Решение № 5809 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5809 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100505920 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 19852 от 01.12.2023 г. по гр.д. № 8637/2023 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявения от Г. В. Д. срещу Е. П. З. иск с правно основА.е чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на сумата от 5000 лв., дължима по развален устен договор за паричен заем, сключен на 28.08.2020 г.

Решението е обжалвано от ищеца Г. В. Д. като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излага оплакване за неправилно определена от съда правна квалификация на предявения иск и допуснати процесуални нарушения във връзка с разпределянето на доказателствената тежест. Изтъква се, че по делото е доказано, че стрА.те са сключили устен договор за заем на 28.08.2020 г., като ищецът е предал на ответника исковата сума от 5000 лв. Поддържа се, че исковата молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, както и че в искането за връщане на даденото поради неизпълнение на договора от насрещната страна имплицитно се съдържа и искане за развалянето му. Въззивникът навежда довод, че с предявяването на исковата молба ищецът отправил в писмена форма изявление за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което било достигнало до знА.ето на длъжника чрез получаване на преписите от нея и така договорът за заем бил развален, поради което дадената сума следвало да бъде върната на заемодателя като дадена на отпаднало основА.е.

1

Сочи, че в конкретния случай, макар и да няма ясни доказателства за това в какъв срок длъжникът се е съгласил да плати, това задължение следвало да се оценява като такова без определен срок за изпълнение и длъжникът изпадал в забава от деня на поканата. Поддържа се, че е налице пълно виновно неизпълнение от страна на ответника, поради което и съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за ищеца е възникнало правото за развали едностранно сключения на 28.08.2020 г. договор. С оглед на тези доводи въззивникът счита за неправилен извода на районния съд, че договорът за заем не е развален от ищеца. Настоява обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения иск.

Насрещната страна Е. З. не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседА.е същата оспорва жалбата.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът Г. В. Д. твърди, че е предал на ответницата Е. П. З. сумата от 5000 лв. по силата на сключен между тях устен договор за заем от 28.08.2020 г., а последната се задължила да му върне заетата сума на 28.08.2021 г. ведно със законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди, че въпреки многобройните разговори с ответницата, до настоящия момент тази сума не била върната, в резултат на което ответницата се обогатила неоснователно с тази сума. Ищецът е отправил искане да се осъди ответницата да му върне сумата 5000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указА.е ищецът да посочи на какво основА.е претендира връщането на сумата – връщане на дадена по силата на устен договор за заем сума, или предявява иск за връщането й поради неоснователно обогатяване, предвид твърдението му, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата.

С уточнителна молба от 21.03.2023 г. ищецът е заявил, че претендира връщането на процесната сума от ответницата поради неоснователно обогатяване, като предаването, съответно получаването на сумата е станало без наличието на някакво правоотношение.

Първоинстанционният съд, констатирайки наличието на противоречащи твърдения в исковата и в уточнителната молба /в исковата молба се твърди, че между стрА.те е сключен договор за заем, а в уточнителната – че предаването на сумата е станало без наличие на правоотношение/ и предвид разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, отново е оставил без движение исковата молба с указА.е ищецът да посочи: дали твърди, че с ответника са сключили устен договор за заем за сумата 5000 лв. при задължение на ответника да върне сумата до 28.08.2021 г., или твърди, че сумата е предоставена от него на ответницата без наличието на правно основА.е за това.

