Решение № 184 от 12.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. П., 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500220 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №158 от 25.10.2024г. постановено по гр.д.№20235230100884 по описа на същия съд за 2023г., във фазата по допускане на делбата се ДОПУСКА до делба, на основание чл. 69, ал. 1 ЗН, във връзка с чл. 34, ал. 1 ЗС, на следните недвижими имоти: 1./ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. П., общ. П., одобрени със Заповед 18- 690/03.10.2019г. на ИД на АГКК, с адрес с. П., местност „Петелово“ с площ от 17000 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 8-ма, при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, и 2./ поземлен имот с идентификатор

*** по КККР на с. П., общ. П., одобрени със Заповед РД-18690/03.10.2019г. на ИД на АГКК, с адрес на имота с. П. местност „Ливадища“, с площ от 4 680 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория 8-ма, при съседи -поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** между

Г. Н. В., ЕГН: ********** от гр. П., ***, С. Н. Р. ЕГН: ********** от 1 гр. П., ***А, З. К. К., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Х.Р.Х.“ № 40, С. К. К., ЕГН: ********** от гр. П., ***, Г. А. З., ЕГН:

********** от гр. П., ***, А. Г. З., ЕГН: ********** от гр. П., ***Б, ет- 6, ап. 53 и Н. Г. З., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „А.К.“ № 2А, ет. 5, ап. 17, С. Д. Г., ЕГН: ********** от с. Б., *** и С. Х. В., ЕГН: ********** от с. Б., ***, обл. П., при квоти 6/48 ид. части за Г.

Н. В., 3/48 за З. К. К., 3/48 ид. части за С. К. К., 2/48 ид. части за Г. А. З., 2/48 ид. части за А. Г. З., 2/48 ид. части за Н. Г. З., 6/48 ид. части за С. Н. Р., 12/48 ид. части за С. Д. Г. и 12/48 ид. части за С. Х. В., КАТО Е ОТХВЪРЛЕН иска за делба по отношение на Т. С. К., ЕГН-********** от гр. П., ***.

Решението се обжалва с въззивна жалба вх.№5937 от 21.11.2024г. , подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от съделителя С. Н. Р., ЕГН********** от гр.П. с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Моли, да бъде преразгледано решението на Районен съд гр.П. Твърди, че пред първоинстанционния съд не му е била предоставена възможност да предостави и обясни всички книжа, написани саморъчно от баща му Н. Р. за разпределение на наличните му ниви, тъй като на него лично са върнати и неговите и бащините ниви с решение на Земеделска комисия на с. П. от 1992г., който ги е ползвал до 1998г . Като преди смъртта си ги е предоставил лично за ползване на сина си- С. Р.- като негов наследник на фамилията, което саморъчно написал в чисто самосъзнание и без ничие давление —дялове на дъщерите си от имота му, който пък неговия баща Н. Г.

Р. е предоставил като негов наследник. Твърди се, че съгласно желанието на баща му- видно от саморъчно написаното от него през 1993г. е извършено разпределение с което е отредил на сестрите на жалбоподателя- Г., С.ка и Н.дялове от около 10 декара, а останалият имот, който е разпределен спрямо неговото желание е на сина му, тъй като последните от около 10г. от живота, заедно със съпругата му, е живял в жилището на сина му С., поел цялата грижа, изцяло издръжката по погребенията им и паметни плочи и заплащане на гробните им места до 2038г. Били направени допълнителни разноски по обслужване на нивите след 2013г. в размер на над 2500лв. платени за почистване и обработвани на нивите, като през целият период той е предоставил рентата за ползване първо на сестра си Н., след това на Г.. Както и разходи за транспорт от гр.П. до с.П., за да проверява обработваните ниви.

Допълва, че сестра му Г. и племенницата З. в заседание изразили съгласие с разпределението, което е направил баща им, но съдията не го вписал и преднамерено заявил, че е приключила делото. Жалбоподателят заявил , че желае отвод на същата съдийка, защото при разглеждането на Д. с номера №20235230100884 и №20235230100885, които смята, че е трябвало да бъдат обединени и Д.та изначално да се прекратят, тъй като налице технически грешки-квотите били 6/90 , което не правело общия брой квоти; че новите квоти не били правилно разпределени от съда при неспазен срок от ищците да представят информация. Коментиран е и отказ на един от съделителите от претенция за собственост по наследство от майка си Д. Н., като предвид починалия брат на съделителя Т. К. и като негов представител се отказала да търси наследство и за негов дял, поради което изначално делото трябвало да се прекрати, защото останалите наследници нямат участие. Допълва, че дядото 2 на жалбоподателя Н. Г. Р., починал през 1976г. , /според неоспореното удостоверение за наследници на същото лице, издадено от Кметство с.П., е починал на 19.03.1965г., когато жалбоподателят е бил на 12г./, когато неговите ниви били собственост на ТКЗС с.П., като преди смъртта си, казал на сина си Н. и внука си С. Р., че земите ще бъдат за тях двамата. В жалбата си изброява писмени доказателства, но такива не са представени като приложение към последната, които моли да бъдат приети като доказателства. Уточнява, че според разделителни протоколи ,собственоръчно написани от баща му Н., от нивата „На Оряха“ 5дка са дадени на С.а, 5дка на С. и 7 дка на себе си, като последните дарява след смъртта си на С., а другите са разпределени между останалите четирима негови наследници, а заделените за него 5дка от „Драскотия“, се наследяват също от сина му С., а останалите се разпределят между наследниците му. Доказателствените искания са оставени без уважение от въззивния съд, едната част от които са приети като доказателства по делото от първата инстанция, а за друга част-поради настъпила преклузия за представянето им по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от съделителите Г. В., З. К. и С. К. чрез адв. В. П. с вх.№ 490 от 03.02.2025г. /л.20/, в който жалбата се квалифицира като неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл. 269 ГПК относно пределите на въззивната проверка по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Определя се жалбата като бланкетна с искането да се преразгледа решението на РС-П., без в същата да има посочване на нито едно основание за неправилност, нито има каквато и да е обосновка загатваща, че има подобно посочване. И че жалбоподателят отправя упрек към съдебния състав, че му не е дал възможност да обясни всички книжа, за които той твърди, че са написани от баща му за разпределение на наличните ниви, тъй като на него лично са върнати и неговите и бащините ниви с решение на Земеделската комисия на с. П. от 1992г.

