Определение № 244 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300500130 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Д. И. против разпореждането обективирано в Заповед № 8554/07.12.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 16899/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 300,82 лева върху просрочената главница и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос.

Освен това договорът за потребителски кредит е и банков заем по чл.430 от ТЗ. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител. РС 1

Пловдив приема, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът по процесния Договор за потребителски кредит начислява обезщетение в размер на договорения лихвен процент. Същият е в размер на 40.91%. Така реално прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на 50.91%, съответно 52.33% след промяната на основания лихвен процент. ПРС приема, че от изложените обстоятелства е видно, че всъщност е приложена клаузата на чл. 9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва и чл. 9.4, в която е записано, че се дължи и законната лихва. Двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата, за което страната се позовава на неизпълнението да се заплати вноската на падежа. Приема се нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗПК.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.

Неоснователно по същество е възражението, че договорът за потребителски кредит е и банков заем по чл.430 от ТЗ. Договорът за потребителски кредит има белезите на банков заем по ТЗ, но има толкова множество специфики отразени в специалните норми на ЗПК, че се отличава драстично от типичния банков заем като търговска сделка и спрямо него почти не действат общите принципи за търговските сделки по ТЗ /например чл.293 и чл.294 от ТЗ/. Тоест това е търговска сделка, за която има приет и действа отделен закон – ЗПК, който индивидуално я регулира, спрямо общия вид такива сделки по ТЗ.

Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед № 8554/07.12.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 16899/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за в частта за обезщетение за забава в размер на 300,82 лева върху просрочената главница и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3