Решение № 508 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20241001000317 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ВрОС № 962/07.02.2024 г. – п.к. – 05.02.2024 г., подадена от Й. А. Д. от гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН:********** чрез адвокат М. С. срещу решение № 2/04.01.2024 г., постановено по търг. дело № 25/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя в качеството му на авалист, че дължи на „Мелон България“ ЕАД, гр. София, бул. „Мария Луиза“ 100, ет. 3, с ЕИК:130550702 сумата 30 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 22.07.2008 г. в гр. Козлодуй от „Петголд-Транс“ ЕООД с ЕИК:106628689 и авалиран от Й. А. Д., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда - 18.03.2020 г., до окончателното й издължаване, по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.07.2020 г. по ч. гр. дело № 14569/2020 г. на РС-София, както и жалбоподателят е осъден да заплати на „Мелон България“ ЕАД направените по ч. гр. дело № 14569/2020 г. на РС-София разноски в размер 600 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт и направените в настоящото производство разноски от 600 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение на вещо лице и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което 1 моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения, че претендираното от ищеца вземане било погасено по давност, поради което искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен; че искът бил недопустим и неоснователен, тъй като както към датата на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК, така и към датата на подаване на исковата молба, ответникът не бил страна в отношенията между „Петголд-Транс“ ЕООД и „Мелон България“ ЕАД и не следвало да отговаря за задължението на дружеството; че не можело за едно и също вземане да съществуват няколко записа на заповед; че самото съдържание на постигнатото споразумение за изменението на условията и страните по кредита изключвало правата на поемателя по гаранционния запис; че знанието на цесионера за основанието, породило кредитния дълг и обезпечаващият го запис на заповед, изисквало този джиратар да се третирал като недобросъвестен приносител и съответно неговата материална легитимация по прекия иск била производна от състоянието на каузалното правоотношение към прехвърляне на правата; че вземането било погасено по давност, настъпила за ответника като поръчител съобразно чл. 147, ал. 1 ЗЗД и че записът на заповед бил неистински, тъй като ръкописно изписаната с химикал дата на издаване - 22.07.2008 г. и ръкописно изписания срок за предявяване - 22.08.2028 г., били дописани след като ответника се подписал като авалист на записа.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Мелон България“ ЕАД чрез юрисконсулт С. Д. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я отхвърли като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните редовно призовани не са се явили и не са изпратили представител. Жалбоподателят Й. А. Д. е подал писмено становище вх. № 16218/14.06.2024 г. – п.к. 13.03.2024 , с което поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, включително и адвокатско възнаграждение на адвокат М. С. от САК, дължимо на основание чл. 38, ал. 2, т.

3, пр. ІІ-ро (близки) ЗА.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество приема следното:

Производство пред Окръжен съд – Враца е образувано по искова молба на „Мелон България“ ЕАД срещу Й. А. Д., с която се претендира да бъде установено, че ответникът държи на ищеца сумата 30 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 22.07.2008 г. за плащане на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Българска пощенска банка” АД), издаден от „Петголд-Транс“ ЕООД и авалиран при условията, при които е издаден от Й. А. Д., ведно със законната лихва върху претендираната главница, 2 считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 18.03.2020 г., до окончателното й издължаване; както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, направени в заповедното производство (държавна такса 600 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение) и в исковото производство (600 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 540 лева).

