Решение № 73 от 04.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000679 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №260486 от 03.06.2025 г. от С. А. Й.

ЕГН ********** от с. Е.“ №8 – чрез пълномощника му адв. П. К., с адрес за призоваване: гр. К.“ №6, офис 10 против решение №260005/09.05.2025г., постановено по т.д. №375/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А. Й. против „Хук – Кобург – Алгемайне ферзихерунг“

АД

/HUK-COBURG-ALLGEMEINE

VERSICHERUNG AG/, със седалище и адрес на управление: Федерална Република Германия, гр. Кобург, 96444, Банхофплац, с номер в Търговския регистър HRB 465, със съдебен адрес в България: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №23, вх. А, ет.2 – адвокатско дружество „К.И. и Я.Н.“ иск за заплащане на сумата 51 129.18 евро /равностойност в лева - 100 000 лева/, частично от 102258.37 евро /равностойност в лева - 200 000 лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на сина му Г.С.А., настъпила вследствие на ПТП на 08.06.2018г., на територията на Германия, Федерален окръг Фулда, между Рюкерс – юг и Марбах – север, по вина на водача на лек автомобил 1

„Опел“, модел „Agila“, рег. №..., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2018г. до окончателното и изплащане и е осъден С. А. Й. да заплати на „Хук – Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АД /HUK-COBURG-ALLGEMEINE VERSICHERUNG AG/ сумата 3 705.59 евро /7 247. 52 лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение и 569.78 евро /1114.40 лева/ – разноски за експертизи и преводи на документи.

Оплакванията в жалбата са за допуснато процесуално нарушение от съда като той е ценил само част от показанията на разпитаните свидетели, а не ги е обсъдил в тяхната цялост и не е изяснил въпроса за отношенията между ищеца и неговия син. Счита, че ищецът като баща на Г.С.А. попада в категорията лица, за които съобразно приложимото германско законодателство се презюмира, че е имал особена лична връзка на близост, поради което търпи емоционални страдания от смъртта му. Поддържа, че такава презумпция е налице и тя не е оборена чрез събраните доказателства.

Счита, че е налице и извънсъдебно признание на иска от ответното дружество чрез кореспондента, тъй като на ищците е предложено заплащане на обезщетения от по 5 000 евро, а и в отговора на исковата молба липсва възражение за недължимост на обезщетение по отношение на С. Й., поради липса на близки отношения с починалия. В тази връзка счита, че съдът се е произнесъл за липса на близки отношения между двамата и за недоказаност на търпени от бащата болки и страдания, произтичащи от смъртта на Г., без да има своевременно наведено възражение от застрахователя.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и осъждане на ответника да заплати претендираното обезщетение. Претендира се и определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата за осъщественото от адв. К. безплатно процесуално представителство на ищеца пред Апелативен съд – Пловдив.

Постъпил е отговор вх. №260587/10.07.2025г. по въззивната жалба от „Хук – Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АД /HUK-COBURG-ALLGEMEINE VERSICHERUNG AG/, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №23, вх. А, ет.2 – адвокатско дружество „К.И. и Я.Н.“ - чрез упълномощения процесуален представител на дружеството адв. Д. М., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата и на изложените в нея доводи.

Поддържа становище, че ищецът не е полагал никакви грижи за сина си по 2 неговото отглеждане и възпитание, още от неговото раждане. Намира за правилен извода на съда, че между ищеца и Г. не е съществувала типичната близост между родител и дете, поради което няма право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му.

Постъпила е въззивна жалба вх. №260516 от 10.06.2025г. от „Хук – Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АД /HUK-COBURG-ALLGEMEINE VERSICHERUNG AG/, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №23, вх. А, ет.2 – адвокатско дружество „К.И. и Я.Н.“ - чрез упълномощения процесуален представител на дружеството адв. Д. М. против решение №260005/09.05.2025г., постановено по т.д. №375/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, с която е осъдено „Хук – Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АД /HUK-COBURG-ALLGEMEINE VERSICHERUNG AG/ да заплати на Н. А. Т. сумата 76 693.78 евро /с равностойност в лева - 150 000 лева/, частично от 102258.37 евро /равностойност в лева - 200 000 лева/ обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на сина и Г.С.А., настъпила вследствие на ПТП на 08.06.2018г., на територията на Германия, Федерален окръг Фулда, между Рюкерс – юг и Марбах – север, по вина на водача на лек автомобил „Опел“, модел „Agila“, рег. №..., ведно със законната лихва, считано от 04.03.2020г. до окончателното и изплащане, да заплати на адв. П. К. сумата 6 841.08 евро /13 380 лева/ – адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство и защита на ищцата в производството пред Окръжен съд – Стара Загора, а по сметка на ОС – Стара Загора – държавна такса в размер на 3067.75 евро /6 000 лева/.

Жалбоподателят счита за недоказано по делото настъпването на пътно – транспортното произшествие на 08.06.2018г. по вина на водачката А.М.Х. в качеството и на водач на лек автомобил „Опел“, модел „Agila“, рег. №... и наличието на причинна връзка между нейно противоправно поведение и смъртта на сина на ищците А.. Затова намира, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.

