Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1696 от 04.12.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2993/2023
Вид
Решение № 1696
Подписан
04.12.2023
Състав
Дияна Атанасова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 ал.1 т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.140,ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.145 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.151 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл.36, ал.3 · Закон за енергетиката
  • §1, т.37 · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за защита на потребителите
  • чл.38 ал.3 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 1696 гр. Плевен, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430102993 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от "ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона” 128, представлявано от и.д.и.Й.В.В., чрез ю.С.Ц. против М. П. П., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. П. П.. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 20234430100290/2023г. по описа на Районен съд - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с което е инициирано настоящото исково производство. Предявява се иск за установяване вземането на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: ***. Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период 1 законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. — „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Вземането е формирано, както следва : Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 342,13 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 246,78 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 15,72 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции - 0,00 лв. Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва : 0 бр. водомери;

2

0 бр. Уреди; Сума за отопление без ИРУ - в баня с щранг-лира;

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. П. П., че дължи на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в размер : Главница - 598,25 лв. за периода 01.01.2020 г. до 30.11.2022 г., Мораторна лихва - 93,22 лв. - за периода 04.03.2020 г. до 09.01.2023 г.;

Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20234430100290/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения особен представител - адв. Н. Т. Я., в който се излага следното : оспорва се факта на реално потребление на топлинна енергия от страна на ответника М.

П. П. за процесния период. Същият не е участвал в ОС на собствениците и няма сключен договор с топлинния счетоводител, същото се установява и от представените с исковата молба от ищеца доказателства. М. П. П. не е бил обвързан с облигационни отношения по доставка на топлинна енергия с ищеца по делото. Между М. П. П. и Топлофикация Плевен ЕАД, както и между М. П. П. и Холидей - Райзен ЕООД, няма сключени договори за снабдяването му с топлинна енергия, както и извършване на дялово разпределение и такива не са представени по делото. В този смисъл е и нормата на чл.40, ал.1 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, който гласи: Доставчикът осъществява снабдяването на клиентите с топлинна енергия само при наличие на сключен договор с топлопреносното предприятие и след сключване на договор с клиентите за продажба на топлинна енергия при общи условия, който задължително съдържа: 1. правата и задълженията на страните; 2. цената на топлинната енергия; 3. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; 4. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за дялово разпределение; 5. изискванията към качеството на услугата; 6. отговорностите при неизпълнение на задълженията. Такъв договор не е сключван от ответникът. В исковата молба се навеждат доводи, 3 че по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката М. П. П. се явява клиент на ТЕ. Това изцяло противоречи на цитираният чл.40 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007г. Клиент може да бъде само лице сключило договор с доставчика на ТЕ.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката, която разпоредба се намира в дълбоко противоречие с нормите на европейското право. При наличие на такова противоречие, върховенството на правото на ЕС не е специално установено в Конституцията, но се приема, че това право има предимство пред вътрешното право, като съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

На първо място разпоредбата на чл.153 ал.6 от Закона за енергетиката е в противоречие с въведената с чл.9 от ДИРЕКТИВА 97/7/ЕО на ЕП и на СЪВЕТА от 20 Май 1997 година, относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние, забрана на непоръчани стоки, а именно: „Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар; държавите-членки вземат мерки, необходими за освобождаване на потребителя от всякаква насрещна престация, в случай на непоръчана доставка, като мълчанието не съставлява съгласие.", която правна норма на европейското законодателство е транспонирана в националното такова чрез приемането на нормата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, съгласно която: "Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. (3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно 4 доставката на стоки и услуги по ал.1 не се смята за съгласие." На следващо място разпоредбата на чл.153, ал.б от Закона за енергетиката влиза в противоречие с чл.3, б.„н" от ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 Април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, според която „КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ” е „физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено крайно потребление". В случая ответникът изобщо не се е съгласявал със закупуването на енергия относно отопление на имота, поради което считам, че съгласно цитираната разпоредба на Директивата той не е потребител и клиент на Топлофикация Плевен ЕАД - няма как да бъде потребител, ако не купува енергия за крайно потребление и следователно терминът клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, не може да съществува самостоятелно. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е в състояние да го превърне в потребител, тъй като по силата на цитираната европейска правна норма лицето е потребител, ако купува енергия за КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ, което не е налице в настоящия случай.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на имота, за което не са представени доказателства. Следва да се установи и дали ответникът има качество на клиент и потребител на ТЕ по смисъла на закона. Общото правило в българското гражданско право е, че всяка страна в процеса носи доказателствената тежест за факта, от който извлича изгодни за себе си правни последици. Предвид това доказателствената тежест за тези обстоятелства следва да се поеме от ищеца.

В тежест на ищеца е и да докаже, че през процесния период операторът на топлопреносната мрежа е изпълнявал правилно задълженията си, посочени в чл.12, т.1 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г.

Неспазването на тези разпоредби означава, че към сградата може да е подадена повече киловатчасове топлинна енергия от заявената необходима такава. Това от своя страна води до загуби, които се разпределят между живущите в сградата. Изясняването на това обстоятелство също е от съществено значение за изхода на настоящия процес. Също така ако има данни за подадена повече ТЕ от заявената, да се представят и доказателства, уведомени ли са за това абонатите в сградата на процесния адрес.

5

Съществуват различни системи за разплащане на действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител на равни месечни вноски и изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Във всички посочени хипотези обаче се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия. В настоящия гражданскоправен спор при предявен положителен установителен иск, ищецът носи доказателствената тежест при условията на главно и пълно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му, че претендираното в исковата молба вземане съществува в посочения размер, на претендираното договорно основание и че длъжник по вземането е М. П. П., посочен като ответник по исковата молба. Ищцовото дружество основава вземанията си на представеното извлечение от сметка на ответника, които са оспорени. Извлечението от сметка представлява едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгодни за представилата го страна обстоятелства, поради което и при оспорването на този документ, същият няма обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него данни. Представените от ищцовото дружество писмени доказателства представляват извлечения от счетоводните му книги, които оспорваме. При наличие на възражение обаче относно редовността на водене на счетоводните книги, страната, която ги представя и извлича от тях благоприятни за себе си факти, именно ищецът в настоящия спор, е длъжен да докаже, че същите са били редовно водени.