Решение № 363 от 09.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Стара Загора, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500557 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Ц. П. Г. против решение № 379 от 04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 3908/2022 г. на Старозагорския районен съд. Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения в подкрепа на становището, че съдът не е извършил съвкупна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства. Съдът се предоверил на показанията на съпруга на третата ищца, без да съобрази неговата пряка заинтересованост от изхода на спора и без да приложи разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът не бил се замислил за противоречието в показанията на свидетелите. Твърди, че е манифестирал намерението си да свои имота. Излага подробен анализ на свидетелските показания и счита, че на неговия фон крайният извод на съда, че не било доказано възражението на ответника за придобиване по давност на идеална част от жилището и че не било доказано ясно и несъмнено демонстриране на отричането на правата на неговия покоен брат над наследствената идеална част от процесния апартамент, е неправилен и незаконосъобразен. Иска се въззивният съд да отмени решението, с което имотът е допуснат до делба и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск или да приеме , че същият е недопустим поради липса на активна легитимация за завеждането му.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите С. Д.

И., С. С. П. и М. С. С., в който тя оспорва въззивната жалба. Излагат съображения в подкрепа на законосъобразността на решението на 1 първоинстанционния съд.

Въззиваемите П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. не изпращат отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за делба. Ищците С.

Д. И., С. С. П. и М. С. С. (сега въззиваеми) са твърдели, че са наследници по закон (съпруга и деца) на С.П.И., б.ж на гр. С.З., починал на *** г., който бил син на П.И. Г., б.ж на гр. С.З., починал на *** г., и на М. С. Г., б.ж на гр.С.З., починала на *** г. Двамата родители приживе придобили в режим на СИО процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.С.З., с адрес ***, с площ от 81,99 кв.метра и прилежащите му избено помещение 16 и таванско помещение 1. След смъртта на П.И. Г. и С.П.И., М. С. Г., с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, прехвърлила на всеки от П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. собствените 4/6 ид.части. Искали са съдът да допусне до делба процесния апартамент между страните при квоти – по 1/18 ид.част за всеки от ищците - С. Д. И., С. С. П. и М. С. С.; 3/18 ид.части за Ц.

П. Г. и по 6/18 ид.части за П. Ц. Г. и Д. Ц. Г..

Ответниците П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. не са представили отговор.

Ответникът Ц. П. Г. е оспорил исковата молба. Изложил е твърдения, че с покойния си брат С.П.И. постигнали уговорка, че този имот щял да остане за него, който като собственик владял своята идеална част и тази на брат си, заплащал дължимите данъци и такси смет, разходите за ремонт на общите части, застраховки, грижел се за майка си, която живеела в апартамента и за времето от 1994 г. Досега владеел имота като свой спокойно и явно, като извършил редица подобрения. Твърдял е, че е придобил собствеността на идеалната част на покойния си брат С.П.И. поради изтекла придобивна давност. Счита, че ищците не били собственици в процесния имот, като техният иск бил недопустим, а делото следвало да бъде прекратено, а ако съдът допуснел иска до разглеждане, то във втората фаза щял да предяви претенциите си за подобрения.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че П.И. Г., починал *** г., и М. С. Г., починала на *** г., са притежавали апартамент, придобит чрез покупко-продажба на 21.12.1964 г. След смъртта на П.И. Г. на *** г. той оставил за наследници своята съпруга М. С. Г. – с 4/6 ид.части собственост от имота, и синовете си Ц. П. Г. и С. П. Г. – всеки от тях с по 1/6 ид.част от имота. След смъртта на С. П. Г. на *** г. той оставил за свои наследници ищците по делото – съпругата си С. Д. И. и децата си С. С.