Второто основно оплакване в жалбата е че при направения от първоинстанционния съд правилен извод за приложим чужд материален закон, а именно правото на Федерална Република Германия, при определяне размера на обезщетението, дължимо на Н. А. Т. неправилно е приложено 3 българското материално право – чл.52 от ЗЗД. Счита, че в тази насока съдът неправилно е тълкувал възможността да се използва дерогацията, предвидена в чл.16 от Регламент /ЕО/ №864/2007, като приетото от съда не в съответствие с решение от 05.09.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело С-86/2023г., постановено по отправено от Върховния касационен съд на Република България преюдициално запитване за тълкуване на чл.16 от Регламент /ЕО/ №864/2007на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /Регламент „Рим II“/.

Намира, че при определяне на размера на обезщетението е приложима нормата на пар.844 ал.3 от Германския Граждански кодекс /BGB/, която разпоредба защитава правата и интересите на пострадалите лица по начин, съответстващ на нормата на чл.52 от ЗЗД.

Дори и условно да се приеме, че при определяне размера на обезщетението би била приложима нормата на чл.52 от ЗЗД, счита, че съдът не е изложил конкретни релевантни факти за формиране на извода, че справедливият размер на обезщетението на ищцата възлиза на 76 693.78 евро /с равностойност в лева - 150 000 лева/. Счита, че съдът не е отчел обстоятелството, че загиналият е пълнолетно лице и че е живеел отделно от ищцата – обстоятелства, които не предполагат толкова висок размер на обезщетението.

Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено, а претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, предявена от Н. А. Т. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Постъпил е отговор вх. №260675/14.08.2025г. по въззивната жалба на „Хук – Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АД /HUK-COBURG-ALLGEMEINE VERSICHERUNG AG/ от ищцата Н. А. Т. – чрез нейния процесуален представител адв. П. К., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата и на изложените в нея доводи. Намира, че от събраните писмени доказателства и от заключението на САТЕ се установяват причините за възникване на ПТП и че те се дължат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Опел“, модел „Agila“, рег. №.... Причинната връзка на ПТП със смъртта на пострадалия Г. А. намира за установена на база писмените доказателства – медицинска документация и заключението на СМЕ.

4

Поддържа становище, че доколкото в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е инкорпориран основен принцип на правото в Република България, следва да намери приложение именно той. Намира, че това е повелителна норма в защита на съществен обществен интерес, който не може да бъде постигнат чрез прилагане на чуждото материално право. Счита, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение на Н. А. Т. е съобразен с интензитета и продължителността на болки, страдания и емоционални преживявания, близката връзка между ищцата и нейния син, мъката от загубата на единственото и дете и негативните последици за здравословното и състояние.

Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. за адв. К. за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищцата във въззивното производство.

Постъпила е частна жалба вх. №260693 от 21.08.2025г. от Н. А. Т. и С.

А. Й. – чрез пълномощника им адв. П. К. против определение №260119/04.08.2025г., постановено по т.д. №375/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молба вх.

№260488/03.06.2025г. на Н. А. Т. и С. А. Й. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските относно заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното дружество.

Жалбоподателите считат, че при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение не е съобразен обема на извършената работа от процесуалния представител, както и обстоятелството, че делото не е с правна и фактическа сложност. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а разноските, присъдени на ответника да бъдат намалени.

Постъпил е отговор вх. №260798 от 14.10.2025г. по частната жалба от адв. Д. М. – пълномощник на „Хук – Кобург – Алгемайне ферзихерунг“ АД /HUK-COBURG-ALLGEMEINE VERSICHERUNG AG/, с който е изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа становище, че се касае за производство, продължило шест години, през който период са проведени много съдебни заседания, назначени са експертизи, разпитвани са свидетели като във всички действия активно е участвал представител на ответника. Като допълнителен аргумент излага и обстоятелството, че размерът на дължимото 5 на ответника възнаграждение съответства на това, което се присъжда на процесуалния представител на ищцата и е определен по същия ред.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Ищците С. А. Й. ЕГН ********** от с. Е.“ №8 и Н. А. Т. ЕГН ********** от с. Р.“ №6 – чрез пълномощника им адв. П. К., с адрес за призоваване: гр. К.“ №6, офис 10 твърдят, че на 08.06.2018 г., на територията на Федерална Република Германия, Федерален окръг Фулда, между Рюкерс – юг и Марбах – север, е настъпило ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Опел“, модел „Agila“, рег. №..., която при изпреварване е нарушила правилата за движение по пътищата и е блъснала л.а. „Волво В 40“, с рег. № ..., управляван от А.Р.. Твърдят, че вследствие на ПТП е пострадал техния син Г.С.А., който получил тежки увреждания, бил настанен за лечение в клиника „Фулда“, където починал на 13.06.2018г. Твърдят, че е налице причинна връзка между противоправното поведение на А.М.Х. в качеството и на водач на лек автомобил „Опел“, модел „Agila“, рег. №... и настъпилата смърт на техния син. Твърдят, че са претърпели силни емоционални и психически болки и страдания от загубата на сина им Г.С.А.. Твърдят, че връзката им била много силна, основана на взаимна обич, доверие и подкрепа, взаимно разчитали един на друг. Загубата му довела до непреходна и неизмерима скръб за родителите и се отразила на здравословното и емоционалното им състояние. Твърдят, че тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от смъртта на сина им, в резултат на пътно транспортното произшествие.