Решение № 102 от 18.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Стара Загора, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20255500500774 по описа за 2025 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И. Л. М. от с. Н.Р., чрез адв. А. С. от АК - В. против решение № 83 от 04.09.2025г., постановено по гр.д. № 576/2024г. по описа на Районен съд – Г..

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение. Намира същото по същество за неправилно и необосновано. Счита, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните доказателства в процеса и на фактите от значение за изхода на делото. При постановяване на решението, съдът не е взел предвид част от доказателствата по делото - показанията на свидетелите, доведени от него, като същевременно е дал голяма тежест на показанията на другия свидетел, който е син на въззиваемия, а именно на твърденията за настъпили вреди за въззиваемия, които не били подкрепени от никакви медицински документи. Твърди, че също така не били представени и събрани доказателства за действителното съдържание на процесните видеоклипове.

На следващо място твърди, че в интернет пространството могат да се открият много статии, критикуващи въззиваемия Н. К., основно в качеството му на кмет и отправящи към него обвинения за дори стряскащи факти, поради което смята, че процесните клипове не биха могли да предизвикат описаните страдания във въззиваемия, който има зад гърба си шест мандата като кмет и е достатъчно „кален“ по отношение на критики.

Предвид, че не били доказани претърпени вреди от въззиваемия и 1 предвид, че процесните клипове няма как да предизвикат такива вреди счита, че няма как да бъде налице и причинно-следствена връзка между твърдяните деяния и претърпени вреди.

Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като реши спора по същество. Претендира присъждане на разноските по делата във всички инстанции.

Моли, ако съдът потвърди обжалваното решение да намали размера на паричната претенция на въззиваемия К. до 1000,00 лева, предвид че по делото липсват доказателства за „количеството“ преживени негативни емоции, както и за продължителността им, включително и предвид, че процесните клипове не са налични на посочените платформи - Ю. и Ф..

Въззиваемият Н. Т. К., чрез адв.Б. Е. от АК - С. е подал писмен отговор, с който взема становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Намира решението на първоинстанционния съд за правилно, валидно и допустимо. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че процесиите клипове не били представени по делото, счита, че то не отговаря на доказателствения материал. Твърди, че с молба от 29.10.2024г. с вх. № 4218 е представил на електронен носител въпросните клипове, като съдът се е запознал с тях и нито въззивникът, нито процесуалният му представител са възразили срещу съдържанието на клиповете. Впоследствие, тези клипове били премахнати от публичното пространство. Намира за неоснователни всички твърдения на въззивника, изложени във въззивната жалба и излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, от Н. Т. К. срещу И. Л. М. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от разпространение на клевети в социалните мрежи, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът Н. Т. К. сочи три публични публикации на ответника в платформите „Youtube” и „Facebook”:

1/ Публикация в „Youtube” озаглавена Безплатно за 50 години кметът на Г. дал 800 декара чернозем на фотоволтаици, с участието на лицата Г. М. и П.С., в която публикация казал, че така се ограбва българския народ като извършения подарък от кмета на Г. бил една малка част от кражбата, че докато на гражданите се приковава вниманието в законопроекти в НС, подобни кражби се били случвали, че 800 и 500 дка общинска земя била дадена безплатно на дружество, собственик на фотоволтаична централа.

2

2/ Публикация във „Facebook” озаглавена Как се унищожава бизнес и се убива човек, с участието на скрит събеседник, като ответникът снимал полусъборена сграда в с.М. и казал, че така се унищожавал бизнес и умирал човек, като това било резултат от управлението на Д.П. и Б.Б., с намек че ищецът е кмет, подкрепен от ДПС.

3/ Публикация във „Facebook” озаглавена как се краде от асфалт, с участието на Г. М., с твърдения, че ищецът като кмет на Г. е крал от парите за направата на пътя и че дебелината на положената настилка и асфалт не отговаряла на проектираното, нямало подложки и пътят щял да се отчупи, че това били пътищата, които ДПС правят /намеквайки, че кметът на община Г. е подкрепен от ДПС/, както и че целият път бил нацепен. Твърди, че тези твърдения на ответника в социалните платформи били неверни обстоятелства, които уронват авторитета, достойнството и доброто име на кмета на Община Г. /ищецът/ и позорят неговата личност. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неверни обстоятелства и клеветнически твърдения, изнесени от ответника. Ищецът твърди, че в настоящият случай чрез тези директни клевети, ответникът е преминал границата между правото на изразяване и подвеждане на общественото мнение. Твърди, че всички изложени от ответника в разпространените от него клипове в социалните мрежи факти са неверни и ответникът целял не конструктивна критика и изразяване на мнение по обществени теми, а злепоставяне и опозоряване на името на ищеца. Твърди, че с изнасянето на невярна информация от страна на ответника, съществувало риск от манипулиране на общественото мнение и намаляване на гражданската подкрепа за ищеца като кмет на Община Г..

Твърди, че изявленията на ответника му причинявали допълнителна ангажираност, усилия за оборване на неверните твърдения и личен ресурс, който кмета на община Г. можел да разходва за дейности от обществен интерес. Твърди, че всички тези клеветнически твърдения му коствали допълнително време, нерви и напрежение, бил изморен и обезверен от създалата се ситуация. Твърди, че от разпространението на процесните клевети в телевизионни медии му били причинени неимуществени вреди.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Л. М., в който оспорва, че в цитираните публикации в „Youtube” и „Facebook” се изнасят обиди и клеветнически твърдения, които да уронват доброто му име и да са неверни и позорящи личността на ищеца. Твърди, че относно публикацията в Публикация в „Youtube” озаглавена Безплатно за 50 години кметът на Г. дал 800 декара чернозем на фотоволтаици никъде не се цитира името на ищеца или времето, в което са извършени сделките, за да се приеме, че било по времето на кметския мандат, а се изразява недоволство от политическата и икономическата ситуация в страната. Сочи, че ответникът не може да носи отговорност за извършени обидни или клеветнически изказвания в процесния клип, тъй като трето лице е публикувало клипа. По отношение на другите две публикации във „Facebook”, твърди, че отново 3 отговорността е на друго лице, а не на ответника. Иска от съда да постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо, а в алинея втора на същата разпоредба е посочено, че във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. С оглед на това, за да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат. 3адължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на вина. Само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.

В настоящия случай, за да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е претърпял твърдените неимуществени вреди, причинени от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца, позорящия характер на изнесеното и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно установено задължение.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с противоправност. За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите относно разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида. Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние клевета (чл.147, ал.1 НК). С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице "клевета" от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез 4 разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предполагаеми, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на изпълнителното деяние е приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лица, че последният е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Обобщено, при преценка основателността на предявения иск, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване е негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели. Съдебната практика приема, че когато източник на деликта е клеветническо твърдение, по аргумент от чл.147, ал.2 НК, доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни. Ето защо ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина.