Определение № 9274 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9274 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110155885 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на К. В. П., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 80/21.10.2025 г., издадена от управителя на „Релийн“ ООД, з а възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „фасилити мениджър“, с код по НКПД 12195006, и за осъждане на „Релийн“ ООД да заплати на ищеца сумата от 3796,13 евро (с левова равностойност 7424,58 лв.), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 21.10.2025 г. – 21.12.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.12.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът К. В. П. твърди, че по силата на трудов договор от 23.11.2023 г. и допълнително споразумение от 22.11.2024 г. към него е заемал длъжността „фасилити мениджър“, с код по НКПД 12195006, при 8-часов работен ден, 40 часа седмично, при основно месечно трудово възнаграждение от 3608,34 лв. и допълнително възнаграждение от 1,8 % за всяка година трудов стаж и професионален опит. На 21.10.2025 г. на ищеца била връчена заповед № 80/21.10.2025 г., издадена от управителя на „Релийн“ ООД, с която на основание чл. 188 т. 3, вр. чл. 187 т. 1 и 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 195 ал. 1 КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Поддържа се, че уволнението е незаконосъобразно и се оспорва ищецът действително да е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Счита се, че не са спазени изискванията за мотивиране на заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ поради некоректно посочване на законовите разпоредби, въз основа на които е наложено наказанието. Оспорват се изложените в заповедта твърдения за допуснати от страна на служителя закъснения, допълнителни почивки и преждевременни напускания на работното място, отчетени при проверка на системата за „логване“ в служебния компютър, тъй като няма данни тази система да отчита началото и края на работното време, а и между страните не било уговорено работното време да се отчита по този начин. Не било отчетено времето, през което служителят се е намирал в пределите на офиса, а било отчетено единствено времето, през което е осъществявано пряко взаимодействие със служебния компютър. Твърди се, че от месец октомври 2025 г. офисът на ответното дружество е позициониран на два отделни етажа (първи и пети), които се отварят с ключ от първия работник, който има такъв и дойде на работа, а вече отключените врати се отварят и с карта за достъп; че от месец октомври 2025 г. ищецът работи на пети етаж и е разполагал само с карти за достъп, но не и с ключ, поради което достъпът му до 1 помещенията е зависил от това кога ще бъдат отключени вратите от служител, притежаващ ключ. Поддържа се, че с допълнителното споразумение от 22.11.2024 г. не са били уговорени конкретно начало и край на работния ден, както и продължителност на обедната почивка.

От посочените в заповедта отклонения на работното време не се установява да са правени допълнителни почивки, а за повечето дати не е посочен час на тръгване, поради което, според ищеца, не може да се приеме, че не е спазена продължителността на работното време от 8 часа дневно. Излагат се подробни съображения, че началото и краят на работния ден, както и времето за почивка са сметнати по грешен начин, тъй като изработените часове за месеца се отчитат от работника с документ, наречен Nachweis, който се попълва в последния работен ден от месеца и се изпраща на прекия ръководител в „Релийн“, който го проверява и го изпраща на клиента GPEP GmbH като доказателство колко часа са работени през месеца.

