Решение № 57 от 17.01.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……….../………01.2020г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №1550 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.З.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.И.К., в качеството ѝ на особен представител, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: ***, против Решение №3447/24.07.2019г. по гр.д.№9168/2018г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Васил Левски“ №114, ет.мецанин, представлявано от Р Г А и Т Я К, действащи чрез юрк.Н.С., против жалбоподателя иск, с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия вземанията по Договор за кредит за закупуване на стоки №257419/08.04.2017г. сключен с “Банка ДСК“ ЕАД, които са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение от 12.01.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017г., както следва: сумата от 1093.64лв., представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда-22.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 270.99лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 27.04.2017г.-12.01.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4179/2017г. на РС Варна.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че решаващият съд не е обсъдил оспорването на валидността на Договора за стоков кредит от 08.04.2018г. и по конкретно липсата на необходимата преддоговорна информация от страна кредитора към заемополучателя по Стандартен европейски формуляр, както и оплакването за недействителност на клаузите за уговорена лихва и годишният процент на разходите в размер на 47.70 % годишно. Сочи се още, че липсва обсъждане на доводите за прекомерност на възнаградителната лихва и липсата на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на заема. Поддържа се, че кредиторът не е изпълнил в цялост задълженията си, тъй като не е предоставил необходимата преддоговорна информация на заемополучателя по Стандартен европейски формуляр.

Поддържа се още, че е налице недействителност на клаузите за лихви и ГПР, тъй като в противоречие с императивният текст на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора не е изложена на информация как е определено задължението за заплащане на годишен процент на разходи в размер 47.70 % годишно. Твърди се, че в договора липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по заема /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47.70 %/. Твърди се, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.143, т.5 от ЗЗП вр. с чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.21, ал.1 от ЗПК, като са изложени подробни съображения. На следващо място се оспорват изводите на съдът за уведомяване в хода на процеса на длъжника за сключването на договор за цесия, респективно за настъпила предсрочна изискуемост, чрез назначеният му особен представител, като са развити подробни съображения. Поддържа се, че връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника, поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага, като е посочена относима съдебна практика. На последно място, се оспорват изводите на съдът относно настъпването на предсрочна изискуемост на задължението, като се сочи, че предпоставките за това не са се осъществили, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа се, че подаването за заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, не значи, че волеизявлението е надлежно съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва на длъжника, а заявителят няма задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 от ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост. Поддържа се, че приложеното към исковата молба уведомление, не е равнозначно на надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита в смисъла на възприетото в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г.на ВКС, което според Решение №123 от 09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г. на ВКС, II г.о. намира приложение и в хипотеза на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а не само по чл.417 от ГПК. Поддържа се, че след като предсрочната изискуемост на кредита, не е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, че предявеният установителен иск е изцяло неоснователен. Поддържа се още, че процесният договор за цесия не е породил действие по отношение на длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, същият не е бил уведомен за извършената цесия, респективно не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по Договор за потребителски паричен кредит №2720742 от 05.01.2019г. С оглед изложеното, се моли за отмяна атакуваното решение и постановяване на ново от въззивният съд, с което да се отхвърлят предявените претенции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание назначеният особен представител на въззивника не се явява, като от същия е постъпила писмена защита, с които са развити подробни съображения в подкрепа на подадената въззивна жалба и се моли за нейното уважаване.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем изразява становище неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че Д.З.И. дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД вземанията по Договор за кредит за закупуване на стоки №257419/08.04.2017г. сключен с “Банка ДСК“ ЕАД, които са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение от 12.01.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017г., както следва: сумата от 1093.64лв., представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-22.03.2018г. до изплащането ѝ и сумата от 270.99лв., представляваща възнаградителна договорна лихва, начислена за периода 27.04.2017г.-12.01.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4179/2017г. на РС Варна.

В исковата молба се твърди, че на 08.04.2017г. между “Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който банката предоставила на ответника паричен заем в размер на 1210.59лв. за закупуване стоки, като заемателят се задължил да върне въпросната сума, ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на 374.75лв., чрез 18 месечни анюитетни вноски в размер на 90.26лв. всяка. Твърди се, че длъжникът платил първите три вноски, след което считано от м.07.2017г. преустановил плащанията. Поддържа се, че според клаузите от договора и приложимите ОУ, считано от настъпване на падежа на третата неплатена вноска, е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора, за което кредиторът е уведомил длъжника с покана, изпратена на 29.01.2018г. Поддържа се, че предвид изложеното понастоящем ответникът дължи на кредитора всички месечни анюитетни вноски, включващи главницата и възнаградителна лихва, в предявените размери и периоди. Сочи се, че с Договор за цесия, ведно с Приложение от 12.01.2018г. към него, сключени между първоначалния кредитор и ищеца, в полза на втория са прехвърлени всички вземания по процесния договор за кредит, за което длъжникът е уведомен. Сочи се, че новият кредитор, е инициирал заповедно производство за дължимите суми, в резултат от което в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, респективно за ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите исковете.

С постъпилият в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба подаден от особеният представител на ответника, се поддържа становище за неоснователност на предявеният иск, поради нищожност на договора за кредит, с оглед противоречието му със закона и морала и поради липса на предоставена информация на длъжника по стандартен европейски формуляр. Поддържа се още, че част клаузите на договора са нищожни като неравноправни и с оглед липсата на индивидуално договаряне, като са развити подробни съображения. На следващо място се поддържа становище за неоснователност на претенциите, предвид ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането и с оглед неуведомяването на длъжника за извършената цесията в полза на ищеца. Моли се за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца-“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поддържа становище за основателност на исковете и моли за тяхното уважаване.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд за действителност на договора за кредит, за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по същия и за осъществяване на транслативният ефект на договора за цесия. Така направените оспорвания, не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото не е налице спор и от приетите преписи от Договора за стоков кредит от 08.04.2018г., ведно с Погасителен план и Общи условия, е видно, че на посочената дата между ответника и “Банка ДСК“ ЕАД, е сключен договор, по силата на който на първия е предоставен кредит в размер на 1210.59лв., който следва да се погаси в срок до 08.10.2018г., ведно с плащане възнаградителна лихва от 39.58 % в размер на 389.32лв., на 18 месечни вноски от по 90.26лв., с падеж 27 число на съответният месец. Установява се още, че част от сумата по кредита, а именно 1099лв., са предназначени за закупуване на ел.уред-сушилня, а остатъка от 111.59лв. е послужил за заплащане на премия по застраховка на плащанията “Стандарт+“, както и че сумите са усвоени безкасово, чрез превеждането им по сметка на търговеца, съответно на застрахователят. Според чл.7 от договора размера на годишният процент на разходите /ГПР/, е 47.7 % и може да променян при условията предвидени в ОУ. В чл.9 от договора се съдържа декларативно изявление на кредитополучателят, че е получил преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора. В чл.6 от ОУ към договора за кредит, е посочен начина на формиране на ГПР, както и че същия не включва разходите, които ще последват при неизпълнение от страна на кредитополучателя. Според чл.12 от ОУ при забавено плащане на погасителна вноска с повече от 90 дни цялото задължение за главница, става автоматично предсрочно изискуемо, като върху същото се дължи лихва за забава в размер определен чрез завишаване на договорената възнаградителната лихва с 10 %. В чл.13 от ОУ е предвидено право на кредитора на превърне вземането по договора за кредит в предсрочно изискуемо при забава в плащането на погасителни вноски.