Решение № 2255 от 11.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2255 гр. Пловдив, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330101832 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. Й. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът А. Д. Д. да й заплати сумата от 6 098,00 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от..... за извършено процесуално представителство по гр.д. № № .......... ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда – ........... до окончателното й изплащане.

Ищецът К. К. твърди, че на ....... сключила с ответника А. Д. безсрочен договор за правна защита и съдействие, по силата на който приела в качеството на.........да извършва процесуално представителство по искови производства, образувани от и срещу Д.. Последната декларирала, че не разполага е достатъчно финансови средства да заплаща адвокатското възнаграждение, поради което на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв ищцата приела да я защитава безплатно. Предвидили, че ако Д. оттегли пълномощното на ищцата и поради това не може да й бъде определено възнаграждение за извършеното безплатно процесуално представителство по смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, то ответницата й дължи възнаграждение за извършения труд.

Ответницата съставила на ищцата и съответно пълномощно за осъществяване на процесуално представителство пред съд. Било договорено, че ищцата може да преупълномощава и други адвокати с дадените й пълномощия.

1

На ........ А. Д. уведомила ищцата, че оттегля пълномощията й по всички, водени от нея и срещу нея искови производства, както и изявление за прекратяване на сключения между тях договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗАдв, при оттегляне на представителната власт, без значение причината за това, адвокатът имал право на възнаграждение за положения от него труд. Доколкото оттеглянето на представителната власт било извършено в хода на съдебното дирене и преди устните състезания, то нямало как да бъде определено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ищцата извършила процесуални действия по дела, преди по същите да бъде даден ход на устните състезания и по които й се дължало възнаграждение, както следва: .............. – общо 6098 лева, които адв. К. изчислила на база минималните такива по НМРАВ.

Ответникът А. Д. оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи за това.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото е представен сключеният между страните рамков договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022 г. с предмет осъществяване на процесуално представителство от страна на ищцата К. К. (довереник) по възложение на ответницата А. Д. (доверител) пред органите на досъдебното производство, пред ЧСИ и ДСИ и пред граждански и арбитражни съдилища по образуваните от и против доверителя всякакви дела пред всички съдебни инстанции. В чл. 3 от договора е посочено, че понеже доверителят е материално затруднено лице и не разполага със средства да заплати хонорар на довереника, то на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв уговореното адвокатско съдействие ще бъде осъществено без заплащане на възнаграждение. В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че ако доверителят оттегли пълномощията си от довереника и не последва определяне на възнаграждение от съда, то доверителят дължи на довереника да му заплати възнаграждение за извършения труд съобразно нормативните актове, уреждащи минималните размери на адвокатските възнаграждения. Между страните не е спорно, че такъв договор е бил сключен, не е спорно и съдържанието му.

Твърденията на страните напълно съвпадат и по отношение на обстоятелствата, че ищцата е извършила процесуални действия като пълномощник на ответницата по гр. д. № .......... Те документално се потвърждават от представените и приети като писмени доказателства по делото искови молби, молби за отстраняване на нередовности в изпълнение на указанията на съда, платежни нареждания, съдебни удостоверения и искания за предоставяне на електронен достъп до делата (л. 51-128 от делото).

Няма спор, че на .......... А. Д. е оттеглила пълномощията, дадени на К.

К.. Това обстоятелство документално се установява от представените уведомление, допълнително уведомление и молба (л. 129-131 от делото).

2

По правото:

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба: „В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“

Съгласно изведеното в ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС правило:

„Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.“ Пловдивският районен съд е намерил, че по настоящото дело е нужно да проведе проверка за действителност на процесния договор за правна защита и съдействие. Поради това в хода на производството е изпълнил задължението си, вменено в мотивите на тълкувателното решение – с определението си по чл. 140 от ГПК, което е редовно връчено на страните, им е обявил, че ще упражнява служебните си правомощия да следи за действителността досежно съответствието на договора със закона, както и им е дал възможност да вземат становище в тази връзка.

