Протокол № 2871 от 15.06.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2871 гр. София, 13.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Съдебни

Снежанка В. Киркова заседатели: Десислава К. Н. при участието на секретаря Александра Огн. Величкова и прокурора В. Р. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20231100202847 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

За Софийска градска прокуратура, редовно призована се явява прокурор В. А..

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ И. А. С. – редовно призован, се явява лично и с адв. И. Н., упълномощен защитник от днес.

Съдът изиска становище от страните по хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка по даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Осъденият е със снета по делото самоличност и разяснени права.

Предходното съдебно заседание беше отложено с оглед снабдяване с документи, които да установят по едно от делата, подлежащи на евентуално групиране за определяне общо наказание, какви мерки за процесуална принуда са били приложени в протежение на наказателното производство по отношение на осъдения, с оглед приложението на чл. 59 НК.

Съдът след направена справка по дело № 1306 и неговите приложения се снабди с поисканите документи.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА следните допълнителни приложени към делото книжа, както следва:

Протоколно определение от открито съдебно заседание от 18.12.2019 г., на АСНС, с което по отношение на И. А. С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража;

Писмо до АСНС № 738/2020 г. от 25.09.2020 г. в което е отразено, че подсъдимия тогава И. А. С. е задържан на 21.09.2019 година.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА протоколно определение от 22.07.2021 г. по ВНОХД № 43/2017 г., с което е изменена мярката за неотклонение, взета по отношение на И. А. С. от „задържане под стража“ в „домашен арест“;

ДОКЛАДВА и определение от 20.06.2022.г на ВКС по Наказателно дело № 290/2022 г., 27.02022 с което е изменена мярката за неотклонение, взета по отношение на И. А. С. от „домашен арест“ в „парична гаранция“;

ДОКЛАДВА вносна бележка за внесена парична гаранция в размер 5000 лв. с дата внА.не 20.06.2022г.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

2

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат цитираните документи.

АДВ. Н.: Да се приемат. Ние направихме това искане и Вие го уважихте, и коректно отразихте всички срокове, в които подзащитния ми е изтърпявал мерки „задържане под стража“ и „домашен арест“ по НОХД № 1306/2013 г. Това е и времето, което би следвало да бъде зачетено при групирането на наказанията, включая и времето, в което е изтърпявал марка „задържане под стража“ и „домашен арест“ по НОХД № 2001/2019 г. на СГС СПНС закрит, 12 състав.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото докладваните по-горе документи, както и приложените с внА.не на предложението за групиране на наказанието такива.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

АДВ. Н.: Нямам други искания.

СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал и изяснено от фактическа страна, поради което,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане с правни основания чл.

306, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 25 вр.чл. 23 НК. Налице са материално3 правни предпоставки, доколкото осъденият И. С. е осъден за две отделни престъпления, като по отношение на двете му осъждания следва да бъде определено едно общо наказание – най-тежкото по двете дела, каквото се явява наказанието по НОХД № 1306/2013 г. на СГС – СПНС закрит. Моля, на основание чл. 59 от НК да приспаднете времето, през което е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, респ. „домашен арест“ по която и да е от двете присъди, като в този смисъл моля за Вашия съдебен акт.

АДВ. Н.: Съгласно Закона следва да бъдат кумулирани двете наложени наказания на подзащитния ми С., като при групирането отразите времето, през което е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, респ.

„домашен арест“ съответно по НОХД № 1306/2013 г. на СГС – СПНС закрит, 6 състав и по НОХД № 2001/2019 г. на СГС – СПНС закрит, 12 състав. Те са отразени и в искането на предложението на прокуратурата, както и в допълнителните материали, които Вие служебно изискахте и приобщихте в настоящото производство.

СЪДЪТ предостави право на лична защита осъденото лице.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ И. С.: Поддържам становището на адвоката ми.

СЪДЪТ предостави право на последна дума осъденото лице.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ И. С. /последна дума/: Да се направи групиране.

СЪДЪТ ще се произнесе след кратко тайно съвещание.

След проведеното тайно съвещание, съдът намира следното:

Производството провеждано по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 НК е инициирано по предложение на СГП. Касае осъдения И. А. С.. Съдът, съобразявайки материалите по делото, становището на страните и закона, намира от фактическа и правна страна следното: направеното предложение е процесуално допустимо, доколкото е депозирано от орган на държавното 4 обвинение по отношение на лице, спрямо което са налице влезли в сила присъди, респ. определение, с което е одобрено споразумението.

По същество съдът намира следното: Видно от приложените към делото копия на бюлетини за съдимост, И. А. С. е осъждан трикратно, като първия от трите случая е освободен от наказателна отговорност с прилагане на административно наказание при условията на чл. 78а, когато за престъпление по чл. 131, във вр. с чл. 130 му е наложена административна санкция.

Подлежащите на определяне на общо наказание с оглед правилото по отношение на осъдения да бъде приложен най-благоприятен режим за следващите 2 осъждания, видно от бюлетин за съдимост, издаден по НОХД 2001/2019 г. по описа на СПНС - закрит И. С. е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1, НК на 4 години. Деянието, за което е осъден е извършено в периода месец януари 2014 г. до 04.05.2015 г., а определението с което е одобрено споразумение е влязло сила на 03.07.2019 г. Следващото осъждане по НОХД № 1306/2013 г. след провеждане инстанционнен контрол на И. С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 10 месеца, което също при условията на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок, този път от 5 години. Деянията, за които е наложено това наказание са от неустановена дата на 2009 г. до 13.01.2010 г., а окончателния акт на ВКС е влязъл в сила на 22.02.2023 г. Видно от цитираното по отношение на двете последни осъждания, деянията са извършени преди влязъл в сила съдебен акт, признаващ С. за виновен, за което и да е от тях. Актуален стои въпросът за приспадането по реда на чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.2 НК, доколкото двете присъди са условни и изтърпяна част за наказанието „лишаване от свобода“ няма.

Видно от бюлетините за съдимост, отразеното в тях, както и от документите, които съдът е изискал и приложи в рамките на това производство по НОХД № 2001/2019 г. по описа на СПНС, И. С. е бил първоначално с мярка за неотклонение “задържане под стража“ за периода от 04.05.2015 г. до 01.12.2015 г., а с мярка за неотклонение „домашен арест“ е бил 01.12.2015 г. до 22.12.2015 г., по НОХД № 1306/2013 г. също по описа на СПНС.

Първоначално С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 26.05.2010 г. до 14.06.2011 г. В последствие в рамките на въззивното производство по ВНОХД № 43/2017 г. на АСНС, по отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е приложена на 5

12.09.2020 г. и е изменена с протоколно определение от 22.07.2021 г., като е изменена в мярка за неотклонение „домашен арест“, мярката за неотклонение „домашен арест“е била приложена по отношение на него на 22.07.2021 г. до 20.06.2022 г., когато е изменена в „парична гаранция“ и видно от докладваната в това производство вносна бележка, паричната гаранция е внесена. Цитираните периоди, през които С. е бил с някоя от двата вида мерки за неотклонение следва да бъдат приспаднати от общия срок на лишаване от свобода, като срока на лишаване от свобода, който следва да бъде определен при приложение на чл. 25, вр. чл. 23 НК се равнява на по-гол от наложените наказания – 2 години и 10 месеца „лишаване от свобода“.

Съдът счита, че с оглед обстоятелствата, установени от производството, които са взети предвид от ВКС, когато е налагано второто от двете наказания, т.е. това, което е влязло сила в началото на тази година, за поправянето и превъзпитанието на осъдения не се налага и след извършване на групиране на двете наказания определеното общо наказание да бъде изтърпявано ефективно. В този смисъл приложението на чл. 66 е допустимо, а изпитателния срок, с който следва да бъде наложено това наказание се равнява на максималния, който е опр ВКС - 5 години. При условията на чл.

59, ал.1, т.1 и т.2, съответно следва да бъдат приспаднати съответно сроковете, през които осъдения С. е бил с една от двете мерки за неотклонение, в която връзка