Съгласно подадения отчет за месец септември 2025 г. за всички отработени дни са отразени по 8 часа, включително и за посочените в заповедта за уволнение дни. Като неясни се оспорват и изложените в заповедта твърдения за неизпълнение и некачествено изпълнение на описани задължения, тъй като същите не са уточнени и по време, в която връзка се излагат подробни съображения. Сочи се, че за тези нарушения не е посочено кога са извършени и открити, поради което не може да се направи преценка за спазване на сроковете по чл. 194 КТ. Твърди се още, че поради непредоставяне на достъп до служебния компютър на 17.10.2025 г. на ищеца е била ограничена възможността да ангажира доказателства в своя защита пред работодателя във връзка с дисциплинарното производство, като по този начин ответникът е допуснал нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като срокът за даване на обяснения изтекъл на 20.10.2025 г. Освен това при определяне на дисциплинарното наказание не били съобразени критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Във връзка с иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа ищецът сочи, че последният пълен отработен месец преди уволнението му е месец юли 2025 г. с осигурителен доход 3712,29 лева, поради което обезщетението за два месеца възлиза на 7424,58 лева (3796,13 евро). По тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Релийн“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. За неоснователни се считат доводите на ищеца, че заповедта за уволнение не е надлежно мотивирана, тъй като в нея изчерпателно са посочени материалноправните и процесуалноправните основания за налагане на дисциплинарното уволнение. Във връзка с твърденията относно достъпа на ищеца до работните помещения се представя естеството на работата на служителите в „Релийн“ ООД, което дружество е специализирано в предоставянето на финансови и счетоводни услуги за управление на имоти на немския пазар, като клиенти са фирми за управление на имоти в Германия, на които се предоставят финансови услуги при управлението на имоти директно в електронни системи за управление на бизнес процесите в предприятията (ERP системи). Сочи се, че всеки служител на „Релийн“ ООД получава достъп до ERP системата на клиента, към който е разпределен и извършва дейност изцяло в тази система, като стартирането на работното време става чрез „логването“ на служителите на фирмените лаптопи и този старт и край на работното време се следи от инсталиран софтуер (Hub stuff), който регистрира началото и края на работното време на всеки служител. Поради това се считат за несъстоятелни твърденията, че служителят може да извършва дейност без да е „логнат“ в системата на работодателя. Поддържа се, че началото и краят на работния ден, както и времето, в рамките на което може да се ползва обедната почивка, са установени в раздел „Условия на труд и производствена среда“ на длъжностната характеристика на ищеца, където е изрично посочено, че работният ден е 8-часов от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка, която се ползва между 12,00 ч. и 14,00 ч. в зависимост от натовареността, както и в Правилника за вътрешния трудов ред, който периодично се изпраща на електронната поща на служителите.

Заявява се, че спазването на началото и края на работния ден е от ключово значение за 2 работодателя, тъй като същите са съобразени с дейностите, извършвани от другите служители на „Релийн“ ООД и от служителите на клиентите в Германия. По отношение на сочения от ищеца отчет Nachweis се сочи, че същият е предназначен да отчете реално отработените дни, а не отработените часове, а и същият не се верифицира от прекия ръководител. Твърди се, че поради неспазване на работното време на ищеца през 2025 г. му е наложено предходно дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, въпреки което ищецът е продължил да извършва същите дисциплинарни нарушения. По отношение на останалите посочени в заповедта нарушения работодателят уточнява, че основна задача на ищеца е изготвянето на изравнителни сметки за наемателите по обекти, за които GPEP GmbH има договори за управление на имоти, като екипът на GPEP GmbH провежда ежедневни срещи по MS Teams за всички ангажирани с проектите служители, при които се обсъждат проблеми, задачи, спазване на срокове за изготвяне на изравнителни сметки по различните обекти, системни особености и т.н. Именно по време на тези срещи били извършени посочените в раздел II от заповедта за уволнение нарушения – неуважително отношение към дадени указания, оспорване на зададени срокове и насоки за работа от страна на клиента, неотговаряне на запитвания, чести забавяния и грешки при изпълнението на възложените задачи. Излагат се съображения за бездействие на ищеца и неизпълнението на възложени задачи по проект 31005 Хаселфелде и обект 30001 Щолпен. По тези съображения се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По искa с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание в т. ч. осъществяване на вменените на ищ еца дисциплинарни нарушения, включително и спазване на формалната процедура за налагане на оспореното наказание. В негова тежест е да докаже и обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения от него период, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, започването на работа при друг работодател, в случай че твърди това, както и размера на получаваното при него брутно трудово възнаграждение.

3

По доказателствените искания на страните:

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

По отношение на искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи документ за отчетени работни часове на К. П. през GPEP GmbH (Nachweis) за месец октомври 2025 г.

По искането за допускане на двама свидетели на ищцовата страна съдът ще се произнесе, след като предостави възможност на иищеца да уточни обстоятелствата, във връзка с които иска да бъдат разпитани свидетелите.

Съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2025 г. от 11,30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи документ за отчетени работни часове на К. П. през GPEP GmbH (Nachweis) за месец октомври 2025 г.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на разпит на двама свидетели, като му УКАЗВА в едноседмичен срок то получаването на препис от настоящото определение да уточни конкретните обстоятелства, във връзка с които желае да ангажира свидетелски показания.