Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3346 от 16.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 5712/2026
Вид
Определение № 3346
Подписан
16.09.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Иван Александров Стоилов

Цитирани разпоредби

  • чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 282, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 213, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 437 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3346 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20261100205712 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК.

Инициирано е по жалба на Х. Л. В. до ВКП срещу постановление от 23.06.2026 г. на прокурор в АП-София, по пр. пр. № 1854/2026 г. по описа на АП-София, с което се потвърждава постановление на СГП от 07.05.2026 г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 8253/2026 г. по описа на СГП.

Жалбата е препратена от ВП на СГС по компетентност на основание чл. 213, ал. 4 от НК.

В жалбата, предвид и трудно разчетимия ръкописен текст, се излагат оплаквания, че постановлението на АП-София било неоснователно, като не следвало предварителната проверка да се поверява на същия орган, който е уличен от жалбоподателя в корупционни и дискриминационни практики в първоначалния му сигнал до СГП.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско постановление и материалите по пр. пр. 8253/2026 г. по описа на СГП, ведно със съдържащите се в нея и обект на контрол от страна на съда постановление на СГП от 07.05.2026 г. за отказ от образуване на НП и постановление на АП-София от 23.06.2026 г. по пр.пр. № 1854/2026 г. по описа на АП-София, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което е направило съобщение по смисъла на чл. 208, т. 1 от НПК за евентуално престъпление от общ характер и, съгласно чл. 213, ал. 4 от НПК, има право да обжалва потвърдения от горната прокуратура отказ за образуване на досъдебно производство (ДП), поради което се явява ДОПУСТИМА, както и депозирана (макар и първоначално погрешно адресирана до ВП) пред съответния компетентен съд. Доколкото не се установява противното, съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

По същество контролната съдебна инстанция счита жалбата за неоснователна, предвид правилните аргументи на СГП и САП в тази насока, които в правната им обосновка е безпредметно да бъдат преповтаряни.

Независимо от това съдът следва да посочи, че нито в първоначалния сигнал до СГП от 18.02.2026 г., нито в последващите жалби срещу постановлението на СГП от 07.05.2026 г. за отказ от образуване на НП и постановлението на АП-София от 23.06.2026 г., се съдържат конкретни данни за такива действия на Б.Ч., в качеството му на началник на Затвора-София 1 или на други длъжностни лица от същата институция, които безусловно могат да бъдат характеризирани като съставомерни по твърдяното от жалбоподателя престъпление с правна квалификация по чл. 282, ал. 1 от НК или по друг състав от НК.

Независимо от трудностите при прочита, от сигнала и жалбите на Х. Л. В., същият лишен от свобода и понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗатвораСофия, може да се изведе заключение, че В. се оплаква от действия на Б.Ч., в качеството му на началник на Затвора-София, с които последният възпрепятства иницииране на процедура по отношение на В. за условно предсрочно освобождаване (УПО) по чл. 70 от НК, вр. чл.

437 от НПК. Изтъква се, че самият началник по свой почин е инициирал подобно производство по отношение на друг лишен от свобода (известен с прякора „Брендо“), но не и спрямо В., което поведение било дискриминационно спрямо последния. Отделно се твърди, че жалбоподателят бил лишен незаконосъобразно от правото му на труд за приспадане на срока на наказанието, неотчитане на здравословното му състояние и други корупционни практики, които не се уточняват.

Преди всичко следва да се има предвид, че началникът на затвора е само едно от лицата по чл. 437 от НПК, които може с изрична молба да инициира производство по УПО.

Това производство може също да бъде инициирано от прокурора или от самия осъден, което е най-често срещания случай. Самото образуване на подобно производство няма нормативно определен задължителен характер при наличието на определените от закона предпоставки, а точно обратното – наличието на предвидените от закона предпоставки дават възможност на горните три лица да преценят, съобразно своето лично и служебно положение, дали да инициират подобно производство или не. В този смисъл преценката на началника на затвора, като един от компетентните органи по чл. 437, ал. 1, т. 2 от НПК по иницииране на подобно производство е индивидуална спрямо всеки един лишен от свобода и неотносима към останалите лишени от свобода. В задължението на началника на затвора е единствено, ако молба за УПО постъпи от самия осъден, той да даде становище по нея и да препрати същата, ведно с доклад по чл. 155 от ЗИНЗС и затворническото досие, на компетентния окръжен съд.

На база горните задължителни уточнения, следва да се посочи, че Б.Ч., в качеството му на началник на Затвора-София, не имал нормативно определено задължение да подаде молба за УПО по отношение на лишения от свобода В., дори и да са били налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 от НК.

На следващо място, както е посочено правилно в писмото от 23.04.2026 г. на инспектор Георгиева от МП, ГД „ИН“, няма данни Б.Ч., в качеството му на началник на Затвора-София, да е възпрепятствал Х. Л. В. в упражняване правото му по чл. 437, ал. 1, т. 3 от НПК сам да инициира производство по УПО, нито да е задържал подадени молби в този смисъл, които да не са стигнали до компетентния си адресат – СГС.

При служебна проверка в ЕИСС настоящия съдебен състав установява, че Х. Л. В. е инициирал общо три производство по УПО, за които СГС се е произнесъл с откази от УПО – по НЧД 1861/24 г., по НЧД 2431/25 г. и по НЧД 7650/25 г., като по последното дело съдебният акт е влязъл в сила т 13.01.2026 г. Тоест началникът на затвора надлежно е придвижвал всички молби на В., давал е възможност на единствения компетентен орган (съда) да прецени тяхната основателност, като от значение е и разпоредбата на чл. 441 от НПК, съгласно която когато предложението или молбата по чл. 437 не бъдат уважени от съда, ново предложение или молба може да се направят не по-рано от шест месеца от деня на влизането в сила на определението.

Проверката е установила също (по повод другото оплакване на жалбоподателя), че същият не е полагал труд в пенетенциарното заведение, който да се приспадне от времето, през което е бил лишен от свобода, а нарушение на това му право не е било констатирано от 2 нито един от трите състава на СГС при проведените производства по УПО.

Твърде голословни и декларативни са и общите твърдения за неотчитане на здравословното състояние на В. и наличие на „корупционни практики“, каквито не се уточняват нито по характеристики, нито поименно.

С оглед всичко гореизложеното липсват данни в сигнала на В. за такива действия на Б.Ч., в качеството му на началник на Затвора-София или на други длъжностни лица от същата институция, които безусловно могат да бъдат характеризирани като съставомерни по твърдяното от жалбоподателя престъпление с правна квалификация по чл. 282, ал. 1 от НК или по друг състав от НК. Последното налага жалбата да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х. Л. В. срещу постановление от 23.06.2026 г. на прокурор в АП-София, по пр. пр. № 1854/2026 г. по описа на АП-София.

ПОТВЪРЖДАВА постановление на СГП от 07.05.2026 г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 8253/2026 г. по описа на СГП, потвърдено с постановление от 23.06.2026 г. на прокурор в АП-София, по пр. пр. № 1854/2026 г. по описа на АП-София

Препис от определението да се изпрати на СГП и жалбоподателя.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3