Разпореждане № 7698 от 17.07.2019, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 3672/2019
- Вид
- Разпореждане № 7698
- Подписан
- 17.07.2019
- Състав
- СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 7973 от 24.07.2019 · СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ
- Решение № 1769 от 16.12.2019 · ГЕНЧО КОЛЕВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47-49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.47-49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.47-49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал.1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РАЗПОРЕЖДАНЕ
Районен съдия Свилен Жеков, докладчик по гр.д. № 3672/2019 г. на Старозагорския районен съд констатира, че исковата молба на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е нередовна на основание чл. 127, ал. 1, т.
4 ГПК поради следното:
Исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, според който текст тя трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В случая исковата молба съдържа непълноти, като ищецът се е ограничил да посочи само три факта – настъпилото ПТП, уведомяването на застрахователя, и изплащането на застраховката, допълнени с твърдението, че местопроизшествието е настъпило на ул. „Войвода Стойно Черногорски“ на около 200 метра преди кръстовището с бул. „Патриарх Евтимий“.
Тези факти са обаче крайно недостатъчни. Всъщност не е посочено къде е станало ПТП – не е ясно в коя посока се е движил автомобилът на застрахования. Разстояние 200 метра преди кръстовище също е твърде общо. Не са изложени обстоятелствата, които очертават механизма на настъпилото ПТП - не е ясно нито къде се намира дупката върху пътното платно и колко е била голяма, респ. дълбока.
Според фактическите твърдения, изложени в исковата молба, предявеният иск е по чл. 410, ал. 1, т. 3 от сега действащия Кодекс на застраховането – доколкото се твърди, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Законът с посочената правна норма допуска правната възможност застрахователят да встъпи в правата на удовлетвореното чрез застрахователното обезщетение лице спрямо тези, които са ги увредили. В тази връзка следва да се посочи, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предяви искове за реализиране на отговорността по чл.47-49 ЗЗД, когато са НАЛИЦЕ ОСНОВАНИЯТА ЗА ТОВА (ППл № 7/77 г., т.15).
Това ще рече, че искът по чл. 410, ал.1, т. 3 КЗ трябва да включва фактите, от които произтича претендираното в исковата молба право, т.е. не само твърдения за наличие на застрахователно правоотношение и плащане на застрахователно обезщетение, но и твърдения за елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. В т.ч. в случая влиза и механизмът на настъпилото ПТП вкл. с твърдения за местоположението и големината на дупката, през която водачът на МПС е преминал с управлявания от него автомобил. Твърденията за механизма на ПТП следва да се отнасят до размера на дупката, която заедно със скоростта на МПС ще обусловят причинната връзка между повредата и начина, по който се твърди да е получена. Следва изрично да се посочи, че тези обстоятелства не могат да бъдат изяснени със съдебно-техническа експертиза., тъй като за да бъде допусната такава, следва отнапред да е ясно кои факти и обстоятелства ще установяват. Не е допустимо обстоятелствата по иска да се уточняват и конкретизират чрез препращане към доказателствата, приложени към исковата молба, към бъдещи свидетелски показания или да се установяват в последствие от експертиза (Р-441-2004, ІІІ г.о.; О-35-2007, ІV-Б;
Р-1014-2007 г., ІV г.о., постановено по в.гр.д. №191/2006 г. на Старозагорския окръжен съд). Ако се допусне, това означава да се подменят процесуалните действия на ищеца по сезиране на съда с редовна искова молба, което е недопустимо. Съгласно чл.8, ал.2 ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а не другите участници в процеса, каквито са свидетелите и вещите лица.
С оглед на тези съображения съдът намира, че исковата молба следва да бъде оставена без движение. На ищеца следва да се укаже, че ако не отстрани посочените с разпорежданията за без движение нередовности по исковата молба, съдът ще приеме, че не може да изложи твърдения съгласно указанията на съда по причина, която не е извинителна, и ще върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р А З П О Р
Е Ж Д А:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл.129, ал.1 ГПК исковата молба и УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от връчване на това разпореждане с нарочна молба с препис за ответника да отстрани констатираните нередовности, съобразно обстоятелствената част на това разпореждане.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
17 юли 2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: