Решение № 1497 от 29.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Пазарджик, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220102016 по описа за 2024 година

Производството е по предявени обективно и субективно съединени искове по реда на чл. 124 и сл. ГПК във връзка с чл. 26 ал.1 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД .

Образувано е по искова молба, подадена от М. Й. Г. ЕГН ********** с адрес : гр.

Пазарджик, ул. ** чрез Адвокатско дружество „ Д. М. „ , представлявано от адв. Д. М. , със съдебен адрес : ** срещу „**“ ЕАД ЕИК **, със седалище и адрес на управление : г** Бизнес център „България „ представлявано от Со** и „А**Т“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : ** Бизнес център „България „ представлявано от управител и едноличен собственик на капитала „** „ ЕАД, в която са предявени следните искове, както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем № 2560324, сключен между М. Й. Г. и „**“ ЕАД, поради противоречие на закона; евентуално съединен с иск с правно основание чл. 26, ал. 1ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4.1 от Договор за паричен заем № 2560324 , сключен между М. Й. Г. и „**“ ЕАД, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави; комулативно съединен с иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство към договор за паричен заем № 2560324 , сключен между М. Й. Г. и „А**Т“ ЕООД, поради липсата на основание, заобикаляне на закона , евентуално накърняване на добрите нрави.

Комулативно съединен иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД за осъждане на „** „ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 лв. / частичен иск от общо 1527,29 лв. / като недължимо платена без основание.

Ищецът М. Г. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 26.04.2022 г. сключила с „**“ ЕАД договор за потребителски кредит за сума в размер на 1509,15 лв. , при лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите от 49,13%.

Поддържа, че на основание чл. 4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде 1 обезпечен, М. Г. сключва договор за поръчителство с дружеството „А**Т“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1527,295 лв. Твърди, че договорът за потребителски кредит, а в условията на евентуалност клаузата на чл. 4.1, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4 ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и договорът за поръчителство, сключен с „А**Т“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за кредит, евентуално клаузата на чл. 4.1 са нищожни на посочените основания, като прогласи за нищожен и договора за поръчителство и присъди недължимо платена сума.

Претендира разноски.

В последното по делото заседание , ищецът чрез своят пълномощник е направил искане за увеличение размера на осъдителния иск от 5,00 лв. на 455, 53 лв. , което искане съдът е уважил.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А**Т“ ЕООД, чрез юрк. С. , е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Признава, че между ищеца и „А**Т“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2022 г., по силата на който „А**Т“ ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „**“ ЕАД съгласно договора за потребителски кредит.

Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**“ ЕАД, чрез юрк. Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Признава, че между ищеца и „**“ ЕАД бил сключен договор за паричен заем № 2560324 от 26.04.2022 г. за сумата от 1509,15 лв. при ГЛП 40% и ГПР в размер на 49,13 %, който следвало да бъде върнат от ищеца на 16 месечни вноски. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит, респ. клаузата на чл. 4.1 от същия, са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори,а и от заключението на допуснатата и приета без възражения съдебно- счетоводна експертиза се установява, че на 26.04.2022 г. между ищцата М. Г. , в качеството й на кредитополучател, и „**“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за паричен заем № 2560324 по силата на който „**“ ЕАД предоставило на М. Г. сумата в размер на 1509,15 лв., от които 1400,00 лв. размер на кредита и 109,15 лв. размер на застрахователна премия, които ищцата се задължила да върне на 16 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40 %, годишен процент на разходите от 48,21%, както и при евентуално договорено обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Безспорно е, че М. Г. е усвоила изцяло заемната сума.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:

(i) да предостави на „**“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „**“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на 2 заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

В случай, че в посочения срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „**“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Не се спори, а се установява и от заключението на ССчЕ, че с договор за поръчителство от същата дата – 26.04.2022 г. , между М. Г. и "А**Т" ЕООД е предоставено обезпечение под формата на поръчителство , по силата на който договор поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "**" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 1527,33 лв., платимо на 16 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

От заключението на изслушаната и приета съдебно - счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установяваоще , че ГПР по процесния договор съгласно погасителния план , включително и сумата платима по договора за поръчителство се равнява на сумата от 284,65 %. Установява се още, че „ ** „ не е предоставило на ВЛ данни за извършени плащания, но поръчителят е предоставил такива за извършени 4 вноски по кредита и след това за неговото предсрочно погасяване, като вещото лице установява, че са погасени сумите по договора, в това число и възнаграждение по договор за поръчителство в размер от 455,53 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно - обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит, евентуално клаузата на чл. 4.1 , както и че и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания.

Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между "**" ЕАД и ищцата е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който "**" ЕАД предоставило на ответникакредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 1509,15 лв. за срок от 16 месеца.

Установява се също така, че между ищцата и втория ответник "А**Т" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "**" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на М. Г. , възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 1527,29 лв., платимо на 16 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

3

Сключеният между ищцата и "**" ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - / в тази връзка задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава III ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).