Решение № 42 от 13.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Велико Търново, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000005 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 102/ 06.11.2025 г. по т.д. № 51/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Г.

Б. Г. и П. Х. В. искове както следва: за прогласяване за нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД на споразумения от 14.09.2022 г., постигнати между адв. С. В. Б. като техен представител и ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Х.

Г. Б. при ПТП на 07.05.2022 г.; за унищожаване на основание чл.33, ал.1, изр. 1 от ЗЗД на същото споразумение от 14.09.2022 г. и за осъждане на застрахователното дружество да заплати на всеки от тях по 140 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на смъртта на сина им Х. Г. Б. при ПТП на 07.05.2022 г., причинено от водач на лек автомобил Мерцедес С 500 с peг. №СВ 54**** със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ведно със законната лихва върху главница от датата на уведомяването на 1 застрахователя – 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Производството пред ВТАС е образувано по подадена от Г. Б. Г. и П. Х. В. въззивна жалба.

Жалбоподателите считат съдебния акт на първоинстанционния съд за незаконосъобразен. Отново изясняват фактическата обстановка по делото, свързана с правото им на застрахователно обезщетение, с отправената до застрахователя претенция и действията на упълномощения от тях адв. Б. по сключване на процесните споразумения.

Поддържат, че тези споразумения са нищожни като сключени в противоречие със закона и при накърняване на добрите нрави предвид очевидната диспропорция между определените обезщетения и размерите на присъжданите от съдилищата такива при сходни казуси. Застрахователят едностранно определил обезщетенията, без да съобрази обстоятелствата, приемайки, че е налице съпричиняване, без да бъдат проведени реални преговори и да бъде постигнато съгласие с адв. Б. относно размера им, при което с тях не се постигала целта на закона за справедливо и пълно възмездяване на всички претърпени вреди. Поддържат, че ако споразуменията са валидни, то същите подлежат на унищожаване като сключени с оглед изпадането им в крайна нужда и като явно неизгодни, тъй като обезщетенията не съответстват на реално претърпените вреди. Молят решението да бъде отменено изцяло и съдът да уважи исковите им претенции. Процесуалният представител на жалбоподателите претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е депозирала отговор на въззивната жалба с развити съображения за нейната неоснователност. Изложил е подробни доводи по направените от жалбоподателите оплаквания. Счита, че първоинстанционното решение е законосъобразно, правилно и обосновано и моли то да бъде потвърдено.

Въззивната жалба изхожда от страни с правен интерес да атакуват първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – 2 постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, които да обуславят неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на предмета на спора, очертан от въззивната жалба намира следното:

Релевантните за спора факти са правилно изяснени от първоинстанционния съд въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и са следните: Ищците са родители на Х. Г. Б., починал на 07.05.2022 г. вследствие на ПТП, като не е спорно, че отговорността на виновния за ПТП водач е била предмет на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“. Не са спорни и близките емоционални отношения между родителите и техния единствен син и търпените от тях в резултат от трагичната му смърт неимуществени вреди. По предявени от родителите претенции за заплащане на застрахователни обезщетения пред застрахователя са били образувани преписки по щети. При завеждането им ищците са били представлявани от адв. Р. М., но впоследствие пълномощията й са били оттеглени и те са упълномощили за свой представител адв. С. Б., с когото на 14.09.2022 г. застрахователят е сключил споразумения за доброволно уреждане на отношенията във връзка с претенциите. По силата на тези споразумения ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ се задължила да изплати на всеки от тях по посочена банкова сметка по чл.39, ал.2 ЗАдв. с титуляр адв.

С. Б. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им в размер по на 60 000 лв., като пострадалите чрез пълномощника си изразили съгласие с така определеното застрахователно обезщетение, заявили, че считат същото „за справедливо и достатъчно да компенсира изцяло претърпените от тях неимуществени вреди“ и са декларирали, че с получаването му ще считат отношенията си със застрахователя по повод на заведените щети „за напълно и окончателно уредени“ и няма да имат каквито и да било други претенции. Видно от съдържанието на приложените пълномощни, ищците са упълномощили адв. Б. да ги представлява пред застрахователя с „право да извършва всякакви фактически и правни действия по защита на законните им права и интереси в качеството им на пострадали, в това число да договаря и подписва споразумения за доброволно уреждане на 3 претенцията, да посочи банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението“. Не е спорно, че застрахователят е изпълнил поетото със споразуменията задължение и превел по сметка на адвоката сумата 120 000 лв.

По делото са ангажирани доказателства за вътрешните отношения между ищците и адв. Б., за превеждане от него по банков път по 30 000 лв. на всеки от ищците и във връзка с изясняване на спорното обстоятелство относно получаването в брой на другите по 30 000 лв., както и за водени наказателни производства срещу адвоката за измама и за обсебване. Съдът не анализира тези доказателства, защото обстоятелствата, които се установяват чрез тях, са ирелевантни за настоящия спор, чийто предмет е валидността на двете процесни споразумения с оглед закона и принципите на морала и добрите нрави и сключването им в състояние на крайна нужда при явно неизгодни условия. Наличието на състояние на крайна нужда ищците обосновават с твърдения за безработица на Г. Г., чието психическо състояние му попречило да полага труд, и за сериозно влошаване на здравословното състояние на ищцата П. В. вследствие смъртта на сина й, като тя получила мозъчен инсулт и се наложило хоспитализирането й на 14.10.2022 г. Това обстоятелство се установява от представена епикриза на МБАЛ Червен бряг за проведено болнично лечение при тази диагноза в рамките на 3 дни. Св. Б. Б.а – дъщеря на ищците – дава показания, че майка й не е била здравно осигурена /което се установява и от справка на НАП/ и това наложило да заплатят всички разходи по лечението й, но доказателства за размера на тези разходи не са ангажирани.

Същевременно, св. Н. В. посочва, че многократно е давал дребни заеми от по 100 лв. – 200 лв. на ищците, които имали парични затруднения, а за погребението на сина им и изграждането на надгробен паметник, какъвто друг в селото нямало, им предоставил заем от 10 000 лв. – 12 000 лв., който те впоследствие бързо му върнали. Посочва, че и преди инцидента е предоставял заеми на Г., който работел при него, вкл. след погребението работил два-три дни, но той му казал да си остане вкъщи, за да си гледа жената, която не била добре след случилото се.

При изяснена фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло споделя формираните от първоинстанционния съд правни изводи за неоснователност както на предявените от Г. Б. Г. и П. Х. В. искове по чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД – за прогласяване на нищожност на процесните две идентични споразумения от 14.09.2022 г. поради противоречие с добрите 4 нрави, така и на предявените в условията на евентуалност искове по чл.33, ал.1 ЗЗД – за унищожаване на споразуменията като сключени в състояние на крайна нужда при явно неизгодни условия и съответно за неоснователност на обусловените от тези искове искове по чл.432, ал.1 КЗ – за осъждане на застрахователя да им заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на сина им при ПТП.

На основание чл.272 ГПК ВТАС препраща към изложените от ОС – Плевен мотиви. По отношение на исковите претенции за нищожност на споразуменията поради заобикаляне на закона ВТАС намира за правилен извода на ОС за неоснователността им, но по различни от изложените съображения.

За да е налице заобикаляне на закона като основание за нищожност на една сделка по смисъла на чл.26, ал.1, предл. второ ЗЗД, е необходимо с разрешена от повелителните норми сделка страните да преследват непозволен или забранен от закона резултат. Ищците твърдят, че споразуменията са сключени с цел те да не получат справедливо репариране на претърпените неимуществени вреди, а застрахователят да се облагодетелства за тяхна сметка. В случая страна по споразуменията са ищците, независимо че са действали чрез упълномощен представител, при което те като страна по договора не могат да се позовават на сключването му с цел да бъдат увредени.

Те биха могли да твърдят единствено, че пълномощникът им адв. Б. е действал в тяхна вреда, което е отделна хипотеза на нищожна сделка поради противоречие с добрите нрави, изрично уредена в чл.40 ЗЗД, но както правилно е посочил първоинстанционният съд ищците не са основали исковете си на подобни твърдения, съответно не са насочили претенциите си и срещу адвоката, и съдът не е сезиран с искове с правно основание чл.40 ЗЗД.

Неоснователно ищците считат, че предвид очевидната според тях диспропорция между определения размер на обезщетенията и размерите на присъжданите от съдилищата такива при сходни казуси, процесните споразумения противоречат на добрите нрави като нарушаващи принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения, изискващи при деликт пострадалото лице да бъде обезщетено справедливо за всички вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Правната доктрина и съдебната практика дефинират 5 добрите нрави като неписани правила за поведение с морално-етичен характер, които регулират обществените отношения, защото голяма част от хората ги възприемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави изискват причинените вреди да бъдат поправени или справедливо да бъде възмездено пострадалото лице за засегнатото негово благо. В случай на смърт обезщетението за неимуществени вреди няма компенсаторен характер, защото човешкият живот не може да бъде оценен в пари и с тях да се компенсира загубата му. Липсват правни норми, вкл. в КЗ по отношение на застрахователните обезщетения за вреди от ПТП, които да определят конкретни параметри на дължимите обезщетения или обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на размера им. Обезщетението се определя по справедливост от съда съгласно чл.52 ЗЗД, а справедливостта е морална категория, и не законът, а съдебната практика, съобразявайки представите и нагласите на обществото, е наложила критериите, относими към преценката за справедлив размер на обезщетението при отчитане и на спецификите на всеки отделен аказус. Извънсъдебното уреждане на въпроса за дължимото обезщетение за неимуществени вреди също следва да се основава на принципа за справедливост, но страните разполагат със свобода на договарянето съгласно чл.9 ЗЗД и са свободни в преценката си какво в найголяма степен отговаря на техните интереси. Интересът им може да диктува да направят отстъпки и да договорят по-ниско обезщетение от обичайно присъжданото от съдилищата при сходни казуси за сметка на продължителността на съдебното производство по граждански иск, обусловено и от развитието на наказателно производство, на необходимо присъщите разходи за водене на производството в това число за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, за експертизи, за разноски на насрещната страна, съразмерно на отхвърлената част от претенциите им, за сметка на неясния изход по съдебния спор, свързан със събиране на доказателства, съобразяване на обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП и преценка за релевиран принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат. В случая ищците са учредили на адв. Б. представителна власт да ги представлява пред ответното дружество в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, с което е реализирано ПТП с летален за сина им Х.