В изпълнение на тези указА.я с уточняваща молба от 16.05.2023 г. ищецът е изложил твърдение, че поради материални затруднения ответницата го помолила в началото на м. август 2020 г. да й даде в заем сумата от 5000 лв., като тази сума й била дадена от него на 2

28.08.2020 г., а ответницата се задължила да върне заетата сума на 28.08.2021 г. Твърди, че поради финансовите си затруднения ответницата го помолила да изчака и му обещала да върне сумата след като продаде притежавА.те от нея земеделски земи. Твърди, че с устна покана, отправена до ответницата през 2022 г., той я уведомил, че прекратява всякакви отношение с нея и разваля договора за заем. До настоящия момент на ищеца не били върнати дадените в заем суми от ответницата, въпреки многократните устни покА. и даване на срокове за доброволно изпълнение. Ищецът заявява, че претендира връщане на исковата сума от 5000 лв. по развален договор за заем – като получена на отпаднало с обратна сила основА.е. Изтъква, че след като през 2022 г. заявил на ответницата, че разваля договора за заем, това изявление изпълва основА.ето на иска за неоснователно обогатяване съгласно третия фактически състав на чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за реституция на даденото при надлежно упражнено право на разваляне на договора. Изтъква, че договорът за заем бил развален едностранно от заемодателя с устната покана, достигнала до заемополучателя, която покана съдържа волеизявлението за разваляне, като договорът се счита за развален с изтичане на срока, даден за изпълнение.

В писмения си отговор ответницата оспорва иска. На първо място излага възражения за недопустимост на иска поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в неяснота на какво основА.е ищецът претендира връщане на сумата. Ответницата излага и съображения за неоснователност на иска. Твърди, че не познава ищеца и никога не е имала никакви отношения с него. Оспорва твърдението в исковата молба, че се е срещала с ищеца на 28.08.2020 г. и той й е предал сума от 5000 лв., както и твърдението, че тя го е молила в началото на м. август 2020 г. да му даде в заем тази сума поради изпадането й във финансови затруднения. Твърди, че на 05.08.2020 г. е продала недвижим имот в гр. София, а отделно от това в този период е получавала и трудово възнаграждение. Оспорва и твърдението, че е била уведомявана от ищеца, че „договорът” между тях е развален.

Въззивният съд, след преценка на събрА.те по делото доказателства във връзка с наведените от стрА.те доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основА.е чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД – за връщане на исковата сума от 5000 лв., получена от ответницата на отпаднало основА.е – развален договор за заем, сключен с ищеца. Тази правна квалификация се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба и уточнителните му молби, че е предал на ответницата сумата от 5000 лв. на конкретно основА.е – договор за заем, който договор е бил развален от него поради неизпълнение на задълженията на ответницата, и заявения петитум за връщане на сумата като получена на отпадналото с обратна сила основА.е. Правната квалификация на предявената претенция се определя от съда въз основа изложените в исковата молба фактически твърдения и отправеното искане. В исковата молба ищецът е въвел твърдения за сключен с ответницата договор за заем и неизпълнение на задължението на последната да върне заетата сума, като същевременно е заявил, че ответницата неоснователно се е обогатила с тази сума. Първоинстанционният съд е дал ясни, конкретни и законосъобразни указА.я до ищеца за изясняване на процесуалната му воля относно основА.ето, на което 3 претендира връщане на сумата. В уточнителните си молби ищецът е изложил твърдение, че е направил изявление за разваляне на договора за заем, и е заявил, че претендира връщането на сумата на основА.е разваления договор, т.е. поради отпадналото основА.е за получаване на сумата. Тези изявления на ищеца, дадени в изпълнение на точните и законосъобразни указА.я на съда, недвусмислено сочат, че претенцията на ищеца за заплащане на исковата сума не е за реално изпълнение на задължението на ответницата по договора за заем, а е за връщане на тази сума като получена при отпаднало основА.е, т.е. основава се на неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, каквато правна квалификация е възприета от първоинстанционния съд и на основА.е на която е разгледан предявения иск. С оглед на това е неоснователно направеното във въззивната жалба възражение, че съдът неправилно е определил правната квалификация на предявения иск.

