Решение № 383 от 26.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2016/2025
- Вид
- Решение № 383
- Подписан
- 26.03.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.16, ал.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.63, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 383 гр. София, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000502016 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищeцът в първоинстанционното производство Р. Н. И., в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 12.05.2025 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 19.05.2025 г.), обжалва с въззивна жалба вх.№ 2594/2652 от 22.05.2025 г. изцяло Решение № 93/31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 367/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което искът му срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД е отхвърлен за сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат М.
Н. с надлежно учредена по делото представителна власт, с пълномощно приложено на л.4 от първоинстанционното дело.
С определение № 516/12.09.2024 г. първоинстанционният съд е освободил ищеца частично от дължимата държавна такса за разликата над 150 лв. до дължимата от 1040 лв.
Съобразно това определение въззивникът е внесъл и дължимата държавна такса от 75 лв. за въззивно обжалване с вносен документ от 1
12.06.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 2961/3049 от 16.06.2025 г.
Предвид горното въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима.
Въззивникът твърди неправилност на извода на първостепенния съд, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че евентуалните травми, претендирани от него, са в причинна връзка с процесното ПТП. Поддържа се и неоснователност на доводите на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелката Д. Д. са в противоречие с твърденията по исковата молба, както и че същата е заинтересована от изхода на делото. Развиват се подробни доводи по съществото на спора във връзка с така релевираните възражения. Поддържа се, че при липса на други доказателства по делото, които пряко или косвено да сочат, че ищецът е пострадал при други обстоятелства, при преценката по реда на чл.172 от ГПК не са налице основания на решаващия състав да не кредитира показанията на свидетеля, който е възприел непосредствено състоянието на пострадалото лице.
Моли съда да отмени като неправилно обжалваното решение и да присъди обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът в първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез процесуалния му представител адвокат И. с пълномощно по делото.
Оспорва изцяло въззивната жалба като напълно неоснователна.
Поддържа необоснованост на твърденията в нея. Противопоставя се на допускането на заявените с въззивната жалба доказателствени искания. Не ангажира доказателства.
С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба Решение № 93/31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 367/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, се обжалва в неговата цялост.
В съдебно заседание, въззивникът чрез процесуалния си представител моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер, ведно със 2 законната лихва от 25.04.2024 г. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемият чрез своя процесуален представител в писмено становище оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробните съображения изложени в становището. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Прави евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Окръжен съд-Монтана е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ (доколкото претендира законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя 25.04.2024 г.) и чл.497 КЗ (за собствената забава на застрахователя и след изтичане на законоустановения срок за изплащане на застрахователно обезщетение) предявени от Р. Н. И. против ЗД „ БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11723-50/44 от 05.04.2024 г., както и от неоспореното от страните и прието пред първата инстанция заключение на САТЕ, се установява, че на 05.04.2024 г., около 12,35 ч., в светлата част на денонощието, на път І-1 (Е79), при км 113+000 (между гр.Монтана и гр.Враца), с двупосочно движение с десен завой посока Враца и ляв завой посока Монтана, настъпва пътно-транспортно произшествие между л.а.м. „Мерцедес МЛ 55 АМГ“ с ДК № ***, с валидна към 05.04.2024 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/123003426882 и т.а.м. „Рено Мастер“ с ДК № ***, управляван от ищеца.
Лек автомобил Мерцедес се е движил по пътя в посока от гр.Монтана 3 към гр.Враца, като при км 113+000 е следвало да премине през десен завой, като в тази посока лентата за движение е само една и е разделена от лентите за насрещно движение от цяла непрекъсната линия. Управляваният от ищеца автомобил се движел в обратната посока от гр.Враца към гр.Монтана, който е следвало да премине през ляв за него завой, движейки се в полагащата му се пътна лента. В посоката на движения на лек автомобил Рено, лентите за движение са две, разделени от единична прекъсната линия. В даден момент и при км 113+000 водачът на лек автомобил Мерцедес безпричинно навлиза в лентата за насрещно движение, по която правомерно се движи товарен автомобил Рено Мастер, при която настъпва удар между двете превозни средства, като инициалният контакт за лекия автомобил е в областта на лявата му предна челна част, а за товарния автомобил е в областта на лявата му странична част. Ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за насрещно движение, по която правомерно се е движил товарния автомобил в посока гр.Монтана.
Вещото лице установява, че скоростта на движение на двата автомобила, в условията на произшествието, не е в причинно-следствена връзка с настъпването му. Причина за същото са субективните действия на водача на лек автомобил Мерцедес, който безпричинно и неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение по която в същия момент, но в срещуположна посока се е движил товарен автомобил Рено, пресичайки вляво пътната маркировка М1, която е забранена за пресичане и застъпване.
След произшествието ищецът не посетил болница, съответно не е преминал на медицински преглед, а вечерта отишъл в дома на бившата си съпруга.
По делото не е ангажирана никаква медицинска документация за извършени прегледи. Представена е рентгенова снимка, направена пет дена след произшествието на 10.04.2024 г. Ищецът не се е явил пред вещото лице Д. И. за амбулаторен преглед, поради което и прието по делото заключение на СМЕ се базира единствено и само на рентгенологичното изследване от 10.04.2024 г., от разчитането на което, приложено по делото, при ищеца се установяват счупвания на VІ-то, VІІ-мо и VІІІ-мо ребра в лява гръдна половина и на трансверзалния /страничен/ израстък на седми шиен прешлен С7. Оздравителният период на такива травми, при липса на усложнения, е 4 около 1,5-2 месеца. Вещото лице сочи, че като вид, характер и локализация, така получените от ищеца увреждания добре отговарят и са могли /с много голяма степен на вероятност/ да са получени при станалото на 05.04.2024 г.
ПТП.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред първоинстанционния съд са събрани С.ските показания на бившата съпруга на ищеца Д. И. Д..
Свидетелката установява, че в деня на инцидента Р. й се обадил и от него разбрала за случилото се, а вечерта той дошъл в дома й, тъй като след развода им живее сам. Ищецът бил уплашен, имал насиняване в областта на ребрата.
Свидетелката му дала обезболяващи, направила му компрес с риванол и спирт, правила му студени компреси. На следващия ден ищецът отишъл на лекар и му установили счупвания и нещо на прешлени на врата. Около седмица ищецът останал при бившата си съпруга, която му помагала. След произшествието Р. спрял да общува, не извеждал детето си и не го вземал в порядъка, в който трябвало.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал пряката причинна връзка между настъпилото произшествие и твърдените получени от него травматични увреди и отхвърлил изцяло исковата му претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в 5 сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 25.04.2024 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 25.07.2024 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния съд на 14.08.2024 г., т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.04.2024 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС. Този факт не е оспорен от ответното застрахователно дружество.
Безспорно и с доказателствата по делото, включително неоспорената от ответника САТЕ се установяват деянието, авторството и виновното поведение на водача М. С. З., която в нарушение на правилата за движение по пътищата чл.20, ал.1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП, не е контролирала непрекъснато 6 управляваното от нея пътно превозно средство, в резултат на което пресякла в нарушение на нормата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП единична непрекъсната линия и навлязла в нарушение по чл.16, ал.1, пр.2 от ЗДвП в лентата за насрещно движение срещу движещия се правомерно в своята пътна лента товарен автомобил, управляван от ищеца.
Разпечатката съдържа 49 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/426086de-64a4-4708-a66d-c665fdd18f52