Ищецът твърди, че на 22.07.2008 г. в гр. Козлодуй, ул. „Христо Ботев“ № 71, „ПетголдТранс“ ЕООД издало запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължило при предявяване на записа на заповед да заплати на „Юробанк България“ АД (с предишна фирма „Българска пощенска банка“ АД) или на нейна заповед сумата 30 000 лева, като записа на заповед е авалиран от авалиста Й. А. Д., при условията при които е издаден. Чрез джиро „Юробанк България“ АД прехвърлила своето вземане и права по записа на заповед от 22.07.2008 г. в полза на „Мелон България“ ЕАД, което в качеството на джиратар, придобил и ставало титуляр на правата по записа на заповед, така както те били вписани в него. Записът на заповед бил предявен за плащане на издателя „Петголд-Транс“ ЕООД на 20.09.2019 г. при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като при посещението на адреса на това дружество призовкарят, работещ в кантората на ЧСИ С. П., не намерил табела, пощенска кутия или служител, който да получел поканата. На авалиста Й. А. Д. записът на заповед бил предявен за плащане на 24.09.2019 г. от ЧСИ И. Ц., peг. № 899, чрез служител в кантората на ЧСИ, който го връчил лично. Записът на заповед бил предявен за плащане в определения срок след издаването му - 22.08.2028 г. (падежна дата), но към момента на депозиране на исковата молба претендираното от него задължение не било погасено. Въз основа на проведено заповедно производство по чл. 417 ГПК, в полза на ищеца били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 14569/2020 г. на РС-София, въз основа на които било образувано изпълнително дело № 620/2020г. по описа на ЧСИ И. Ц., с район на действие ОС-Враца.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът Й. А. Д. чрез адвокат М. С. от АК-Враца е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърди, че както към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, така и към датата на подаване на исковата молба, не бил страна в отношенията между „Петголд-Транс“ ЕООД и „Мелон България“ ЕАД, поради което не следвало да отговаря за задължението на дружеството. Процесното задължение произтичало от договор за кредит № BL20688/21.07.2008 г., сключен между кредитора „Юробанк и Еф Джи България” ЕАД и кредитополучателя „Петголд-Транс“ ЕООД, представлявано от управителя М. Й. П., по който договор бил поръчител, като за обезпечаване на сумата по договора, кредитополучателят издал запис на заповед за сумата 30 000 лева в полза на банката, като той се подписал като авалист върху записа на заповед. Впоследствие, на 23.04.2009 г., настъпила промяна в управлението и седалището на кредитополучателя „Петголд-Транс“ ЕООД, като от тази дата едноличен собственик на капитала и негов управител бил Д. Б. Т., а седалището и адреса на управление бил сменен от град Козлодуй в град София. На 30.07.2010 г. между „Юробанк и Еф Джи България” ЕАД, от една страна, и „Петголд-Транс“ 3

ЕООД, представлявано от управителя си Д. Б. Т., и Д. Б. Т., като физическо лице, от друга страна, бил сключен анекс № 1/30.07.2010 г. към същия договор за кредит № BL20688/2L07.2008 г., с който били добавени чл. 8 (2), както и членове от 9а до 9д (включително). По силата на чл.9а от анекса, физическото лице Д. Б. Т. встъпило като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „Петголд-Транс“ ЕООД, произтичащи от договора за кредит; в чл.9б страните изрично заявили, че кредитополучателят и съдлъжникът отговаряли към банката като солидарни длъжници, а с чл.8 (2) изрично се споразумели, че за обезпечение на вземането по договора кредитополучателят „ПетголдТранс“ ЕООД издавал запис на заповед, по който Д. Б. Т., в качеството си на авалист, приел да отговаря за задължението на издателя за сумата 30 000 лв. Вследствие промяната на страните по договора, на 30.07.2010 г. от „Петголд-Транс“ ЕООД, представлявано от Д. Б. Т., била издадена нова запис на заповед, която била авалирана от Д. Б. Т.. С оглед така направените изменения в договора за кредит, ответникът счита, че от 30.07.2010 г. страна по същия не било „Петголд-Транс“ ЕООД, представлявано от М. Й. П., а „Петголд-Транс“ ЕООД, представлявано от Д. Б. Т., че с подписване на анекс № 1/30.07.2010 г. към договор за кредит BL20688/21.07.2008 г. бил заличен като поръчител по договора за кредит и загубил качеството си на авалист по записа на заповед за обезпечаване на задължението по договора за кредит, тъй като същата била загубила функцията, за която била издадена.