Следва да се посочи, че това възражение е бланкетно и голословно, доколкото въззивникът не сочи друга правна квалификация на предявения от него иск, различна от приетата от районния съд, а и в изложените в жалбата доводи за доказаност на претенцията същият се позовава именно на фактическия състав на иска по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

По иска с правно основА.е чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД следва да се установи, че ищецът е престирал нещо на ответника на конкретно основА.е, което впоследствие е отпаднало с обратна сила. В случая с оглед твърденията на ищеца, че е предоставил исковата сума на ответницата по силата на сключен между тях договор за заем, по който последната не е изпълнила задължението си за връщане на заетата сума, и ищецът е отправил до нея изявление за разваляне на договора, и предвид направените от ответницата оспорвА.я, в тежест на ищеца е да докаже реалното предаване на сумата на ответницата въз основа на постигнато съгласие за предоставянето й в заем, както и че е било налице основА.е за разваляне на договора и същият е упражнил възникналото право за разваляне на договора с едностранно изявление до насрещната страна. В този смисъл е разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест с доклада по делото.

За установяване на горепосочените обстоятелства, които са предмет на предявения иск по чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, ищецът е ангажирал гласни доказателства – показА.я на свидетелите М. Л. и А. А.. Свидетелят М. Л. сочи в показА.ята си, че е запознат със случая с Е. З. от ищеца и е присъствал няколко пъти на срещи между тях по повод даване в заем на суми. Свидетелят Л. твърди, че в края на август 2020 г. придружавал ищеца на среща с „дамата”, състояла се в кв. „Левски Г”, до пицария „Вики”, при която ищецът й предал сума от около 5000 лв., като по време на предаване на сумата свидетелят бил в колата, на около 12 метра от тях. Свидетелят А. А. твърди, че не познава лично Е. З., но знае от ищеца, че той й е давал пари. Свидетелят А. присъствал на случай, при който ищецът дал пари на Е. през 2019 г. Ищецът бил споделял на свидетеля, че през 2020 г. също е давал пари на Е. и тя не му е върнала тези пари. Други доказателства, освен горепосочените свидетелски показА.я, не са ангажирА. от ищеца.

Въззивният съд намира, че горепосочените гласни доказателства не установяват по несъмнен начин релевантното за предявения иск обстоятелство, че процесната сума е 4 предадена на ответницата на твърдяната в исковата молба дата 28.08.2020 г. въз основа на постигната между тях уговорка за предоставяне на сумата в заем. Свидетелят Л., който сочи в показА.ята си, че е придружавал ищеца в края на м. август 2020 г. при срещата му с Е. З., при която й е предоставил парична сума, не твърди да е познавал Е. Захариава, а от показА.ята му не става ясно как той е разпознал именно ответницата като лицето, на което ищецът е предал сумата по време на тази среща. Освен това, дори и да се приеме, че на въпросната среща този свидетел е възприел предаването на парична сума от ищеца именно на ответницата З., от показА.ята му не се установява предаването на сумата, на което той е бил очевидец, да е било именно на основА.е заем, а не на основА.е друго отношение между стрА.те. Не съществува законова презумпция, която да замести доказването на основА.ето, на която сумата е предадена. Доколкото ищецът твърди, че това основА.е е договор за заем, следва да се докаже по делото не само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем, но и другия съществен елемент на този договор, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника, както и останалите условия на договора, ако има такава. В тази връзка следва да се отчете и изложеното от св. Л. обстоятелство, че неколкократно ищецът е предоставял суми на ответницата, както и представената разписка от „Easy pay” за преведена сума от ищеца на ответника /без посочено основА.е/, които обстоятелства са индиция за наличие на други отношения между ищеца и ответницата. От друга страна, показА.ята на свидетеля А. не доставят пряка доказателствена информация относно твърдяното предаване на процесната сума в заем на ответницата, доколкото този свидетел излага непосредствени възприятия за среща между ищеца и ответницата през 2019 г., но не е присъствал на „случая от 2020 г.”, т.е. той не е пряк очевидец на процесното твърдяно от ищеца предаване в заем сума на 28.08.2020 г.