Поддържа се, че във ВЖ се правят разсъждения, които нямат нищо общо със съдебното решение, което показвало, че въззивният жалбоподател емоционално излага свои твърдения, които не са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Акцентира се на факта, че жалбоподателят се е лишил от възможността да подаде писмен отговор, както и да докаже твърденията си. Допълва, че въззивната жалба съдържала и реторични въпроси, на които въззивният жалбоподател сам си отговоря, без да вземе в предвид основни правни положения по смисъла на Закона за наследството, Семейния кодекс, Закона за лицата и семейството и Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Счита въззиваемата страна, че твърдението на жалбоподателя за някакви казани думи от дядо му Н. Г. Р., които той казал на въззивният жалбоподател преди да почине през 1976г., са недоказани и алогични, доколкото преди 1976г. едва ли някой е предполагал какво ще се случи през 1992г. Акцентира, че въззивният жалбоподател дори не знае кога е починал дядо му, тъй като от доказателствата по делото е видно, че това е станало през 1965 години, а не както той твърди през 1976г. като се вземе в предвид годината на раждане на въззивния жалбоподател — 1952г., или преди да почине дядо му той е бил малолетен, което водело до извода, че едва ли подобни въпроси са били актуални, още повече за малолетно дете. Допълва се, че въззивният жалбоподател не твърди, че дядо му Н. Р. е направил 3 разделение на притежаваните от него ниви, а че това е сторил баща му, но че по делото такива доказателства не са представени. Заключава, че въззивният жалбоподател е недоволен от решение дори бърка имотите, които са предмет на настоящето делбено дело. Счита, че решението на първоинстанционният съд е точно, правилно и обосновано и че по време на процеса няма допуснати процесуални нарушения и правата на всички страни в първата фаза на делбения процес са защитени. Твърди се, че решението е мотивирано и ясно са посочени доказателства, върху които съдът гради мотивите си. Молят ответниците по жалбата да се отхвърли доказателственото искане, свързано с представените наново вече представени частни книжа. Позовава се на настъпила преклузия по смисъла на чл. 266 от ГПК. Моли, да се оставят без уважение съображенията на въззивния жалбоподател, изложени във въззивната жалба поради нейната бланкетност и доколкото в нея нямало посочване на конкретен недостатък на съдебния акт и да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на С. Н.

Р., с вх.№5937 от 21.11.2024г., както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна, с вх.№490 от 03.02.2025г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е делбено и се развива в първата фаза по допускане на делбата-чл.341-чл.344 от Гражданския процесуален кодекс.

В исковата си молба с вх.№5066 от 07.12.2023г. /гр.д.№884/2023г. по описа на РС-П./, подадена от ищците -Г. Н. В. ЕГН-********** от гр.П., ул.

„Ч.“ №14, Т. С. К. ЕГН 57042045З7 гр.П., ул.”Н. С.“ №15, З. К. К. ЕГН ********** и С. К. К. ЕГН ********** и двамата от гр.П. ул.”Хаджи Рашко Хаджишшев”№40, ПРОТИВ Г. А. З., ЕГН 470205604З гр.П., ул.“Гълъбец „ №60, А. Г. З., ЕГН-********** гр.П. ул.“К.Ч.” №41Б ет.6,ап.5З, Н. Г. З., ЕГН********** гр.С. ул.”А.К.“ № 2А ет.5 ап.17, С. Н. Р. ЕГН-********** гр.П. ул.”М.Т.“№19 А, С. Д. Г., ЕГН-********** от с.Б. ул.”А.“ №10, С. Х. В., ЕГН ********** от с.Б. обл. П., ул.“Л.“№23, се твърди, че на 19.03.1965 година е починал общият на страните наследодател Н. Г. Р. съгласно Акт за смърт №6 от 20.0З.1965г. на Кметство с.П., бивш жител на с.П., като е оставил ищците и ответниците за свои единствени законни и преки наследници. В наследство от него останали недвижими имоти: 1./Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със Заповед РД-18-690 от 03.10.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ с.П., местност ПЕТЕЛОВО с площ от 17000кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-Нива, категория на земята-8-ма, при съседи 57580.325,6,1, 224,9,8 и ***. Твърди се, че правото на собственост върху имота е възстановено с решение №1 ППО, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ на поземлена комисия /ПК/-гр.П., с данъчна оценка от 595лв, съгласно Данъчна оценка Изх.№6307023122 от 31.03.2023г. на Община П..

2./ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по същата КККР, с адрес на ПИ-с.П. местност ЛИВАДИЩА, с площ от 4680кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория-8ма, при съседи: ПИ-ти с идентификатори: 57580.128.:15,7,8,5.

Твърди се, че правото на собственост върху имота е възстановено с решение 4

№01РЕП от 22.01.1999г. на ПК- гр.П., като имотът има данъчна оценка от 147.40лв, съгласно данъчна оценка Изх.№6307023121 от 31.03.2023г. на Община П.. Твърдят ищците, че страните не могат да поделят доброволно оставените им в наследство имоти, поради което молят да се допусне делба посочените два имота по начина индивидуализиран в исковата молба.