Също така, ответникът твърди, че преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК ценната книга не била надлежно предявена на издателя, поради което вземането по нея не било изискуемо и не се дължало и от авалиста, че не било налице основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 ГПК, като оспорва твърдението на ищеца в исковата молба, че записа на заповед бил предявен на издателя „Петголд-Транс“ ЕООД на 20.09.2019г., тъй като не бил приложен документ, установяващ връчването на поканата за плащане по записа на заповед на издателя. Поддържа и това, че ищецът, като джиратар по записа на заповед, бил недобросъвестен приносител и съответно неговата материална легитимация по прекия иск била производна от състоянието на каузалното правоотношение към прехвърляне на правата, тъй като знаел основанието, породило кредитния дълг и обезпечаващият го запис на заповед. Ищецът бил недобросъвестен и защото не приложил цялата кореспонденция между страните по делото, включваща отговора му на нотариална покана, с която уведомил ищеца за сключения анекс към договор за кредит, настъпилата промяна в страните по договора, новия запис на запис, издаден от новия кредитополучател и авалирането й от Д. Б. Т.. На следващо място възразява, че задължението по записа на заповед по отношение на него било погасено по давност, тъй като авалистът бил поръчител и поемането на отговорността му за задълженията на издателя, произтичало от връзката му с управлението на кредитополучателя, поради което шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД изтекъл много преди цесията. Ответникът оспорва и истинността на записа на заповед, по отношение ръкописно изписаната с химикал дата на издаване - 22.07.2008 г. и ръкописно изписания срок за предявяване - 22.08.2028 г., като твърди, че били дописани след като се подписал като авалист на записа.

4

С допълнителна искова молба ищецът оспорва наведените с отговора на искова молба твърдения и съждения, като неоснователни и недоказани. С оглед въведените в отговора на исковата молба твърдения за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което бил издаден процесния запис на заповед, твърди, че действително записа на заповед бил издаден като обезпечение по договор за банков кредит № BL 20688/ 21.07.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (праводател на „Юробанк България“ АД), като кредитор и „Петголд-Транс“ ЕООД като кредитополучател, по силата на който банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит от 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди; крайният срок за погасяване на всички задължения по договора за кредит бил 22.07.2028 г. и срокът, определен от издателя на записа на заповед, кореспондирал с крайния срок на договора за кредит. На 03.08.2017 г. „Юробанк България” АД, действаща като цедент, прехвърлила всички свои вземания и права по договор за банков кредит № BL 20688/ 21.07.2008 г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на цесионера - „Мелон България” ЕАД, съгласно договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017 г., като прехвърленото вземане фигурирало на стр. № 14, като номер на сделка 929301, в извадка от приложение 1, неразделна част от договора за цесия. Съгласно договора за кредит за изцяло усвоена главница задължително се дължала месечна лихва, но усвоената главница следвало да се погаси на падежа, което в конкретния случай не било сторено от длъжниците. Съгласно чл.8 от договора за кредит, за обезпечаване на главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по кредита, кредитополучателя издал в полза на банката и й предал запис на заповед за сумата по договора за кредит, ведно с договорената лихва, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично удължен от издателя и авалиран от ответника Д.. С анекс № 1/30.07.2010 г. страните договорили встъпването в дълга на кредитополучателя на физическото лице Д. Т.; променили условията по договора за кредит, като добавили чл. 9а до чл.9д, които регламентирали встъпването в дълга на физическото лице Т.; добавили чл. 8(2), с който кредитополучателят издавал запис на заповед за сумата на кредита, който бил авалиран от Д. Т.. В края на анекса било отразено, че всички останали клаузи по договора за кредит оставали непроменени, т.е. чл. 8 от раздел трети оставал непроменен, а именно той регламентирал издаване и авалиране на процесния запис на заповед. Чл. 8 от договора за кредит нито бил променен, нито отменен, а само допълнен с прието от кредитора допълнително обезпечение, т.е. кредитора запазил правата и по обезпечението, дадено в чл.

Разпечатката съдържа 26 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4265d573-5b74-4da2-a460-59161e7f1967