственост и на още по-малко основание могат да обусловят отговорност на ответниците за задължения за незаплатена топлинна енергия. От приетата и приложена като доказателство по делото Служебна бележка от ***********г. /на лист 18 от делото/ пък се установява, че в архива на района не е намерен договор за покупко – продажба на апартамент № ******. Не е представено удостоверение, което да установява 4 по какъвто и да е начин идентичността на имотите, отразени в различни представени по делото доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че това е процесният топлоснабден имот. Единственото доказателство в тази връзка, и то ангажирано от ответника, е постъпилота писмо № 74793 от 06.03.2024 г., към което е приложено копие от декларация по чл. 14 ЗМДТ за недвижим имот с административен адрес ******. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците, респ. ползвателите при учредено вещно право на ползване, на облагаеми с данък недвижими имоти.

Настоящият съдебен състав намира, че така представеното писмено доказателство, което е само за данъчни цели, може да послужи единствено като индиция за принадлежността на правото на собственост и то към датата на подаване на декларацията. Това е така, защото данните в информационния масив на общинската администрация се попълват въз основа на подадена от съответното задължено лице данъчна декларация. Тези данни са вторични и са извлечени от различни счетоводни книги, планове, скици, документи за собственост или за вещно право на ползване. Ищецът не ангажира своевременно други доказателства, установяващи принадлежността на правото на собственост. С оглед предвидения в чл. 9 ГПК принцип за равенство на страните и уредените в чл. 146, ал. 3 ГПК преклузии, предоставянето на неограничена възможност на една от страните да ангажира доказателства в своя полза, без да сочи обективни пречки за своевременното им събиране, би било недопустимо.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства за принадлежността на правото на собственост в патримониума на наследодателя на ответника през исковия период, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът не успя да докаже, че ответника, в качеството си на 5 наследник на ********** П. е собственик на процесното жилище през исковия период, поради което съдът намира, че същият няма качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както се твърди в исковата молба. Направените в тази насока възражения в депозирания отговор по чл. 131 ГПК се явяват основателни.

На следващо място следва да бъде подчертано, че съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът следва да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но няма задължение да посочва, че представените от тях доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им (вж.

Решение № 287 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 472/2012 г., ІІ Г.О, ВКС, Решение № 314 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г.О., ВКС). Би било недопустимо съдът да указва на ищеца, че само тези писмени доказателства, които е представил, не са достатъчни за установяване принадлежността на правото на собственост в полза на наследодателя на ответника и на него самия. Нещо повече, на ищеца беше дадена възможност да ангажира относимите към процесния имот доказателства, доколкото по делото се провдедоха три съдебни заседания, но същият не се възползва от нея.