Решение № 7435 от 27.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7435 гр. София, 27.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110145126 по описа за 2024 година

Ищецът К. Л. К. твърди, че на 23.01.2023г. между нея и ответното дружество "МАКРОАДВАНС" АД бил сключен договор за потребителски кредит № ******* в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

КРЕДИТОРЪТ "МАКРОАДВАНС" АД отпуска на

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ К. потребителски кредит за текущо потребление в размер на ***********лв. , при срок за издължаване на кредита **** месеца. Кредитът се усвоява еднократно чрез банков превод по разплащателна сметка, посочена от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, на която последният декларира, че е титуляр,

Съгласно чл. 5, ал.1 от Договора Погасяването на кредита се извършва на 12 анюитетни месечни вноски , съгласно Погасителен план, като падежната дата за внасяне на месечната погасителна вноска е 23-то число на месеца.

Съгласно чл. 7, ал.1 усвоеният размер на предоставения 1 кредит се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00% , като лихвеният процент на ден се равнява на 0.1138 % . Съгласно ал.2 на с.ч. лихвата за периода на погасяване се пресмята на ден, като се приема, че всеки месец се състои от 30 календарни дни, а годината от 360 календарни дни.

Съгласно чл. 9, ал.1 Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49,65% и се изчислява съгласно Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.10, ал.1 КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договор. Неустойката е в размер на ***** лева плюс 0,230% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл.12 от Договора, начислената неустойка се изплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно погасителния план.

Обезпеченията, приемани от кредитора били описани в чл. 20 от договора, следвало да се предоставят в тридневен срок и съдържали конкретни изисквания, които според исковата молба били неизпълними.

Съобразно погасителния план към Договора, ищцата се е задължил да върне сума в общ размер на `***** лв., като в нея се включват: 1) ***** лева главница ; 2) лихва: ***** лв.;

3) неустойка при непредоставяне на обезпечение: ****** лв.

Месечната вноска на ищцата с в размер на ******лева, като в нея се включва главница, лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

В исковата молба се подчертава, че общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлиза на ******* лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 10, ал.1 възлиза на *****лв. (108.3% от общото дължимата сума).

Според ищеца клаузата за неустойка прикрива доход за 2 кредитора, който се събира при заобикаляне на законовите ограничения и разпоредби относно ГЛП и ГПР.

В исковата молба се излагат подробно аргументи, съдебна практика и юридически разсъждения в подкрепа на становището, че целият договор за кредит е недействителен или – евентуално, недействителна е клаузата предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение.

Според изложението в исковата молба при условие на евентуалност са предявени следните искове:

С правно основание: чл. 26 ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит; при условията на евентуалност чл. 26 ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26 ал.4 ЗЗД С цена на иска: чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит: ******* лв.; чл. 26 ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл.

26 ал.4 ЗЗД: ******* лв.

Ищецът прави искане по евентуално искане за разсрочване на задължението за заплащане на главницата, ако ответната страна предяви насрещен иск.

В заключителната част на исковата молба адвокатът на ищеца подробно мотивира правото си на възнаграждение, без изрично да посочва сумата която претендира и на кое точно основание от чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата я претендира.

В писмения си отговор ответното дружество изрично признава иска и заявява, че не е станало причина за завеждане на делото. На останалите три страници от отговора ответникът аргументира защо разноските следва да останат за ищеца и в какви граници следва да се определи адвокатското възнаграждение на ищеца, ако съдът реши да го присъди. Съдът намира, че единствено спорен е въпроса за присъждането и/или размера на дължимите на ищеца разноски. Доколкото в отговора на исковата молба не се конкретизира кой от евентуално съединените искове се 3 признава, то следва да се приеме, че се признава предпочитания иск за прогласяване недействителността на целия договор. Ответникът не е аргументирал твърдението си, че не е станал причина за производството. При положение, че кредиторът по договора признава, че е сключил неравноправен договор за потребителски кредит, то за се приеме, че не е станал причина за завеждане на делото би следвало да се е отказал от договора преди завеждане на иска. Такова твърдение не се прави и следователно не може да се приеме, че ответното дружество не е станало причина за завеждане на иска.

Относно разноските: Ищецът е частично освободен от заплащане на такса и е заплатил ****лева от общо дължимата такса от ****** лева. Остатъка от *******лв. следва да бъде заплатена от ответната страна.

Адвокат А. Д. претендира за себе си на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата две възнаграждения – ****** лева по предпочитания иск и ******* лева по евентуалния, като в нарочна молба твърди, че му се дължат и двете възнаграждения. Съдът намира, че отделна претенция по евентуално заведен иск може да бъде основателна само, ако този иск съществено се различава от предпочитания.

Настоящия случай не е такъв – правните основания на съединените искове са сходни. При това присъждане на възнаграждение и по двата е иска е изключено, доколкото се уважава само един. Следва да се присъди възнаграждение само по уважения предпочитан иск. Адвокат Д. посочва, че сумата***** лева е минималната съгласно приетата от Адвокатурата Наредба. Наредбата не е задължителна за съда.

Съдът, като съобрази стандартния тип на казуса, направеното от ответната страна признание продължителността на спора, намира, че на адвокат Д. следва да се присъди възнаграждение в размер на *****лева.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА съгласно признание на ответната страна за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за потребителски кредит № *****, сключен на 23.01.2023г. между "МАКРОАДВАНС" АД ЕИК *********и К. Л. К. ЕГН **********.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца *****лева разноски.

ОСЪЖДА ответника да заплати по бюджета на Софийски районен съд ****** лева такса.

ОСЪЖДА оответника да заплати на адвокат А. Д. от САК ***** лева възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5