Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 505 от 23.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 736/2022
Вид
Решение № 505
Подписан
23.11.2022
В сила
23.11.2022
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 589,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 28б · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 13,ал.7 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21,т.4, т.5 и т.8 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21,т.4, т.5 и т.8 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21,т.4, т.5 и т.8 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22,ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25,ал.2,изр.3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал.4, изр.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 129,ал.2 · Търговски закон
  • чл. 137,ал.1,т.2 и т.5 · Търговски закон
  • чл. 137,ал.1,т.2 и т.5 · Търговски закон
  • чл. 137,ал.4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Пловдив, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20225001000736 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Обжалвано е решение № 310, постановено в закрито съдебно заседание на 4.10.2022 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 521/2022 г. , с което е потвърден като законосъобразен отказ №****************/12.09.2022 г. на длъжностно лице по вписванията при АВ, постановен по заявление с вх.

№****************/2.09.2022 г. за вписване на промени по партидата на „В.т.-*“ООД-с.Й.Г., община С., обл.П., ЕИК *********.

Жалбоподателят „В.-т.-*“ООД-с.Й.Г. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата, подадена на 10.10.2022 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата А.в.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 28.10.2022 г.

Претендира за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваните актове във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 12.09.2022 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията 1 при

А.в. отказ

№**************** по заявление вх.

№****************/2.09.2022 г., с което е направено от страна на „В.-т.*“ООД Й.Г. искане за вписване на промени относно регистрираните по партидата на дружеството обстоятелства – прехвърляне на дружествени дялове, освобождаване на съдружници, приемане на съдружници, освобождаване на управители, избор на нови управители, промяна на адреса на управление на дружеството, нов дружествен договор. Посочено е в отказа, че при извършената проверка на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е установено, че към заявлението е представено пълномощно за представителство на съдружника В.В. за продажба на дружествени дялове, което не отговаря на императивните законови изисквания. Посочено е, че разпоредбите на чл. 129,ал.2 и чл. 137,ал.4 от ТЗ предвиждат, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, съответно, че взетите решения по чл. 137,ал.1,т.2 и т.5 от ТЗ се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.

Посочено е, че съгласно чл. 37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

Посочено е още, че удостоверяване на подпис и съдържание, извършено от нотариус, следва да е въведено и в базата данни на информационната система по чл. 28б от ЗННД, а представеното пълномощно с рег.№****/26.05.2022 г. на нотариус с рег. №***, освен че не е с нотариално заверено съдържание, не се открива и в система по чл. 28б от ЗННД. Посочено е, че за отстраняване на нередовността на основание чл. 22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 21,т.4, т.5 и т.8 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е указано да предприеме действия по изправяне на посочената нередовност, но указанията не са изпълнени от заявителя, което е основание за постановяване на отказ.

На 14.09.2022 г. е получена в окръжния съд с вх. № 23628 жалбата с вх.

№ 20220913121454, подадена на 13.09.2022 г. чрез АВ, несъмнено в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С жалбата до окръжния съд се твърди, че е неправилно постановен отказът за вписване на продажба на 2 дружествени дялове с мотив, че пълномощното за сключването на договора за продажба на дружествени дялове не е с нотариална заверка на подпис и на съдържание, извършени едновременно, и че пълномощното не било въведено и в информационната система по чл. 28б от ЗННД. Заявено е, че е представен договор, съответстващ на законовите изисквания да е нотариална заверка на подпис и на съдържание, извършени едновременно, който е качен в информационната система по чл. 28б от ЗННД. Твърди се, че ЗТРРЮНЦ не изисква да се представят за вписване и пълномощните, с които са извършени сделките, като проверката на представителната власт на страните е правомощие на нотариуса съобразно чл. 589,ал.2 във вр. с чл. 578,ал.4 от ГПК, а не на длъжностното лице по вписванията. Твърди се, че предвидената от закона форма е нотариално удостоверяване на подписа на лице - чл.

589,ал.2 от ГПК, а удостоверяването на съдържание е предвидено от закона като вид нотариално удостоверяване и като правнотехнически способ.

Посочено е, че изискването определени документи да се удостоверяват със заверка на подпис и на съдържание не създава нов вид форма, а тя остава нотариално удостоверяване на подпис на лицето. Твърди се, че съобразно чл.

37,предл.2 от ЗЗД едновременните удостоверявания на подпис и на съдържание на пълномощно се изискват само при представителство при сключване на договори с нотариален акт. Жалбоподателят твърди, че като е дало указание за изпълнение, което не е предвидено като изискване в закона, и е постановила отказ за неизпълнението му, длъжностното лице е постановило незаконосъобразен отказ, поради което моли той да бъде отменен и да се постанови извършване на вписването на промените.

Претендира за присъждане на разноски. Прилага справка от информационната система на НК относно удостоверяването на подписа и съдържанието на договора за продажба на дялове от 1.09.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.2,изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, от АВ е подаден до окръжния съд отговор по жалбата на „В.-т.-*“ООД. Посочват се с оглед твърдението, че отказът е законосъобразен, съображенията, посочени в обжалвания отказ. Претендира се за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Посочено е, че на заявителя първо са дадени указания от длъжностното лице по регистрацията да 3 представи цитирано в заявлението пълномощно за представителство на съдружника В.В.В. за проведеното на 1.09.2022 г. ОСС, а след представяне на пълномощното на заявителя са дадени нови указания да представи цитираното пълномощно с нотариална заверка както на подписа, така и на съдържанието, като е констатирано и че пълномощното не се открива в системата по чл. 28б от ЗННД, и след като такова пълномощно не е представено е постановен обжалваният отказ. Съдът посочва, че съгласно чл.