2

П. и М. С. С., които наследяват неговата наследствена част при равни квоти – по 1/18 ид.част за всеки от тях. Общата наследодателка М. С. Г. на 24.10.2016 г. прехвърлила на всеки от внуците си П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. по 2/6 ид.части от собствената си част в апартамента – за грижите, които приобретателите и тяхната майка П.Д. Г. са полагали за прехвърлителката през последните пет години, както и срещу задължението им, поето и за в бъдеще лично или чрез трето лице за цялостната издръжка и гледане на прехвърлителката до края на живота й, като прехвърлителката си запазила вещното право на пожизнено и безвъзмедно ползване върху имота, предмет на прехвърлянето.

Прехвърлителката М. С. Г. починала на ***г. и оставила за свои наследници сина си Ц. П. Г. и внуците си М. С. С. и С. С. П. – страни в производство.

Приел е за установено, че Ц. и семейството му живеели в апартамента.

Свидетелят Т.С.С. – съпруг на ищцата М. С. С., ходил заедно с тъста си С. Г. в апартамента, за да извършват дребни ремонти в жилището, за което ги молила М. Г.. С. Г. имал собствен ключ от жилището и отключвал с него, а в жилището имал оставени собствени дрехи. Ищецът С. С. Г. също ходил в апартамента заедно със свидетеля З.З.Ж., за да я види. Той също извършвал ремонти – така свид. З.Ж.. Ц. или жена му плащали вноските за поддържане на входа и за ремонти – така свид. Х.Т.П.. М. Г. си счупила крака през 2012 г. и оттогава за нея се грижела свидетелката П.Д. Г. до смъртта й. През 2018 г. баба М. си счупила другия крак. Ремонтните работи и поддръжката на имота и на общите части на етажната собственост били заплащани от свид. Г. й съпруга й. Била сменена дограмата на апартамента на два пъти - през 2015 г. и през 2018 г. Районният съд е приел за установено, че М. С. Г. е подала данъчна декларация с вх.№ от 24.01.1998 г., в която бил описан процесният апартамент като съсобствен с квоти 4/6 ид.части за нея и по 1/6 ид.част за всеки от синовете й С. П. Г. и Ц. П. Г.. Ищцата С. Д. И. също подала данъчна декларация от 29.08.2013 г. и в нея посочила съсобствениците на процесния имот – наследниците на покойния С. П. Г., М. С. Г. и Ц. П. Г.. Всеки от ищците е заплащал данък за имота за периода от 2014 г. до 2022 г. включително. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката П. Г. в частта им относно постигнато споразумение между съпруга й и брата му, че наследствената част на С. П. Г. от имота след смъртта на баща им П. Г. остава за Ц. П. Г.. Приел е, че в тази част показанията кореспондират само с твърденията на съпруга й Ц. Г. и преценени съобразно чл.172 ГПК с оглед на това, че липсват други доказателства за такава уговорка, не установяват манифестиране на такава уговорка извън кръга на постигналите я.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че въведеното с отговора на исковата молба възражение за придобивна давност е неоснователно. Приел е, че имотът е съсобствен и го е допуснал до делба между страните при квоти: по 1/18 ид.част за всеки от наследниците на С.П.И. – съделителите С. Д. И., С. С. П. и М. С. С.; по 6/18 ид.части за П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. и 3/18 ид.части за Ц. П. Г..

Решението е правилно.

3

По делото не е спорно, че ищците С. Д. И., С. С. П. и М. С. С. (сега въззиваеми) са наследници на С.П.И., починал на *** г. Първата е била негова съпруга, а вторият и третата – негови деца. Ответникът Ц. П. Г. е негов брат.

