Решение № 18542 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18542 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20261110106616 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *******, срещу „С.И.“ ЕООД, ЕИК:

********, седалище и адрес управление: *********

В исковата молба се твърди, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че ищецът е отправил покана до ответника, поради което ответникът се обогатил с доставената от дружеството топлинна енергия до имот представляващ бистро, с адрес: *******. Посочва, че съгласно общите условия ответникът е бил длъжен да заплаща дължимите месечни суми за доставена топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката. Твърди, че отправил покана до ответника за заплащане на дължимите задължения, но въпреки това плащане не е извършено. Сочи, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството „Т.С.“ ЕООД.

С оглед гореизложеното моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 810,48 евро- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.01.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и 138,71 евро- мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 01.10.2023 г. до 23.01.2026 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.08.2023 г. до 31.10.2024 г. в размер на 18,90 евро - главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 1

(27.01.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането и 4,33 евро мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.10.2023 г. до 23.01.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд- Ч.****.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е използвал предоставена от ищеца топлинна енергия. Посочва, че в процесния обект не се използва топла вода и няма монтирани уреди за отопление. Твърди, че в никое от помещенията не преминават вертикални щрангове. Сочи, че задължението за обезщетение за забава се дължи от момента на получаване на поканата, а не от претендирания от ищеца момент. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1.Правна квалификация

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:Няма

3. По иска с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника; обедняване (намаление на имуществото) на ищеца; връзка между обогатяването и обедняването- те следва да произтичат от един факт или от обща група факти- в случая ищецът следва да докаже, че е доставил топлинна енергия в имот, който се е ползвал от ответника за процесния период; количеството топлинна енергия; стойност, до размера на която ответниците са се обогатили.

Ответникът следва да докаже възраженията си, включително че не е ползвал процесния имот, че не е получавал топлинна енергия, както и направеното възражение за погасителна давност.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията в срок.

4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.

5. По основателността на иска:

Страните не спорят, че процесният имот представлява бистро, т.е. обект за небитови нужди.

2

От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и добросъвестно изготвено, се установява, че през процесния период сградата, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена, като количеството топлинна енергия е измервано чрез общ топломер в абонатната станция. Вещото лице е констатирало, че технологичните разходи са били приспадани за сметка на топлопреносното предприятие преди разпределянето на топлинната енергия между потребителите и че начисляването и разпределението на топлинната енергия са извършени съобразно действащата нормативна уредба.

От заключението се установява още, че процесният имот е с отопляем обем от 286 куб. м., като за него през процесния период не са били монтирани отоплителни тела и съответно не са били монтирани топлоразпределители.

Независимо от това за имота е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съобразно отопляемия му обем, както и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

Вещото лице е установило, че за процесния период от 01.08.2023 г. до 31.10.2024 г. действително дължимата сума за потребена топлинна енергия възлиза на 810,48 евро, от които 114,86 евро за периода 01.08.2023 г. 30.04.2024 г. и 695,62 евро за периода 01.05.2024 г. -31.10.2024 г. Общата сума се формира от 228,95 лв. стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и 1356,21 лв. стойност на топлинна енергия за подгряване на топла вода. Вещото лице е посочило изрично, че след извършените изравнения задължението на ответника за процесния период възлиза именно на претендираната от ищеца сума от 810,48 евро.

Установява се също, че стойността на услугата дялово разпределение за периода м.08.2023 г. -м.10.2024 г. възлиза на 29,54 евро.

Съдът не споделя възражението на ответника, че не дължи заплащане на суми поради липсата на отоплителни тела в обекта. Съгласно заключението на вещото лице начислените суми за отопление не са за отоплителни тела в имота, а представляват топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която по силата на действащата нормативна уредба се разпределя между всички самостоятелни обекти пропорционално на отопляемия им обем. Освен това за процесния период е начислена и топлинна енергия за подгряване на топла вода, определена съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване.

Предвид установеното съдът приема, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до топлоснабдената сграда, част от която е била разпределена на процесния имот. С доставянето на тази енергия имуществото на ищеца е намаляло със стойността , а ответникът е получил имуществена облага, без да е налице договорно основание за това.

3

Следователно са налице всички предпоставки на чл. 59, ал. 1 ЗЗД за уважаване на иска за сумата 810,48 евро, както и на иска за сумата 18,90 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение.

По отношение на възражението за погасяване на вземането по давност:

Предмет на настоящото производство е сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно, спестявайки си разходи за заплащането , съизмеряваща се като стойност с месечната цена за процесния период, което обаче не прави вземането периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето защо, процесното вземане се погасява с общата 5- годишна давност, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 7 от Постановление № **** г. по гр. д.

№ **** г. на ППВС.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според задължителните разяснения в т. 7 от Постановление № **** г. по гр. д. № **** г. на ППВС в случаите на неоснователно обогатяване с фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията.

Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД -спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. По силата на заК.ата фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.

Предвид приложимост на 5- годишна давност в случая се обуславя изводът, че вземанията или дори част от тях не се явяват погасени по давност По исковете за обезщетение за забава:

Тъй като претенцията се основава на неоснователно обогатяване, задължението е без определен срок за изпълнение. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след отправяне на покана от кредитора. Общите условия на ищеца не намират приложение, доколкото между страните не съществува договорно правоотношение.

В тежест на ищеца е да установи отправянето и получаването от ответника на покана за плащане преди началната дата на претендираните лихви. По делото не се установява такава покана да е достигнала до ответника през процесния период. Поради това не е доказано изпадането му в забава, поради което исковете мораторна лихва се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора - частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, 4 респ. отхвърлената част.

Ищецът претендира разноски в исковото производство - 35,97 евро държавна такса, 200,00 евро депозит за експертиза, като съдът определя юрисконсултско възнаграждение 60,00 евро. Сторени са разноски в заповедното производство - юрисконсултско възнаграждение в размер на:

25,56 евро, държавна такса в размер на: 16,53 евро.

На ищеца следва да се присъдят 252,42 евро в исковото и 35,90 евро в заповедното производство.

Ответникът претендира в исковото производство 440,00 евро адвокатско възнаграждение, и в заповедното 220,00 евро адвокатско възнаграждение.

Възражението на ищеца за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение е основателно, следва да се намали до 220,00 евро в исковото и 100,00 евро в заповедното производство. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност над обичайната за спорове от този вид. Предмет на производството са искове за вземания за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, като в хода на производството е събрано ограничено количество доказателства и е изготвена една съдебно-техническа експертиза.

Съдът намира, че претендираните адвокатски възнаграждения в размер на 440,00 евро за исковото производство и 220,00 евро за заповедното производство са прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора и извършената процесуална работа.

На ответника следва да се присъдят 32,36 евро в исковото производство и 14,71 евро за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу „С.И.“ ЕООД, ЕИК ********, искове по чл. 422 ГПК вр. чл.

59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ, че „С.И.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 810,48 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2024 г. за имот, представляващ бистро, находящ се в *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,90 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на Р.С. - Ч., ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 138,71 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.10.2023 г. до 23.01.2026 г., както и сумата от 4,33 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за 5 дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 23.01.2026 г.