Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 200 от 26.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 150/2026
Вид
Определение № 200
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
ПЕТЯ СТОЯНОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ, СЛАВКА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.440 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Велико Търново, 26.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600150 по описа за 2026 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по чл.440 ал.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от адв. М. в качеството й на защитник на осъдения Ц. В. К. против определение, постановено по ЧНД № 256/2026год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.

С жалбата се прави оплакване за необоснованост на атакуваното определение на първоинстанционния съд. Сочи се, че формалните предпоставки за условно предсрочно освобождаване са налице. Съдът се е позовал на отрицателното становище на Началника на затвора Плевен и на експертна оценка, без да се задълбочи и да обсъди доводите на защитата. А от доказателствата по делото се установява, че К. е показал, че стриктно спазва установеният в пенетициарното заведение ред. Същият имал заболяване диабет и сърдечно - съдово заболяване - хронична артериална недостатъчност, което е наложило лечение е прекъсване на изпълнение на наказанието.

Здравословното му състояние именно е пречка да участва в социални програми. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата му за условно 1 предсрочно освобождаване.

След като се запозна с частната жалба, атакуваното с нея определение и с материалите по делото, въззивнният съд намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От приложените към делото доказателствата, включително и досието на лишеният от свобода Ц. В. К. се установява следното:

К. търпи наказание, определено по ЧНД 1989/2024г. от РС Плевен като общо измежду наложените му по НОХД 47/2018г. и НОХД 363/2023г. и двете по описа на РС Плевен, с общ размер три години лишаване от свобода.

Началото на изпълнение на наказанието е започнало на 21.02.2024г.

Видно от приложената по делото справка към 07.05.2026 год. е изтърпял фактически две години четири месеца и двадесет и осем дни и му остават да търпи седем месеца и два дни лишаване от свобода. Първата предпоставка е налице, тъй като фактически К. е придобил формално право на условно предсрочно освобождаване на 09.06.2025г.

От затворническото досие на осъдения Ц. К. се установява, че по време на изтърпяване на наказанието в Затвора същият не е наказван, но не е и награждаван.

Съгласно приложеното становище, изготвено от Началника на Затвора Плевен, осъденият е постъпил с висок риск от рецидив – 87г. Към настоящият момент този риск се е завишил на 95т. През целият престой до момента в затвора, лишеният от свобода не е показал никаква промяна в зоните с дефицит - отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и междуличностни проблеми. Планът към присъдата не се изпълнява.

Осъденият не взема участие в специализирани програми, отказва категорично тъй като според него няма полза от тях. Липсва му мотивация и воля за промяна в личността. Същият няма изградени трудови навици, нито желание за полагане на труд или посещение на образователни или професионални курсове. Подхожда пренебрежително и несериозно към такива програми.

2

Забелязват се при него агресивни и дискриминационни нагласи спрямо останалите лишени от свобода. К. има проблеми с употребата на алкохол извън пенетициарното заведение, но отказва да се включи и в програма с оглед корекция на поведението в тази насока. С повърхностно мислене и криминални нагласи и не се интересува от нанесените вреди.

Въз основа на този анализ на цялостното поведение на осъдения К., началникът на затвора е дал отрицателно становище за условното му предсрочно освобождаване.

Изцяло в тази насока е и изготвената експертна оценка за психологечиското и емоционално състояние на лишеният от свобода.

В допълнение от него се установява, че криминалното му поведение се обуславя от личностните му характеристики и е с користен характер. К. има завишено мнение за себе си. Не може да анализира факторите, довели до извършване на деянието, ценностната му система е от егоцентричен тип, податлив е на моментните си желания и потребности. Освен това при него липсват нормални социални връзки, а са налице такива с лица от криминалния контингент, което допълнително затруднява реинтеграцията му в обществото.

Тези факти се установяват и от разпитаният в съдебно заседание ИСДВР Драгомир Николов. От показанията му се установява наличие на задоволително поведение на лишеният от свобода, липса на всякаква положителна промяна и на желание за такава, отказ за включване във всякакви мероприятия, за полагане на труд. И тези данни са на фона на множество извършени от К. престъпления, за които има осъждания – 12 на брой.