Родителите им са починали: баща им П.И. Г. – на *** г., а майка им М. С. Г. – на *** г. Приживе те са притежавали недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелният обект било от 19.11.2021 г.; адрес на имота: в гр. С.З., ***, намиращ се намира на четвъртия етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда[1]многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 81.99 кв.м, прилежащи части: избено помещение 16 и таванско помещение, ниво 1; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта:

***] над обекта няма, а по документ за собственост представляващ двустаен апартамент с изложение: изток, север, запад, застроен върху 81.99 кв.м, намиращ се на IV етаж, вход „А” от жилищния блок, находящ се в гр.С.З., ***, състоящ се от: две спални, дневна, кухненски бокс, кухня, баня, клозет, два балкона и антрета, при граници на апартамента: изток-двора на блока, юг-стълбище и апартамента на А. и С.С., север-улица, запад-улица, заедно с избено помещение под № 16, при граници на същото: изток-двора на блока, запад-коридора, юг-общо помещение, север[1]улица, заедно с едно таванско помещение № 1, при граници на същото: югстълбище, изток[1]двора на блока, север-таванско помещение №2 на М. и Г.

М., запад[1]коридора, заедно с 5.83 % ид.ч. от общите части на сградата и от общите помещения и от отстъпеното право на строеж. Този имот е предмет на делбата по настоящото производство.

По делото е установено още от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, че след смъртта на бащата в имота останали да живеят съпругата му М. С. Г. и синът Ц. П. Г. със семейството му. Другият син и семейството му живеели в друг апартамент.

Ищците са твърдели, че като наследници на сина на общите наследодатели, С.П.И. са собственици по силата на наследственото правоприемство на по 1/18 ид.ч., тъй като след смъртта на бащата П.И. Г., майката М. С. Г. получава 4/6 ид.ч., а двамата му сина – по 1/6 ид.ч. Именно тази 1/6 ид.ч. наследяват те. С договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане от 24.10.2016 г., обективиран в н.а. № 3, т.ІІІ, рег. № 3104, дело № 213/2016 г. по описа на нотариус А.К. с рег. № 309 и район на действие – РС Стара Загора, М. С. Г. прехвърила притежаваните от нея 4/6 ид.ч. при равни права на П. Ц. Г. и Д. Ц. Г. – деца на сина й Ц. П. Г..

Освен тези факти, по делото е установено още, че с данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Р България по чл.26 4

ЗМДТ от 24.01.1998 г. М. С. Г. е декларирала като съсобствен между нея и двамата й сина С.П.И. и Ц. П. Г.. Декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти е подала и С. Д. И. – на 30.08.2013 г., като в нея имотът отново е бил посочен като съсобствен между съделителите. За периода от 2014 г. до м. юли 2022 г. ищците са заплащали дължимия данък върху делбения апартамент и такса за битови отпадъци, което е видно от представените от тях приходни квитанции.

Ответникът е противопоставил на твърдението на ищците, че са съсобственици на процесния апартамент, възражение, че е придобил по давност едната шеста ид.ч. на наследодателя им С.П.И., упражнявайки владение върху нея за периода от смъртта на баща им П.И. Г. (*** г.) до смъртта на С.П.И. – *** г., тъй като през този период той е живял в апартамента, за което се бил разбрал с брат си приживе; че той (брат му) нямал никакви претенции към апартамента, нито към наследствената си част; че се грижил за майка им; манифестирал владението явно и открито. Твърдял е, че откакто се разбрали ответникът да получи и да владее едната шеста на брат си, той не е участвал в задълженията на съсобствеността – не е плащал данъци, не е участвал в поддръжката на имота, не е заплащал такса смет, ремонта на общите части, застраховките на имота и всичко, което недвижимата собственост влече като задължения. Счита, че от смъртта на баща им до смъртта на брат му през 2013 г. е демонстрирал приживе на него своето поведение на владелец на процесния имот, а след неговата смърт – и на неговите наследници. Те не били влизали в апартамента, нито го ползвали, нито участвали по някакъв начин в поддръжката му. През цялото време никой не е имал претенции към процесния апартамент. Твърдял е, че за повече от 27 години е осъществявал спокойно и явно владение, без спорове и без противопоставяне от когото и да е било, затова е придобил по давност частта, която ищците претендират да са наследили от техния наследодател.