129,ал.2 и чл. 137,ал.4 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, а за взетите решения по чл. 137,ал.1,т.2 и т.5 от ТЗ се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Съдът посочва и че съгласно чл. 37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Посочено е още, че удостоверяването на подпис и съдържание, извършено от нотариус, следва да е въведено и в базата данни на информационната система по чл. 28б от ЗННД, а представеното пълномощно с рег.№****/26.05.2022 г. на нотариус с рег. №***, не отговаря на посочените изисквания, тъй като не е с нотариално заверено съдържание, както и не се открива и в система по чл. 28б от ЗННД. Съдът не споделя изложения в жалбата довод, че проверката на представителната власт на пълномощника е предоставена изцяло и само на нотариуса, тъй като се касае за императивно изискване на закона относно формата и съдържанието на конкретен вид сделка, каквато е упълномощаването за сключване на договори, които се сключват с нотариално удостоверяване както на подписа, така и на съдържанието, поради което изцяло в пълномощията и задълженията на длъжностното лице по регистрацията е проверка дали посочено изискване е изпълнено или не. Посочено е, че на страната е дадена възможност да отстрани констатираните нередовности, като представи съобразено със закона упълномощаване, което не е направено.

Съобщението за постановеното от окръжния съд решение е връчено на жалбоподателя на 10.10.2022 г. и на същата дата е подадена жалбата до 4 апелативния съд. С нея се заявява, че се поддържат вече изложените в жалбата до окръжния съд съображения. Твърди се и че длъжностното лице по регистрацията към ТР не е овластено да разглежда и обсъжда материалната законосъобразност на представения пред нея договор за покупко-продажба на дружествени дялове от ООД. Посочено е, че е изпълнена предвидената от закона форма за сключването на този договор – с едновременно удостоверяване на пидписите и съдържанието, като не е вменено като правомощие на ДЛР да изисква пълномощните и да прави преценка за наличието, обема или липсата на представителна власт за сключване на сделката, което е елемент от нейната материална законосъобразност. Моли да бъдат взети предвид мотивите на ТР №7/2012 г. на ВКС, ОСГТК по въпросите за вписванията, валидни за всички охранителни производства, каквито са и тези по ЗТРРЮЛНЦ, а именно посоченото в т.6, че като се има предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт, а ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда, които аргументи според жалбоподателя в пълна степен са валидни и за действията на ДЛР. Заявява, че и ДЛР, и съставът на окръжния съд не се опитват да осмислят значението на нотариалната заверка на съдържанието на пълномощното и евентуалното му качване в информационната система на Нотариалната камара. Посочва, че и двете действия целят даване на гласност на съдържанието на документа и на неговата автентичност – че е заверен от посочения върху хартиения носител нотариус. Заявява, че в случая е видно, че пълномощното за сключване на продажбата и самия договор за продажба са заверени от един и същ нотариус, поради което верният извод е, че няма как нотариусът, заверил договора за продажба на дялове, да не е наясно с авторството и съдържанието на пълномощното за него, което сам е заверил.

Заявява, че ако договорът е бил сключен при друг нотариус, то пред него е щял да стои въпросът с автентичността и съдържанието на пълномощното и тогава е щяло да бъде необходимо да извърши проверка в тази насока чрез информационната система или чрез контакт с нотариуса. Заявява, че проверката би била необходима на лицето, извършващо нотариална заверка 5 на договора за покупко-продажба, а не на ДЛР, което ДЛР се уверява в автентичността и съдържанието на договора чрез проверка в информационната система, където конкретният договор е качен. Заявява, че следва да се има предвид и чл. 8 от Инструкция № И-1/14.04.2016 г. на министъра на правосъдието за осъществяване достъп до информационната система по чл. 28б от ЗННД, който гласи, че при липса на въведена информация относно нотариално удостоверяване ДЛР извършва проверка в кантората на нотариуса чрез технически средства – по телефона или електронна поща. Твърди, че такава проверка не е била извършена, като никой не твърди, че е опитал да я извърши или че е имало необходимост от такава. Заявява, че е подходено формално, без да се държи сметка за последствията от отказа за участващите в дружеството лица, като далият пълномощното съдружник В. трайно не е в Б. и за него не е лесно да повтори заверката на пълномощното, за да изпълни изискванията на ДЛР. Заявява, че единственият способ за засегнатите лица е да установят по исков път съществуването на договора за покупко-продажба – факт, който те не оспорват и който трябва да установят единствено поради решението на ДЛР, т.е. действията му по същество повдигат правен спор вместо да го предотвратяват. Заявява, че окръжният съд вместо да отмени незаконосъобразния отказ е повторил съображенията на ДЛР и е постановил неправилно съдебно решение. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 21,ал.3,т.10 от Наредба №1/2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, която разпоредба изисква представянето на договор, но не и пълномощно за сключването му. Моли за отмяна на отказа и постановяване на извършването на вписването с присъждане на разноски.