Установява се също, че включването в програми – индивидуални и специализирани не е свързано с движение, това са умения за развиване на мисленето и поведение в законосъобразна насока, в каквито осъденият винаги отказва да участва.

Изследвайки тези данни относно поведението на К., първостепенният съд е приел, че не са налице убедителни доказателства за корекция в поведението на осъдения.

Настоящият състав на въззивния съд споделя този правен извод.

Няма спор, че първата предпоставка е налице – изпълнени са формалните изисквания за условно предсрочно освобождаване. Но видно от становището на Началника на Затвора Плевен, експертната оценка за 3 психическото му и емоционално състояние, изготвени от длъжностни лица, които имат преки наблюдения върху поведението на Ц. К. в пенетициарното заведение, не може да се даде благоприятна прогноза за поведението на осъдения. Всъщност от дадените становища се установява, че не е постигнат никакъв напредък в процеса на поправяне. Планът към присъдата не се изпълнява поради липса на желание и мотивация от страна на осъдения. То й не проявява никакво желание за промяна, не проявява желание да участва в трудов процес, в образователни или квалификационни курсове. Липсва му целеполагане, интересува се само от това да са задоволени основните му потребности и е с користни криминогенни нагласи. Рискът от рецидив дори се е повишил с 8 пункта в сравнение с първоначалния – от 87 на 95 т.

В жалбата се твърди, че осъденият е спазвал правилата и вътрешния ред в пенетицзиарното заведение, а неучастието му в курсове – професионални и образователни е поради обстоятелството, че е има заболявания, които му пречат за това. Дори да са пречка за осъществяване на трудов процес, за каквато липсва констатация в кориците на досието на лишеният от свобода, заболяването диабет и сърдечно – съдово заболяване не може по никакъв начин да попречи или влоши здравословното му състояние при участие в различни курсове, имащи значение за промяна в начина му на мислене и неговата способност за реинтеграция в обществото. Напротив, видно от съдържанието на становището и експертната справка единствената причина е нежеланието на К. да участва в такива дейности и факта, че той ги намира за безсмислени. За да се постанови условно предсрочно освобождаване следва да се по безспорен начин да се констатира не само добро поведение, за каквото има твърдение в жалбата- под формата на спазване на установеният ред и дисциплина, но и многократно надхвърлящо изискуемото такова, за да бъде направен извод за поправяне на осъденото лице.

Наличните заболявания не могат да обосноват извод за необходимост от освобождаването му предсрочно. От данните в неговото досие се установява, че К. редовно е воден на прегледи и спрямо него са предприети всички необходими изследвания и консултации и е провеждано адекватно лечение, включително и в болнично заведение. Установява се също, че самият той не спазва диетата, която му е предписана – факт, който се следи от затворническата администрация, че му се осигуряват редовно лекарствата, необходими за поддържане на здравословното му състояние. Осъденият все 4 още има много дефицитни зони, в които изобщо липсва напредък и положителна промяна, а това налага работата с него в условията на затвора да продължи. За да се приеме, че съществуват предпоставките за условно предсрочно освобождаване, следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишеният от свобода, че същите да не дават възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия, и с категоричност да се приеме, че има трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. Такава категоричност видно от становището на Началника на затвора и изготвената експертна справка не се установява. Не следва да бъде подценяван факта, че именно служителите от администрацията на затвора са тези, които са в ежедневен контакт и комуникация с осъденото лице и именно те са тези, от чиито показания, доклади и становище може да се установи започнал ли е процес на проправяне и ако е започнал дали същият е завършил. При липсата на каквато и да било положителна промяна от страна на осъденото лице, но и на желание за такава промяна, няма как изводът, до който достига след самостоятелен анализ на доказателствата въззивният съд да е различен от този на решаващият съд - липсват данни не само да е настъпило, но дори да е започнало поправяне на лишеният от свобода Ц. К..

Поради изложеното по- горе, въззивният съд намира, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 292 от 29.04.2026г., постановено по ЧНД № 256/2026год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Плевен – Ц. В. К., ЕГН:

**********.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6