Решение № 318 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

П. Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100600933 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 291, постановена на 16.11.2022 година по НЧХД № 7540/2021 година, Софийски районен съд е признал подсъдимия К. П. Ж. за виновен в това, че на 13.07.2018 година, около 20,00 часа, нанесъл удар с ръка в лицето на С. Л. М., в следствие на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и оток в областта на долния орбитален ръб, в дясно, при малки разкъсно-контузни рани в областта на лицето, в дясно, довело до болки и страдания – престъпление по чл.130,ал.2 от НК.

Съдът, на основание чл.78А от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият. Въз основа на депозираната от него въззивна жалба е образувано и настоящото въззивно производство. В жалбата се иска отмяна на присъдата и присъждане на деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 година, защитникът на подсъдимия, а и самият подсъдим заявиха, че се позовават на изтеклия абсолютен давностен срок за наказателно преследване и поискаха производството по отношение на Ж. на това основание да бъде прекратено.

Тъжителят лично и повереникът му, в открито съдебно заседание развиха доводи, основани на закона и фактите по делото.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото 1 и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана от активно легитимирана страна в рамките на висящо наказателно производство срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

„По същество“ на казуса, съдът намира следното:

По фактите:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. П. Ж. и частният тъжител С. Л. М. са съседи – двамата живеят в една и съща жилищна сграда на адрес: град София, квартал „Драгалевци“, улица ****, като подсъдимият живеел на четвъртия етаж, а тъжителят на третия.

Отношенията между двамата били силно влошени, вследствие на редица конфликти, имащи битов характер.

На 13.07.2018 година, около 20,00 часа подсъдимият позвънил на вратата на апартамента на тъжителя М. и когато последният отворил, с рязък тон подсъдимият поискал онзи веднага да премести колата от мястото, където бил спрял, защото му пречел да паркира. М. обяснил, че е спрял за малко, защото ще разтоварва багаж от колата, но подсъдимия му наредил да премести автомобила си веднага. Скарали се. Тъжителят го попитал с какво право и в какво качество раздава заповеди. Тогава подсъдимия нанесъл удар с ръка в лицето на тъжителя. От този удар, М. получил кръвонасядания и оток в областта на долния орбитален ръб, вдясно при малки разкъсно-контузни рани, в областта на лицето в дясно.

На това очевидец станала свидетелката Е.К., живееща на семейни начала с тъжителя, която заедно с последния успяла да избута Ж. към стълбищната площадка и да затвори вратата. Тъжителят позвънил на тел. 112, а на 15.07.2018 година посетил катедра по съдебна медицина към Медицински университет София, където бил прегледан и му било издадено Съдебномедицинско удостоверение, констатиращо нараняванията му.

Въззивният съд, анализирайки доказателствата приема за установена фактическа обстановка, съвпадаща с възприетата и от първостепенния.

По доказателствата:

За да достигне до горните изводи по фактите, съдът се позовава на следните доказателства и следния доказателствен анализ:

Като гласни доказателства, пред първата инстанция са събрани обясненията на подсъдимия К. П., показанията на свидетелите Е.К., А.С., Д.Д. и В.Д..

Назначена и изготвена е съдебно-медицинска експертиза за установяване вида и характера на констатираните при първичния преглед увреждания на тъжителя.

Писмени доказателства: съдебно-медицинско удостоверение № 269.07/2018 година, преписи от Протоколи от Общи събрания на собствениците.Съдебно Решение по Закона за защита от домашно насилие и Заповед за защита, издадена срещу подсъдимия.

2

Анализирайки гласните доказателства, с оглед на фактите, които се изнасят с тях, съдът обособява две срещуположни групи. В първата група попадат обясненията на подсъдимия К. П. Ж. и показанията на свидетелката В.Д., /жената, с която подсъдимия живее на семейни начала/. Двамата отричат да е имало подобен конфликт. Отричат Ж. да е нанасял удар на М.. Твърдят, че във въпросния ден, когато са се прибрали са заварили, както често се случва автомобила на тъжителя неправилно паркиран пред блока. Качили се заедно, за да позвънят на вратата на М. и да помолят да бъде преместена колата, но никой не им е отворил.

В противовес на тези гласни доказателства са показанията на свидетелката Е.К., която разказва като очевидец случая, категорично потвърждавайки, че мъжът й е бил ударен от подсъдимия.

Въззивната инстанция, подобно на първоинстанционната дава вяра на показанията на К. и съответно не кредитира защитните обяснения на подсъдимия и показанията на свидетелката Д.. Няма съмнение, че и двете срещуположни групи гласни доказателства са депозирани от пряко заинтересовани хора – подсъдимия, заинтересован да защити себе си, жена му – свидетелката Д., да защити него, а К. да подкрепи позицията на мъжа, с когото живее на семейни начала и който е баща на децата й.

Равнопоставената противоположност на тези доказателства в случая се преодолява чрез анализ и на останалия доказателствен материал. Показанията на К. се намират солидна подкрепа в останалите гласни доказателства – разпита на свидетелите А.С., съсед, Д.Д., приятел на тъжителя и И.С., служител на РУ при СДВР. Нито един от тримата не е пряк очевидец на случилото се, но всеки един от тях е възприел съС.ието на тъжителя, почти непосредствено след инцидента. И тримата са възприели леките, но все пак видими следи от нараняване върху лицето на М..

Достоверността в показанията на К. е подкрепена и от първичната медицинска документация, издадена при прегледа на тъжителя. Цитираното по-горе съдебно-медицинско удостоверение установява следните травматични увреждания: кръвонасядане и оток в основата на дясната орбита, общо три минимални ламбовидни разкъсно-контузни рани на лицето вдясно.

Не на последно място и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, което потвърждава, че се касае до увреждания, които е могло да настъпят по начина и чрез посочения от тъжителя и свидетелката К. удар в лицето. Морфологично тези увреждания, както посочва вещото лице са причинили болка и страдание. /Последното има значение за правилното квалифициране на деянието./.

В тази връзка, въззивният съд приема твърденията в тъжбата по фактите за правдиви и съответно възприема, установената от районния съд фактическа обстановка за правилно очертана.

По правото:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с тъжба, твърденията в която са квалифицирали деянието на К. Ж. като престъпление по чл.130,ал.1 от НК.

Заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза е посочило, че тъжителят М. е претърпял единствено „болка и страдание“, което напълно логично, правилно и обосновано е мотивирало първоинстанционният съд да 3 приеме, че извършеното от Ж. престъпление е квалифицируемо по чл.130,ал.2 от НК.

Районният съд законосъобразно е оправдал подсъдимия за престъпление по чл.130,ал.1 НК и също така законосъобразно го е признал за виновен за престъпление по чл.130,ал.2 НК. Принципно, правилно съдът е приел и че са налице основанията на чл.78А НК, освобождавайки подсъдимия от наказателна отговорност и заменяйки я с административна санкция и ако не бяха се развили описаните по-долу процесуални събития, въззивният съд би потвърдил присъдата.

Във въззивното съдебно заседание, обаче защитникът на подсъдимия направи искане за прекратяване на производството, поради настъпила давност за наказателно преследване. Сам подсъдимия Ж. заяви, че ще се възползва от това свое право.

Въззивният съд, в посочената връзка мотивира следните изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.80,ал.1,т.5 от Наказателния кодекс наказателно преследване се изключва по давност, когато такова не е възбудено в продължение на три години.

Престъплението, за което е повдигнато обвинение с частната тъжба е такова по чл.130,ал.1 от НК.

Подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е признат за виновен в престъпление по чл.130,ал.2 от НК.

За престъплението по чл.130,ал.2 НК е предвидено наказание до шест месеца „лишаване от свобода“, или „пробация“, или „глоба“.

Разпоредбата на чл.80,ал.1,т.5 от НК предвижда три годишен давностен срок за престъпления, наказуеми с наказание „лишаване от свобода“, помалко от една година.

Давността е прекъсната с внасяне на частна тъжба и образуване на наказателно производство пред Софийски районен съд, т.е. с акта, предизвикал предприемането на наказателно преследване спрямо подсъдимия /чл.81,ал.2 НК/.

Законодателят в разпоредбата на чл.81,ал.3 от НК е уредил и така наречената „абсолютна давност“, при която независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателно преследване се изключва по давност, когато е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 този, предвиден в съответния текст на чл.80 НК.

Абсолютният давностен срок за престъплението, за което е признат за виновен подсъдимия и за което наказателното производство е висящо пред въззивната инстанция е четири години и шест месеца.

С тъжбата се твърди, че деянието е извършено на 13.07.2018 година.

Абсолютният давностен срок /четири години и шест месеца/ е изтекъл на дата 13.01.2023 година.

В точка четвърта на Тълкувателно решение № 5 / 2018 година по тълкувателно дело № 5 / 2017 година, Общото събрание на наказателната колегия е приело, че когато с присъдата или решението са осъдени няколко подсъдими, за няколко деяния, и съдебният акт е обжалван или протестиран 4 частично – само по отношение на част от дейците и/или част от деянията, присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване - с постановяване на решението на касационната инстанция. Само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за оправдаването на когото не са подадени протест от прокурора или жалба от частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция

ОС на НК е приел, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, съобразно която въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. От това разбиране изхожда и разбирането за необходимостта от цялостна проверка на съдебния акт – по отношение на всички основания, включително и непосочени от страните, по отношение на целия акт, включително и в необжалваната му част, и спрямо всички лица, включително и неподалите жалба и неприсъединили се към нея.

Пренесено в конкретиката на казуса, въззивният съд достига до следния извод:

При наличието на изрично изразено становище от страна на подсъдимия, че не желае наказателното производство да бъде продължено, въпреки изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване и че иска на това основание производството да бъде прекратено, съдът е задължен, след като е констатирал наличието на основанията на посочените по-горе разпоредби да се съобрази с направеното искане.

Доколкото обаче, водеща при преценка на въпросите за давността е първоначалната квалификация на деянието, /в случая чл.130,ал.1 НК, за което престъпление абсолютна давност не е изтекла/, то съдът не може да прекрати производството при условията на чл.24, ал.1, т.3 от НПК, а единствено да измени първоинстанционната присъда в наказателно осъдителната й част като не наложи наказание на подсъдимия.