Решение № 19998 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19998 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110134169 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. В. П., чрез адв. К., срещу „..“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на сума в общ размер на 8306,18 лева, от която 7587,31 лева – главница по договор за потребителски кредит и 718,87 лева – договорна лихва за периода от 30.08.2007 г. до 24.04.2012 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 22202/2012 г. по описа на СРС, 25 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .. при КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

Ищецът твърди, че на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 22202/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в, бил издаден изпълнителен лист от 30.05.2012 г., въз основа на който срещу него било образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .. при КЧСИ. Сочи, че изпълнителното производство било образувано след изтичането на петгодишния давностен срок, поради което не дължи изпълнение на вземанията по изпълнителния лист. В тази връзка, моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи изпълнение на сумата в общ размер на 8306,18 лева, от която 7587,31 лева – главница по договор за потребителски кредит и 718,87 лв. – договорна лихва за периода от 30.08.2007 г. до 24.04.2012 г., предмет на изпълнителен лист от 30.05.2012 г., поради погасяването й по давност. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез ст. юрк. ., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че преди образуване на изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .. при КЧСИ, вземанията по процесния изпълнителен лист са били предмет на изпълнително дело № 574/2012 г. по описа на ЧСИ ... Излага съображения, поради които счита, че процесните вземания не са погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 30.05.2012 г. по ч.гр.д. № 22202/2012 г. по описа на СРС, 25 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .. при КЧСИ с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .. при КЧСИ, образувано въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист от 30.05.2012 г. по гр.д. ч.гр.д. № 22202/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по 2 гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/. Това решение е дадено по въпроса и в т.3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д.

№2/2023г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му е изложено, че „Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.“.

Съгласно Тълкувателно Решение от 28.03.2023 г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е било отделено обстоятелството, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .. при КЧСИ, образувано въз основа на издаден срещу него 3 изпълнителен лист от 30.05.2012 г. по гр.д. ч.гр.д. № 22202/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в, вземанията по който са цедирани в полза на ответника. Ищецът не оспорва уведомяването си за извършената цесия, поради което и този въпрос не е необходимо да бъде допълнително изследван. За пълнота следва да се отбележи, че в установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е прието, че връчването на уведомлението в хода на производството като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Уведомлението е връчено на ищеца, заедно с препис от отговора на исковата молба от ответника.

Връчването на уведомлението за цесията има отношение към действието на договора за прехвърляне на вземането спрямо длъжника, когато последният твърди да е изпълнил изцяло или частично задължението, като има значение за валидното изпълнение на задължението от негова страна.

В конкретния случай от приобщения препис от изп. дело № ... по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС се установява, че същото е образувано по молба от 26.06.2012г., подадена от „..“ АД с искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2012 г. по ч.гр.д.

№ 22202/2012 г. по описа на СРС, 25 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .. при КЧСИ, издаден в негова полза въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по същото дел. С молбата от 26.06.2012г. е поискано ЧСИ да извърши справка за имущественото състояние на длъжника и да предприеме съответни изпълнителни действия, както и да наложи запор на банковите сметки на длъжника в конкретно посочени банки. На 27.06.2012г. ЧСИ е изпратило запорни съобщения до „ „..“ АД, „..“АД, .. АД, .. ЕАД, .. АД. На 05.08.2017г. „..“ ЕООД е подало молба да бъде конституирано като взискател въз основа на настъпило правоприемство по силата на договор за цесия от 18.01.2016г., по силата на който е прехвърлено вземането. С постановление от 01.04.2019г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. На 19.04.2019г. „..“ ЕООД е поискало образуване на ново изпълнително дело въз 4 основа на процесния изпълнителен лист, въз основа на което е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .. при КЧСИ. В молбата е направено искане за налагане на запор на вземанията на длъжника и насрочване на опис на движими вещи. На 21.06.2019г. е изпратено запорно съобщение до .. АД, който видно от писмо от 01.07.2019г. от банката е наложен. На 26.07.2019г.;14.08.2019г.; 06.11.2019г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 20.04.2021г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника в .. – клон София, за което е изпратено запорно съобщение от 28.05.2021г. С молба от 10.02.2023г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника в Общинска банка АД, за което е изпратено запорно съобщение от 14.02.2023г. С молба от 17.02.2023г. взискателят е поискал ЧСИ да проучи имуществото на длъжника и да предприеме действия по принудително изпълнение спрямо установеното. С призовка за принудително изпълнение от 05.04.2023г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на адрес гр. София, .. на 23.05.2023г. от 16ч. до 17ч. На 06.11.2023г. взискателят е поискал ЧСИ да проучи имуществото на длъжника и да предприеме действия по принудително изпълнение спрямо установеното.

С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за това от страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането, която както вече бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече нов давностен срок. С оглед приетото с Тълкувателно Решение от 28.03.2023 г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, то давност по отношение на вземането не е текла за времето от образуването на изпълнително дело № ... до 26.06.2015г., когато тълкувателното решение е постановено.

Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че кредиторът е бездействал. Видно от събраните по делото доказателства ответникът, съответно неговия праводател, са предприемали регулярно действия за принудително изпълнение на вземането си, с които е прекъсвана погасителната давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.