Решение № 60 от 11.03.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр. Добрич, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20263200500022 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 6425/11.12.2025 год. на А. В. П. с ЕГН ********** от с. Б., общ. К., ул. ***, чрез упълномощения адвокат Ц. Ц. от АК - Добрич, срещу решение № 190/27.11.2025 год. по гр. Дело № 289/2025 год. по описа на Балчишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника против „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, с. Б., общ. К., ЕИК 0008526970228, представлявано от директора З. Д. М. - Б., обективно съединени искове, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 04/17.04.2025 г. на директора на ответното учреждение; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението – „ш.“; иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на 7 009 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Със същото решение въззивникът е осъден да заплата ни в полза на органа на съдебната власт, а именно по сметка на РС - Балчик държавна такса за образуване на делото в размер на 75 лева, както и разноски по делото в размер на 506 лева за изплатено възнаграждение на в.л.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 11.12.2025 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя на 09.12.2025 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд 1 констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. На първо място съдът се е произнесъл в противоречие с утвърдената практика на ВКС по приложението на закона – чл. 333 от КТ, като не е съобразил, че въззивникът, ищец по делото, попада под закрилата на закона – веднъж в качеството му на трудоустроен работник, и втори път – като работник, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. БРС не е оценил правилно, че при наличие на две основание за закрила на работника/служителя по реда на чл. 333 от КТ работодателят следва да изисква предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Установено е по делото, че не е поискано от работодателя, респ. не е дадено, отделно предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, което обуславя извода за незаконосъобразност на атакуваната заповед на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Първоинстанционният съд е следвало да съобрази това без да се произнася по съществото на спора. Балчишкият районен съд не проверил дали са изпълнени законоустановените предпоставки във връзка с осъществената от работодателя процедура по искане и получаване на предварително разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

На следващо място съществува вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното решение – посочената от съда практика на ВКС е относима към настоящия случай, но въпреки това е постановено решение, което е в противоречие на същата практика.

Налице е пропуск на съда да вземе отношение на спорния въпрос, относно предвидената в КТД закрила на ищеца в качеството му на член на синдикалната организация, страна по същия КТД, а именно дали процедурата е спазена от работодателя да поиска и да получи съгласие от съответната синдикална организация съгласие за прекратяване на процесния трудов договор. В случая по делото не са представени доказателства за наличие на становище на синдикалния орган, дадено съобразно изискването на устава на синдикалната организация. В тази връзка съдът не е извършил изследване съдържанието на КТД, което обезсмисля предвидената закрила на синдикалните членове и противоречи на практиката на ВКС, че следва да се тълкува всеки конкретен КТД, като липсата на това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Отбелязано е отсъствието на преценка и анализ на доказателствения материал относно наличието на работници/служители, които след уволнението на ищеца са продължили да изпълняват неговите трудови функции, което би обосновало извода за липсата на реално съкращаване на трудовата длъжност, заемана от ищеца. Изложените съображения обосноват извода за осъществено от съда нарушение на принципа на състезателното начало в процеса, доколкото е допуснато изместване на доказателствената тежест в процеса от страна на работодателя върху работника/служителя, който следва да доказва, че предвидената от закона предварителна закрила по реда 2 на чл. 333 от КТ не е била преодоляна от работодателя. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение на Балчишкия районен съд като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени, така както са предявени от ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, с. Б., общ. К., чрез упълномощения адвокат М. Г., според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд – Балчик, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендират се сторените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция – служебна проверка на валидността и допустимостта на цялото решение, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Производството по гр. Дело № 289/2025 г. по описа на Балчишкия районен съд е образувано по искова молба с рег. № 1405/02.05.2025 г. (по регистъра на Районен съд – Каварна, който на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК, поради отвод на всички съдии от състава на посочения съд, е прекратил производството по образуваното пред него гр. дело № 242/2025 г., и делото е изпратено за разглеждането му от Районен съд – Балчик, съгласно определение № 368/14.05.2025 г. на Добричкия окръжен съд по в.ч. гр. дело № 311/2025 г.), подадена от А. В. П. с ЕГН ********** от с. Б., общ. К., ул. ***, чрез упълномощения адвокат Ц. Ц. от АК - Добрич, с която против Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост „Свети Пантелеймон“, Булстат 0008526970228, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. К., представлявано от директора З. Д. М. - Б., са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ, както следва: иск за признаване за незаконно и за отменя на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 04/17.04.2025 г. на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата; иск за възстановяването на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението – „ш.“; иск за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на 7 009 лева (искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е уточнен по размер с молба с вх. № 3835/04.08.2025 г. по регистратурата на Районен съд – Балчик, а с протоколно определение на съда от 13.11.20215 г. е допуснато изменение на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез намаление на неговия размер от 10 710,06 лв. на 7 009 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2025 г. до окончателното заплащане на сумата

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения по делото адвокат, ищецът е работил при ответника като „ш.“ от 1994 г. Съгласно Експертно решене № 91426/01.04.2024 г. А. В. П. е преосвидетелстван с водеща диагноза 3 злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза, с 50% трайно намалена работоспособност. Доколкото онкологичното заболяване, от което страна ищецът, е сред болестите, определени в Наредба № 5/20.02.1987 г. на министъра на здравеопазването, работодателят е имал задължението преди да извърши уволнението на ищеца да поиска разрешение от инспекцията по труда – в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. В тази насока е и отразеното в атакуваната заповед за прекратяването на трудовото правоотношение, като наред с основанието въз основа на което е издадена същата – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щата, работодателят е посочил и разпоредбата на чл. 333, ал.

1, т. 3 от КТ, като указание за полученото предварително разрешение от инспекцията на труда преди извършеното уволнение. В случая, преди да пристъпи към прекратяване на трудовия договор, работодателят е поискал от инспекцията по труда да бъде издадено предварително разрешение за уволнение на ищеца, по реда на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, отнасяща се до трудоустроен работник или служител.

Въз основа на така подаденото искане Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с писмо с изх. № 25029715/15.04.2025 г., адресирано до ответника, е дала предварително разрешение по реда на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ на ДПЛУИ „Свети Пантелеймон“, с. Б., общ. К., да прекрати трудовото правоотношение с А. В.

П., в качеството му на трудоустроен работник.

Според ищеца в случая няма искано и получено разрешение по реда на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ работодателят да прекрати трудовото правоотношение между страните. Даденото разрешение от ДИТ гр. Добрич касае друго основание за закрила на П., в качеството му на трудоустроен работник, но липса предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, в качеството му на боледуващ от болест, определена в Наредба № 5/20.02.1987 г. От изложеното се налага извода, че ищецът се е ползвал от закрилата на чл. 333, ал. 1 от КТ на повече от едно основание, поради което всяка една от тях е следвало да бъде преодоляна поотделно. В тази насока е и представеното по делото експертно решение № 00125 от 19.03.2025 г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ – Добрич АД, според което А. В. П. подлежи на закрила, в случаите на уволнение поради съкращение на щата, по реда на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Липсата на дадено предварително разрешение на работодателя за уволнението на П., в качеството му на работник, боледуващ от болест, определена в посочената наредба, обосновава извода за незаконосъобразност на атакуваната заповед и за нейната отмяна на формално основание, без да е необходимо спорът да бъде разглеждане по същество.

На следващо място е посочено, че незаконосъобразността на заповед № 04/17.04.2025 г. е обусловена и от липсата на предварително съгласие на синдикален орган според подписания КТД, вписан през м. ноември 2023г. в ДИТ-Добрич, доколкото е предвидено работодателят да може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата след предварително съгласие на съответната синдикална организация, предвид изискването на чл.

333, ал. 4 от КТ. Работодателят е следвало да поиска съгласие от синдикалното ръководство за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ищецът е 4 член на синдикалната организация при ДПЛУИ с. Б. и се ползва със специална закрила, според нормата на чл. 333, ал. 4 от КТ.