Решение № 4659 от 13.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4659 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20265330101568 по описа за 2026 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД.

Ищецът Кредисимо ЕАД чрез юрк. И. К. иска да се признае за установено по отношение на ответник Т. С. В., че дължи следните суми:

2 921,34 BGN (двe хиляди деветстотин двадесет и един лева и 34 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 27.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

634,64 BGN (шестстотин тридесет и четири лева и 64 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 01.02.2025 г. до 06.10.2025 г., 41,71 BGN (четиридесет и един лева и 71 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2025 г. до 06.10.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 620/2025г. на РС - Никопол;

В исковата молба се твърди, че е сключен Заем № ********* от дата 02.01.2025г. съгласно подписан Договор за кредит № *********, сключен на 02.01.2025 г. между Кредисимо в качеството на кредитор, и Т. С. В., ЕГН **********,в качеството на кредитополучател, за сумата в размер на 3000.00 лв. /главница/. Длъжникът Т. С. В., от своя страна, се задължила да върне предоставената й заемна сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към Договора за кредит, което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба не е изпълнено от Длъжника. Длъжникът не е изпълнил в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно Раздел Х, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит е основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел IV на общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем от Кредисимо посредством изпращане на e-mail на посочения в Договора за кредит от Длъжника негов електронен адрес за кореспонденция 1 на 13.10.2025 г.

Ответникът Т. В. чрез адв. С.Н. оспорва договора и твърди, че същият е нищожен на основание чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира следното.

Производството е за установяване задължения по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 620/2025г. на РС – Никопол.

Предявения иск е редовен и допустим.

Доказано е сключването на процесния договор за кредит № *********/02.01.2025 г., при следните параметри: главница в размер на 1533,88 евро (3000,00 лева), срок за погасяване 24 месеца,

ГЛП от 35,70 % и ГПР от 42,16 %.

Доказано е че се касае за рефинансиращ договор за кредит, при който част от сумата на кредита в размер на 356,00 евро от 1533,88 евро главница е послужила за погасяване на по – ранен кредит на ответницита с № *********, а разликата до 1533,88 евро/3000,00 лева (т.е 1177,88 евро) е усвоена от кредитополучателя по банков път – така платежно нареждане за извършен превод от страна на Кредисимо ЕАД по банкова сметка на ответника, както и извлечение от счетоводната система на Кредисимо ЕАД, за осчетоводяване на погасяване с част от главницата на процесния договор – предходно негово задължение по предходен договор за кредит.

Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 42,16%, а пък лихвата е 35,70%, като така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева, вече в евро/ е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото основание.

След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Освен изложеното, посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му 2 позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Посочването на стойност помалка от действителната, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ответникът не представя доказателства затова какви суми е изплатил по процесния договор за кредит, както и бездейства процесуално като не иска установяване на факта, ако са били извършвани плащания по кредита как същите са били разпределени от ищеца за погасяване на лихви и главница.

Ето и защо искът е доказан за чистата стойност на главницата от 2 921,34 лева и 41.71 лева – мораторна лихва за периода от 01.03.2025г. до 06.10.2025г. следва да се отхвърли за сумата от 634,64 лева – договорна лихва тъй като каза се вече потребителския заем е недействителен.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски – 100 евро за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и за настоящата инстанция и 42.54 евро държавни такси съразмено на уважената част на исковете.

В полза на адв. Н. следва да се присъди минимално адвокатско възнаграждение от 204.52 евро по чл. 38 ЗА.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. С. В. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ в полза на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК175330437 следните суми:

2 921,34 BGN (двe хиляди деветстотин двадесет и един лева и 34 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 27.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

41,71 BGN (четиридесет и един лева и 71 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2025 г. до 06.10.2025 г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 620/2025г. на РС - Никопол;

КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 324,49 евро – договорна лихва за периода от 01.02.2025 до 06.10.2025

ОСЪЖДА Т. С. В. с ЕГН ********** да заплати на на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК175330437 сумата от 142,54 евро - разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция съразмерно на уважената част на иска.

ОСЪЖДА на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК175330437да заплати в полза на адв. С. Н. с адрес: гр.**************** на основание чл. 38 ЗА сумата от 204.52 евро, която представлява адвокатско възнаграждение за правна защита, съдействие и процесуално представителство на ищеца по настоящето дело

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4