Противоречието със закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД) е такова основание за нищожност, което следва пряко от сделката. То представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби и е налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба без оглед на това какво е субективното отношение на страните по него (в този смисъл е изрично решение № 784 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 868/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик ......

Разпоредбата на ал. 38, ал. 2 от ЗАдв е императивна – при осъществяване на посочените в същата предпоставки съдът е длъжен да определи и присъди на адвоката, представлявал материално затрудненото лице, съответно с фактическата и правната сложност на делото възнаграждение (при съобразяване на приетото в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22), а осъдената страна е длъжна да заплати определеното възнаграждение под страх от принудително изпълнение.

Разпоредбата обаче, тълкувана в единство с ал. 1, съдържа и трето императивно правило – ако е приел да осъществи безплатно съдействие на материално затруднено лице, то адвокатът не само може, а е длъжен да получи единствено предвиденото в закона заплащане – определеното от съда възнаграждение и то единствено от посоченото в закона лице – загубилата делото страна. Законът принципно изключва възможността в хипотезата на чл.

38 от ЗАдв материално затрудненото лице да бъде задължено да заплати хонорар на веднъж приелия да го представлява безплатно адвокат.

3

Целта на разпоредбата е при спечелване на делото да осигури на адвоката възможност да получи възнаграждение за своя труд, уговорен първоначално като незаплатен, но само в изрично изброените хипотези.

Разширителното тълкуване на анализираната разпоредба би било в противоречие на целта на закона и обичая в практиката – адвокатският труд „про боно“ е на риск на адвоката. Той е този, който следва да търпи евентуалната възможност да бъде лишен от възнаграждение за положения труд, ако се е съгласил да поеме работата по делото безплатно.

По изложените съображения клаузата на чл. 5, ал. 1 от сключения между ищцата и ответницата на 09.11.2022 г. рамков договор за правна защита и съдействие се намира да е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 поради противоречие със закона. Искът за реално договорно изпълнение, почиващ на нея, следва да се отхвърли като неоснователен.

Този краен извод не се разколебава от позоваването на чл. 26, ал. 2 от ЗАдв от страна на ищеца. Тази разпоредба е обща и се прилага тогава, когато адвокатската услуга се предоставя, както е обичайно – срещу заплащане.

Безплатното адвокатско съдействие е изключение от правилото и за него общите разпоредби на ЗАдв, касаещи плащането на хонорара, не намират приложение. Така също, не се разколебава крайният извод и от доводите на ищеца, че поради оттегляне на пълномощията не могъл да упражни защитата си при несъгласие с определения размер на възнаграждението по реда на чл.

248 от ГПК. Правото да се иска допълване или изменение на решението в частта за разноските, ако е осъществено безплатно представителство по чл. 38 от ЗАдв, е на адвоката, а не на неговия доверител (доколкото осъждането е в полза на адвоката, а не на доверителя му). Предвид изложеното, дори и адвокатът да е с оттеглени пълномощия, това не превенира възможността му да подаде молба с правно основание чл. 248 от ГПК, за да защити собствения си интерес от присъждане на хонорар по чл. 38 от ЗАдв.

В горния смисъл са изводите на Пловдивския окръжен съд в решение № 531/07.05.2025 г. по гр. дело № 2567/2024 г., I X въззивен граждански състав, постановено по идентичен казус, с които настоящият състав изцяло се солидаризира.

По разноските:

При този изход от делото ищецът К. К. следва да заплати на процесуалния представител на насрещната страна възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в производството по настоящото дело в размер на 500 лева, който се намира за съответен с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от К. Й. К., ЕГН:

4

**********, против А. Д. Д., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 6 098,00 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от ......... ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда – 31.01.2024 г., до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв К. Й. К., ЕГН: ********** , да заплати на мл. адв. Т. Н. Д. от ПАК, с личен № **********, с адрес на кантората: гр. П......... сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 5