Определение № 674 от 16.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. Пловдив, 15.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20225300500493 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба на „Теленор България“ЕАД, ЕИК 130460283, подадена чрез пълномощника адвокат В.Н., против Разпореждане от 22.12.2021 г., инкорпорирано в Заповед № 10866 от 22.12.2021 г. постановена по ч.г.д.№ 19 973/2021г. по описа на РС Пловдив, XXIII гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите: 74,97 лв. - неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020г.; 46,45 лв. - начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартна цена на устройство без абонамент; 54,09 лв. - неустойка в размер, който не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020 г.; 174,96 лв. неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020г; 426,07 лв. - начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа, че районният съд погрешно е възприел претендираните неустойки за необосновано високи и клаузите, които ги уреждат за неравноправни. Оспорва се отхвърлянето на претенциите за разликата в цената на мобилни устройства като се сочи, че с тях се цели да се обезщети жалбоподателя за направените значителни отстъпки от пазарната цена на предоставените устройства, предвид недобросъвестността на потребителя. Моли да се отмени разпореждането в отхвърлителната част и да се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.

Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

1

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за горепосочените суми след като е приел, че от потребителя се претендира да заплати необосновано висока и определяема неустойка без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги, поради което неустойката е установена в противоречие с добрите нрави и излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи.

Въз основа на изложеното районният съд е достигнал до извода, че установените клаузи за неустойка, според които задължението за неустойка е в размер до три стандартни месечни абонамента за всяка една СИМ карта/номер, са нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, поради което не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги, който извод е обосновал с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Също така, според РС неустойка, която предвижда, че при прекратяване на договора за лизинг, лизингополучателят дължи неустойка в размер на разликата в цената, на която лизингодателят условно би продал устройството и тази, на която го е предоставил по договор за лизинг, е поначало нищожна, тъй като подобна неустойка цели да обезщети вреди, който не стоят в причинна връзка с развалянето на лизинговия договор.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.

С обжалваната част на разпореждането заявителят „Теленор България“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. Т. Н. с ЕГН: **********, за следните суми:

74,97 лв. - неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020г. по Допълнително споразумение от 07.06.2018г към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* вследствие на неизпълнението съгласно Раздел IV. чл. 3 от споразумението;

46,45 лв. - сума, начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартна цена на предоставено по договора мобилно устройство, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по Допълнително споразумение от 07.06.2018г към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********;

54,09 лв. - неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 20.06.2019г.;

174,96 лв. - неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020г по Допълнително споразумение от 15.11.2019г към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********;

426,07 лв. - сума, начислена във фактура № 7305447763/05.06.2020г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг вследствие на неизпълнението по споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер +*********.

В заявлението е посочено, че абонатът не е изпълнил свои месечни задължения, съобразно използваните от него услуги по договори за предпочетени номера +*********, +*********, +*********, което е ангажирало договорната му отговорност за заплащането на 2 неустойки в общ размер на 304, 02 лева ( 74, 97 лева за предпочетен номер +*********; 54, 09 лева за предпочетен номер +********* и 174, 96 лева за предпочетен номер +********* ), поради предсрочното прекратяване на договорния абонамент, представляващи стойността на 3 месечни абонаментни вноски по всеки от договорите. Също така според заявителя, поради неизпълнение от потребителя на договорните му задължения по отношение на предпочетени номера +********* и +*********, потребителят дължи заплащането и на направени отстъпки от цената на предоставени мобилни устройства. За предпочетен номер +********* се претендира сумата в размер на 46,45 лв. като съразмерна част на направени отстъпки от стандартна цена за предоставено мобилно устройство без абонамент, а за предпочетен номер +********* - сумата в размер на 426,07 лв. като разлика между цената на устройството без абонамент и преферциална цена по договор за лизинг.

Заявителят е поскал издаване на заповедта за изпълнение за вземанията за неустойки и отстъпки въз основа на Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 07.06.2018 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 20.06.2019 г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 15.11.2019 г.

Видно от представените заверени копия на Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 07.06.2018 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 20.06.2019 г., договорени са идентични клаузи, регламентиращи отговорността на абоната. Според тези клаузи, в случай на прекратяване на договорите преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаменти. В допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, и в случаите, в които е предоставено устройство за ползването на услугите, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройствата / в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му / в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Спорните клаузи в Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 15.11.2019 г. са съответстващи на горните като е добавено, че месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката, е най-високият според условията на плана. Посоченото е, че в допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различни стойности на месечни абонаменти, и в случаите, в които е предоставено устройство за ползването на услугите, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройствата / в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му / в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договора.

В случая в процесните договори от една страна е предвидена неустойка в размер на 3 три стандартни месечни такси, а от друга неустойка - формирана от получената отстъпка в месечните такси, ведно с трета такава – съставляваща отстъпка в продажна цена на устройство. Съдът намира, че вредите на кредитора не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се предоставя. Вредите не следва да се определят и като съвкупност от месечни абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни абонаментни вноски, ведно с допълнителна сума за предоставени устройства за оставащия срок на прекратения договор, с което се обосновава извод за вероятната неравноправност на клаузите. В този смисъл с клаузата за заплащането на отстъпки се обосновава и определянето на друга цена за предадените устройства, тъй като чрез тази клауза се променят първоначално договорената стойност на същите. Въззивният съд намира, че следва в един състезателен процес да се провери дали договорените неустойки се явяват необосновано високи, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. На този етап е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такива неравноправни клаузи, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.

Ето защо, съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за горепосочени суми, т.к. основанието на което се претендират представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор.